by Christine Roune Нед Фев 01, 2009 5:14 pm
Кристин влезе в стаята с уверена крачка. Отдавна бе свикнала да не се терзае за неща, които не зависеха от нея. Каквото имаше да става, щеше да стане и без нейните притеснения. Просто тя трябваше да го посрещне с отворени обятия.
Първия спомен я връхлетя почти мигновено.
Тя бе на четири и бягаше през двора на голямата къща, където живееше сама през почти целия си живот, само с бавачката си и то единствено за през деня. Само, че понякога родителите й се прибираха. Е, сега ставаше точно това.
С всяка крачка се приближаваше все повече към баща си, който я чакаше с отворени обятия. Тя го прегърна, а той я вдигна със смях.
-Тати - каза Кристин със сладкия си, детски гласец. - Къде е мама? - попита тя, изведнъж намръщила личице от липсата на нещо съществено.
-Мама ще дойде след няколко седмици, миличка - увери я баща й с успокояващ тон. Тя се усмихна - обикновено, когато не се прибираха заедно, тя закъсняваше с няколко месеца. Това тук бе по-добре. А и баща й винаги оставаше да изчака връщането на майка й, след това стояха няколко дни при нея двамата и се отправяха към поредната работа, заедно.
-Тати, помниш ли какво ми обеща преди да заминеш - каза тя с дяволита усмивка и го оскуба. Той сбърчи лице, все едно се замисля дълбоко.
-Мнеее... не помня. - със съвсем делови тон каза той.
-Нееееееееее! - разпищя се малкото момиченце и му залепи шамарче с мъничката си ръчичка.
-Спокойно, успокой се, преди да си ме пребила. Пфу, не си знаеш силата! - баща й се усмихна - Разбира се, че помня. Обещах ти да те науча да правиш магии.
Широка усмивка се разля на лицето на момиченцето и то се разсмя, очевидно доволно.
Тя остана задъхана от този хубав спомен. Тези няколко седмици бяха най-забавните, които бе прекарвала с който и да е било от родителите си. Може би беше, защото всичко бе на шега. След като й бяха взели истински учител, нещата бяха загрубяли много.
Когато си помисли за домашното обучение, в ума на Кристин се завихри друг спомен, много по-актуален.
-Искам да ме научиш... - задъхаше се от вълнение шестнадесетгодишното момиче, а срещу нея стоеше прекрасен мъж, който изглеждаше много по-млад от своите четиридесет и пет години. Нейният учител, Николас, бе един от най-добрите приятели на родителите й... и един от най-непоносимите хора, които тя бе срещала.
-Твърде млада си! - противопоставяше й се учителят й.
-Кажи ми, Ник, ти защо си тук? - изведнъж от развълнуван, гласът й бе станал леден, с ясно изпъкващи нотки на едва сдържан гняв, а очите й се бяха свили силно.
-За да те уча, но ...
-А на какво трябва да ме учиш?
-На всичко необходимо! Но... - продължаваше да се опитва да й се противопоставя учителят й.
-Това е необходимо! - развика се вече тя, давайки воля на гнева си. - Щом ти няма да ме научиш, добре! Освободен си!
-Но...
-Никакво но! Изчезвай от дома ми!
-Това е къщата на родителите ти - развика се вече и възрастният мъж.
-Не! Това е моят дом и няма да те търпя повече в него! Разкарай се!
Родителите й се бяха върнали след два дни. Добре, че беше скоро. Завариха я да опакова багаж.
-Какво си мислиш, че правиш? Никълъс ни каза как си се отнесла с него... - майка й също умееше да вдига скандали, но Крис бе готова на всичко, за да стане на нейното.
-А каза ли ти защо?! Е, ще ти обясня. Не искаше да ме пусне на дуел срещу истински магьосници! Не искаше да ме научи как да прилагам забранени проклятия, дори за защита! Не искаше да ми обясни всичко, което аз искам! Той ми е учител, да го вземат мътните, и ще ме учи на всичко, което сметна на добре!
-Не дръж такъв тон на майка си! - възмути се баща й.
-О, да не би пък тя да ме е отгледала! Или пък ти! Единственото, което е направила, е да ме роди и да плаща за бавачка! Ти поне беше тук от време на време! - разкрещя се тя и на баща си. - След като той няма да ме учи, заминавам! Отивам да се обучавам в Академия! Писна ми от всичките ви приятелчета и цялото това домашно обучение!
Родителите й се спогледаха, а тя продължи да мята вещи като луда в магически уголемения си куфар. Накрая се отказа и с едно замахване на пръчката прибра всичките си нужни вещи.
-Мила ... ако това искаш, добре - каза майка й със съжаление в гласа - Но ако останеш, ще ти обръщаме повече внимание. Ще си вземем отпуска.
Но гневът на Кристин не бе толкова лесен.
-Заминавам! - отсече веднага тя. - Не можете да се поправите, дори за години! Сбогом!
И тогава видя за последно родителите си ...