Елате и се забавлявайте в този магически свят!


    Пещерата

    Share
    Карълайн Грейв
    Карълайн Грейв
    Ученик

    Брой мнения : 207
    Раса : Човек, чистокръвна
    Registration date : 15.06.2008

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Карълайн Грейв on Нед Фев 15, 2009 2:38 pm

    Карълайн вървеше съвсем целенасочено, а мислите й бяха съсредоточени в яда, който бушуваше в нея. Как можеше Кристин да е толкова глупава?! Точно сега да реши да дойде тук, при Кари, като се има предвид, че бяха добри приятелки още от малки, макар и тайно от родителите си, защото родителите на Кари и тези на Кристин бяха едва ли не смъртни врагове. Не можеше моментът да е по-лош... но определено присъствието на Крис щеше да й дойде добре. Може би не трябважше да се изолира така... но не. Трябваше да се приключи, и то сега. Нямаше начин. Ако можеше, Кари щеше да изпрати Крис у дома. Тук не бе безопасно.
    От друга страна, приятелката й не беше дете. По дяволите, тя дори беше с две години по-голяма от самата Карълайн!
    Точно тогава мислите й бяха прекъснати от тихи стъпки ...

    ПП. Затворено РП м/у мен и Кристин Роун
    Christine Roune
    Christine Roune
    Ученик

    Брой мнения : 83
    Registration date : 01.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Christine Roune on Пон Фев 16, 2009 2:44 pm

    ... и точно тогава две ръце обгърнаха Карълайн в силна прегръдка, а Кристин се разсмя на рязката и безрадостна реакция на приятелката си.
    -Крис! Недей никога, никога да ме плашиш повече така!!!
    Кристин се изненада. Изобщо не бе очаквала да завари такава мрачна Грейв, каквато намираше.
    -Леле! Кари, още малко да се изопнеш и фамилията ти наистина ще ти отива. Първо, мислех си, че ще усетиш присъствието ми, и второ, ти обичаш изненадите. Не се ли радваш да ме видиш? - въпросът бе глупав, а Кристин знаеше, че Карълайн я обича, както и тя самата обичаше другото момиче, но не бе очаквала Кари да сведе поглед и да го забие в земята, не знаейки какво да отговори.
    -Не е това, Крис, просто ... може би не бе най-подходящия момент и място, точно тук и сега, да се появиш отново в живота ми.
    Отговора удари Кристин като чук. След като се съвзе от шока, започна да използва необичайната си дарба. Опипа настроенията на приятелката си, откри тъга, гняв ... и нищо, насочено директно към Кристин. Това бе добре ... донякъде. Всъщност бе добре само за отношенията между двете. Но за Карълайн определено бе много, много зле и Крис нямаше намерение да остави нещата така, ако може да направи нещо по въпроса.
    -Карълайн ... - след като изричането на името й не донесе никаква реакция у блондинката (да, днес Кари бе блондинка), Кристин просто я хвана и я разтърси, така, че вече да се гледат в очите. Явно това бе предизвикало някаква реакция все пак, защото изведнъж Карълайн промени височината си, така, че да са равностойни. Кристин знаеше, че приятелката й правеше така, когато не искаше да има никакво надмощие у която и да е било страна на участниците в разговора.
    -Сега ще ме чуеш ли какво имам да ти кажа?! - ядоса се вече не на шега Кристин - Знам, че нещо не е наред, Карълайн, и няма да те оставя намира, докато не ми разкажеш от игла до конец какво се е случило, след като напусна дома си.
    И Кристин извади пръчката си, готова за дуел. Може би Карълайн имаше шанс за отбой, ако бяха решили да се бият, но случаят не бе такъв. Кари знаеше, че ако се опита да мръдне, Кристин ще я задържи.
    -Колкото е нужно - повтори тя, чакайки приятелката си да заговори.
    Карълайн Грейв
    Карълайн Грейв
    Ученик

    Брой мнения : 207
    Раса : Човек, чистокръвна
    Registration date : 15.06.2008

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Карълайн Грейв on Пон Фев 16, 2009 3:31 pm

    Кари въздъхна, примирена с факта, че докато не си каже всичкото, Кристин няма да я пусне. Защото познаваше приятелката си, а тя бе толкова упорита, че повече нямаше накъде.
    -Добре ... с теб не сме се виждали, откакто напуснах дома на нашите, нали? - попита Карълайн, а Крис потвърди само с едно кимване, без и думичка да каже, да не би да я прекъсне. - Така. След това се преместих да живея в Италия, имах достатъчно средства, за да си позволя да живея охолно до края на дните си и всяка година да си купувам различна къща в което и да е било крайче на света. Но Италия винаги е била моя мечта, ето защо ... затова я избрах. След около година и половина обаче разбрах, че каквото и да правя, никога няма да успея да имам пълноценен живот, освен ако не отида в училище. Така или иначе, ако не ми хареса там, където съм, винаги мога да си тръгна, да прекъсна учене или пък да се прехвърля другаде. Ето защо започнах да разглеждам различните варианти за училище. Спрях се на това, защото ми се стори добър вариант, директорките бяха обещаващи, както и обучението, основателите - всичко. Най-вече, далеч съм от нашите и тук трудно ще ме открият. Или поне така си мислех.
    Карълайн пое дълбоко дъх. Тук вече започваше болезнената част от разказа й. Тя преглътна и намери сили да продължи.
    -Когато пристигнах, бе лято. Още имаше много малко хора, но реших, че това е възможност да ги опозная и затова останах. Срещнах се с едно от момчетата, името му е Рик Бенет. Очарова ме още отначало, сякаш нещо ме дърпаше към него. Явно и той се чувстваше по този начин, защото започнахме да ходим още след първата ни среща.
    При този коментар, Кристин подсвирна. Кари се усмихна тъжно, знаеше афинитета на приятелката си към тридневни авантюри с по няколко наведнъж - и тя беше така, преди да се запознае с Рик.
    -Не, Крис, този път се влюбих. И беше наистина чудесно - всичко започваше да се подрежда. Но трябваше да се досетя, че няма да е задълго. Помниш ли близнаците?
    От усмивката на Кристин не остана и следа. Да, помнеше ги, Карълайн можеше да прочете по изражението на ужас, изписало се на лицето й.
    -Те ме намериха, Крис. Бях излязла да се поразходя, когато Джордан изникна пред мен сякаш от никъде. Не можах да я позная веднага, затова и се забавих. Започнахме дуел - бяхме равностойни. Но те не обичат да се бият честно, знаеш ги какви са, и Джаксън се появи след близо минута, когато стана ясно, че няма да падна лесно. И ме хванаха. Изтезаваха ме, искаха да изпълня няколко неща за тях. Отказах.
    Кари преглътна два пъти бавно, гърлото й бе пресъхнало от разказа. Или пък бе от ужас? Помнеше случилото се, беше се запаметило в ума й.
    -След като продължиха да ме измъчват и аз продължавах да отстоявам своето, те решиха, че не това е начинът. Издириха всичко за живота ми, което не знаеха. Заплашиха ... че ще... убият болезнено... Рик, родителите ми, приятелите ми, всичките ми роднини, всичко мило за мен... елфите, всички! Знаеш, че могат, знаеш!
    И Карълайн избухна в сълзи.
    Christine Roune
    Christine Roune
    Ученик

    Брой мнения : 83
    Registration date : 01.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    п

    Писане by Christine Roune on Вто Фев 17, 2009 3:01 pm

    Кристин прегърна приятелката си и зачака тя да се успокои.
    ***
    След като Кари се напрака, Крис й каза:
    -А не ти ли хрумна, че всички, които изброи можем да се защитаваме и сами?
    Това го каза с по-голям яд, отколкото възнамеряваше. Ами, така си беше, никой от тях не бе дете, да не говорим за елфите.
    Карълайн хлъцна.
    -Крис! Как изобщо ти хрумна, че ще оставя да се стигне до битка, ако мога да направя нещо по въпроса?!
    "Разбира се, как щеше Карълайн да остави някой друг да страда, след като бе възможно тя да страда повече, но другите - не?!" - помисли си Кристин саркастично, но това бе една от чертите, които тя обожаваше у приятелката си. На нейно място щеше да направи същото, бе сигурна.
    -Разбира се, че не, мила, не битка. Но ако ни бе казала, можеше да ги убием, ние сме толкова много, а те - само двама.
    Близнаците винаги действаха сами. Да се съюзят с някого значеше или да зависят от някой друг, или да се подчиняват на друг, което не ги устройваше.
    -Да, знам, но ... о, Кристин! Не знаеш какви магии са научили! Просто ... не съм чувала за нищо такова, нито искам да го повтарям.
    Кристин се ужаси.
    -Но, Кари, ти си се съгласила да им помагаш! Това означава да станат още по-силни, не разбираш ли, по дяволите?! Кажи ми, какво те накараха да направиш? - завърши тя с притеснена, истерична нотка. Това беше много, много лошо. Но трябваше да има решение, не бе възможно такова да липсва, просто бе невъзможно.
    Карълайн Грейв
    Карълайн Грейв
    Ученик

    Брой мнения : 207
    Раса : Човек, чистокръвна
    Registration date : 15.06.2008

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Карълайн Грейв on Чет Фев 19, 2009 9:20 am

    Карълайн се усмихна тъжно на Кристин.
    -Не се притеснявай, не съм убивала никого. Те ме принудиха да им нося информация... както и да открия някой неща.
    -Не разбирам, Кари, каква информация? И какво търсиш, след като си в училище? Не е като да имаш целия ден свободен, да можеш да правиш каквото си искаш без надзор и т.н.
    -Ами, то тук си е почти същото, мястото доста кефи ... но да, права си. И не разбра. Искат информация от ТУК, както и някакви странни предмети... - забелязала погледа на Кристин, тя възкликна - Не съм им казала нищо, което да смятам за много важно! Нито пък съм търсила предметите! Но потърсих какви са точно, какво представляват и какво правят. Не намерих много - по няколко думи в забранените хроники, но само толкова. Не разбирам за какво им трябва всичко това и изобщо не ми харесва, но какво мога да направя?!
    -Е, за да искат информация от тук - започна да разсъждава Кристин на глас - или са си набелязали някой от учениците, или от учителите, по-вероятно е второто. Може би директорките. Хм... Щеше да помогне, ако познавах някой друг освен Андромеда и теб ... ще трябва да поправя това.
    -Чакай, запознала си се с някой?! Не знаех, че си имала толкова време.
    -Ами, да, с Андромеда Ренанд, мила ми се стори. Защо? - Кристин се изненада от рязката реакция на приятелката си.
    Кари се зачуди. Приятелката й действаше бързо ... само дано не се опиташе да направи нещо с Рик, защото тогава щяха да се скарат, при това сериозно.
    -А, не, просто се зачудих. Нищо важно. Да се върнем на темата - бързо стана сериозна отново Карълайн.
    -Да, вярно. Ами ... предметите. Трябва да потърсим още, Кари! Не може да тънем в неведение. Може дори да успеем да ги измамим ... хм. Това трябва да се дообмисли.
    -Хей, я успокой страстите! - възмути се изведнъж Кари - ТИ къде се замеси?! Това е мой проблем, помниш ли?!
    Christine Roune
    Christine Roune
    Ученик

    Брой мнения : 83
    Registration date : 01.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Christine Roune on Пет Фев 20, 2009 4:30 pm

    У Кристин забушува гняв. Знаеше, че трябва да се успокои, иначе скоро щеше да избухне и всичко в радиус от няколко километра щеше да пострада.
    -Не...смей...да...си...мислиш...че...ще...те...оставя...да се...оправяш...с това ... сама - каза през зъби тя, дишайки тежко. Не трябваше да започва да вика, защото нямаше да може да се спре. На всичкото отгоре усещаше и гнева на Карълайн, което подхранваше нейния.
    "Спокойстве ... така ... аз съм тихо изворче... съвсем спокойно си следвам пътя... дишам" - мислите й нямаха почти никаква връзка, но това бяха упражнения за успокояване, на които я бяха учили едни древни магове с дарби, подобни на нейните. Родителите й ги бяха изкопали от някъде в другия край на света, само и само да й помогнат да си овладява чувствата, особено в присъствието на хора, чиито чувства бяха огледални и подсилваха нейните. Е, с времето тя се научи как да не усеща чувствата на хората, когато не иска и вече ги изолираше доста успешно, но не и когато бе в такова състояние.
    -Крис, не искам да се замесваш, честно. - каза Карълайн спокойно, използвайки нейния свръхестествен самоконтрол. Да бе, като че ли Крис не можеше да усети какво чувства. Полза никаква!
    Кристин можеше да сдръжа чувствата си перфектно, когато знаеше, че ситуацията го изисква, но не и сега. О, не, определено не и днес, точно в компанията на Карълайн.
    -КАК НЯМА ДА МЕ ЗАМЕСВАШ?! - започна да крещи русокосата редфлеймка, искрата на гнева й бе избухнала - ТИ КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СИ МИСЛИШ?! ЗА ТОЛКОВА ЕГОЦЕНТРИЧНА, БЕЗЧУВСТВЕНА ПРЕДАТЕЛКА ЛИ МЕ ВЗИМАШ?! ИЛИ СИ МИСЛИШ, ЧЕ СИ ВСЕСИЛНА?! НЕ МОЖЕШ ДА СЕ ОПРАВИШ С ТОВА САМА И ГО ЗНАЕШ! ЧЕСТНО ТИ КАЗВАМ, В ТАКОВА СЪСТОЯНИЕ СЪМ, ЧЕ АКО БЛИЗНАЦИТЕ СА НЯКЪДЕ НАБЛИЗО ЩЕ ИМ ОТНЕСА ГЛАВИТЕ БЕЗ ДА СЕ УСЕТЯТ ДАЖЕ, ЗАТОВА НЕ МЕ ДРАЗНИ, ЧЕ ДА НЕ СЕ ОКАЖЕ ТВОЯТА ГЛАВА!
    Кристин много добре знаеше, че крясъците доникъде няма да я доведат, нито пък заплахите. Знаеше го от години. Просто не можеше да направи нищо по въпроса...
    Карълайн Грейв
    Карълайн Грейв
    Ученик

    Брой мнения : 207
    Раса : Човек, чистокръвна
    Registration date : 15.06.2008

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Карълайн Грейв on Пет Фев 20, 2009 8:14 pm

    Карълайн пое дълбоко дъх. Бе виждала приятелката си да изпада в такива състояния и друг път, и знаеше, че за да успокои нея, трябва първо да успокои себе си.
    След няколко секунди смяташе, че се е изчистила достатъчно от негативните емоции и каза спокойно:
    -Крис ... успокой се. Няма смисъл да хабиш нерви за глупости ...
    Но явно начинът й на изразяване не се хареса на приятелката й. Тя започна да диша тежко.
    -ГЛУПОСТИ?! ТИ...
    -Спокойно ... удари нещо.
    И Кари посочи земята. Кристин я погледна с разширени зеници.
    -Ти сериозно ли си мислиш, че ще започна да правя чак такава сцена?! - този път гласът й бе възмутен, както и изражението. Сякаш гнева й се бе оттекъл в канала. Кари се усмихна. Мда, знаеше, че така ще стане.
    -Оу ... - след минута размисъл каза Кристин - Добър подход. Не, че ще отнеме мислите ми от това, за което наистина се карахме.
    Друга усмивка от страна на Карълайн.
    -Виж, ще се оправя, ще намеря начин. - след което, забелязала острия, отново гневен поглед на редфлеймката, Кари добави - Ние. Ние ще намерим начин. Няма да те изолирам, обещавам.
    Странно как и защо, но наистина след като сподели с някой това, което й тежеше, Карълайн се чувстваше невероятно ... лека и свободна, сякаш може да полети. Тайната вече не бе само нейна и не й се налагаше да работи сама, да мисли сама. Преди Кристин да се появи, на Кари много й се искаше да сподели с Рик тайната си, причината, поради която го остави. Но първо, не се бяха виждали от ... Кари блокира спомена, защото й бе твърде болезнено да го изживява отново. Та, това бе една от причините. Другата бе, че не можеше да се насили да го разкаже, да обремени и него.
    Но с Кристин ... работата бе различна. Всичко бе различно - приятелката й бе поискала сама да знае, освен това с нея се познаваха от много, много отдавна и приятелството им оживя въпреки коренно различните им родове. И сякаш някаква по-велика сила я бе пратила тук и сега. Кари изкриви лицето си в полуусмивка, стана и прегърна Кристин, сякаш бе отдавна изгубената й сестра. И в известен смисъл тя си беше.
    Christine Roune
    Christine Roune
    Ученик

    Брой мнения : 83
    Registration date : 01.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Christine Roune on Пон Мар 09, 2009 7:56 am

    -Ок... след като приключи с упоритото си дърпане, нека да продължим. Че ще намерим начин, то е ясно. Въпроса е да го намерим преди да е станало твърде късно ... и преди близнаците да си потърсят друг информатор. - Кристин се замисли дълбоко, почти забравила за всичко, заобикалящо я. Накрая каза - Добре, трябва да ми кажеш нещата, които са поискали от теб - и с приканващ поглед, тя зачака.
    Карълайн се огледа внимателно, проверяваше дали някой не ги слуша. Кристин направи нещо по-добро - заслуша се в чувствата наоколо. Чуваше само животни ... докато не усети човешки чувства. Е, бяха надалеч, но малко предпазливост никога не вреди.
    -Има човешко същество наоколо, не мога да определя точно къде - съобщи Крис - по-добре ми прошепни нещата на ухо.
    Кари се усмихна и се наведе към ухото на Крис, след това започна да изрежда съвсем безразборни неща, които нямаха никаква връзка помежду си. Когато свърши, Кристин каза:
    -Дообре, разбирам какво имаш впредвид. Тези нямат никаква връзка, нищо не мога да измисля. Затова ... трябва ни информация. Може би училищната библиотека, но е възможно да не намерим всичко там. Вероятно ще е добре и да проверим библиотеката на Силвърайс...
    -Уоооу, уоу! Чакай! Каква библиотека?! - Карълайн изглеждаше объркана. Крис се усмихна разбиращо.
    -Ами, нали знаеш, тази в кулата на Силвърайс.
    -В кулата на ... Крис, откъде знаеш? Аз си нямах на идея... - Кари все още изглеждаше объркана.
    -Ами преди да дойда правих проучвания ... не питай. Та, ще е добре да проверим там. Но имаш ли идея как ще стане това?
    Карълайн Грейв
    Карълайн Грейв
    Ученик

    Брой мнения : 207
    Раса : Човек, чистокръвна
    Registration date : 15.06.2008

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Карълайн Грейв on Пон Мар 16, 2009 8:08 pm

    -Не, нямам ... - каза Карълайн замислено. - Виж, знам къде може да има информация. В двореца Ремулус - там има доста обширни библиотеки, сигурна съм, че ще намерим поне нещо.
    -Да, но, Кари, ако се разхождаме там по цял ден, все някой ще заподозре нещо, нали се сещаш ... - запротестира Крис.
    -Ами да, обаче аз кандидатствах за работа там! Което означава, че имам някакъв достъп. - въодушевена, Карълайн вече бе нетърпелива да започне работа, нещо, което й се струваше просто наложителен труд.
    -Чакай, каква работа? - вдигна въпросително вежда Кристин, като гледаше очудено. - Защо изобщо ти е хрумнало да се хващаш на работа?
    -Защото реших, че ще е добре да си докарам някакъв доход. Вярно е, че съм богата, но все пак е хубаво да имам някаква седмична заплата. Плюс това все някога ще ми се наложи да работя ... - каза тя и тук гласа й се намали с няколко октави - ... надявам се. - това вече съвсем го прошепна. Кристин я прегърна.
    -Спокойно, всичко ще бъде наред. Всичко ще се оправи.
    Кари похълца малко, след което се съвзе.
    -Така. Да се върнем на по-наложащите проблеми. Работата, за която кандидатствах, е на библиотекар, така, че сигурно ще получа малко по-добър достъп от един посетител, както и по-добра представа за замъка, което е добре. Какво ще правим нататък?
    Christine Roune
    Christine Roune
    Ученик

    Брой мнения : 83
    Registration date : 01.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Пещерата

    Писане by Christine Roune on Пон Мар 16, 2009 8:17 pm

    -Ок, значи, да отбележим, ти се заемаш с двореца Ремулус - каза Кристин, правейки обиколка на всичко, което бяха минали дотук - Доста добре се сети, това ще е добра възможнсост. Този Едуард е ... не знам, не съм го виждала, но като цяло виси доста мистериозно във въздуха. Почти съм сигурна, че ще се намери нещо интересно, поне старт.
    -Да, но си заслужава да проверим и библиотеката на Силвърайс.Може би ще има нещо интересно там, хм... - Кари също се замисли. Кристин въздъхна, знаеше накъде бие мисълта на приятелката й.
    -Добре, аз ще се заема с това, мрънкало такова!
    -Ей, ти искаше да помагаш, да не съм те карала?! - уж се засегна Кари.
    Крис отново въздъхна.
    -Не, не си естествено. Е, предлагам да се захващаме. Колкото рано - толкова по-добре, нали?
    Кари кимна, двете се прегърнаха и си казаха тихо "чао", след което тръгнаха заедно към замъка.

    Sponsored content

    Re: Пещерата

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Пон Мар 18, 2019 2:01 pm