by Jason Tussand Вто Май 26, 2009 5:30 am
...втора възглавница полетя към "жертвата" на века - изрода, наречен ваза отново се спаси. Тюсанд определено не беше във форма.
След няколоко секунди момчето всъщност осъзна, че вече не е сам. Някой беше отворил вратата на стаята му по най-наглия начин...без да почука дори. Той въздъхна тежко и стана от леглото.
- ...тук е? - продължи изречението й Боначели, вдигайки дясната си вежда - Някой твоя приятелка? - продължи той, иронизирайки думата с няколко лигави жеста
- Хей! - сопна му се момичето - Казах съжелявам. Изобщо да го чу? - погледна го тя, вече разтворила изцяло вратата на стаята
- О, да чух го, но да не си мислиш, че тази дума има някакво покритие - изсмя се той
- За повечето хора има - тя завъртя очи
- Аха, ти го каза...за повечето хора. Вече трябва да ти става ясно, че аз не съм като повечето хора. И сега, за да е пълна картинката...вдигни възглавниците от пода и ги сложи на леглото ми - каза нагло Джейсън, посочвайки първо към топчестите неща на земята и после към голямото легло
П.П. Хах, мнемз изобщо...тенкс, че писа де...не очаквах някой да се навие за РП