Индекс
След като се раздели с Карълайн, Рик се направи, че поема пътя към замъка, а всъщност се придвижваше към забранените части на гората.
Причината, поради която той не искаше да идва тук, бе че на това място имаше среща с друг човек, среща, която той не бе предвидил и на която не можеше да откаже по никакъв начин.
Вървеше, като се придвижваше бавно заради буйната растителност, която го забавяше. Колкото и да му се искаше, не можеше да се наслаждава на природата и на гледката в момента - твърде зает бе да се бори с един къпинов храст, израсъл хилав заради оскъдната светлина, но достатъчно здрав, за да го оплете здраво.
След като успя да се измъкне от упорития храст, Рик продължи монотонния си ход. Надяваше се, че поне тя няма да закъснее. А света му бе свидетел, тя никога не закъсняваше.
На половин час път от мястото, където бе оставил Карълайн, Рик най-сетне спря. Огледа се - наоколо дърветата бяха нарядко, но високи и все пак успяваха да скрият слънцето. По средата на "поляната" се намираше среден по размери камък, колкото човек да се настани удобно на него - имаше формата на стол. Това бе мястото, уговорено за срещата. Тъкмо го бе помислил, и зад него се чу пукот, като от магипортиране.
-Браво. Тук си навреме.
-Нямам време за игрички, Кейла. Кажи защо ме извика? - Рик се държеше хладно и отчуждено. Не искаше да го въвличат в нищо, особено пък тя. И знаеше, че щом Кейла е замесена, нещото нямаше да е здравословно.
-Тц тц тц. Така ли посрещаш сестра си, братле.
-Не, но сестра, която не я е грижа за мен, сестра, която използва мен и способностите ми за собствена изгода - да, нея я посрещам така.
-Хайде сега... не ми се сърди. Знаеш, че бе случайност.
-Коя от всички, Кейла?!
-Всички.
-Да бе. - Рик й обърна гръб. Изобщо, ама изобщо не му се разговаряше с нея. Просто му бе непосилно за момента.
-След като си ми толкова сърдит, защо дойде?
-Защото се надявах, че ще се появи още един човек с теб...
-Знаеш, че тя никога няма да дойде да те посети. Не и след като й разби сърцето, отказвайки й и на всичкото отгоре заминавайки изненадващо на следващия ден.
-Но аз не я обичах ... тя бе най-добрата ми приятелка, не бях влюбен в нея! Как може да очаква, че ще се влюбя в нея?!
-Тя е красиво и способно момиче, Рик. Може да има всеки. Не разбирам защо не я искаше.
-Няма да продължа родовата традиция да се женя за братовчедка си! Това е извратено от всяка гледна точка! Ако не греша, и ти отказа да се ожениш за братовчед ни Щраус.
Кейла се усмихна, почти се разсмя. А за безизразното й лице това си беше постижение. Единствено Рик успяваше да докара изражение на това лице.
-Братовчед ни Щраус ... та той е толкова стар и противен! Как си представяш, че момиче като мен ще се омъжи за противен старец като него...
И наистина - сестра му бе една педя по-ниска от него, с дълга и лъскава права черна коса, зелени очи, наистина красиво лице и пищни форми, но със сигурност не беше дебела. На всичкото отгоре бе една от най-силните за момента Черни магьосници, а бе само на 19 години.
ПС. Това е затворено РП, само аз пиша в него.
Причината, поради която той не искаше да идва тук, бе че на това място имаше среща с друг човек, среща, която той не бе предвидил и на която не можеше да откаже по никакъв начин.
Вървеше, като се придвижваше бавно заради буйната растителност, която го забавяше. Колкото и да му се искаше, не можеше да се наслаждава на природата и на гледката в момента - твърде зает бе да се бори с един къпинов храст, израсъл хилав заради оскъдната светлина, но достатъчно здрав, за да го оплете здраво.
След като успя да се измъкне от упорития храст, Рик продължи монотонния си ход. Надяваше се, че поне тя няма да закъснее. А света му бе свидетел, тя никога не закъсняваше.
На половин час път от мястото, където бе оставил Карълайн, Рик най-сетне спря. Огледа се - наоколо дърветата бяха нарядко, но високи и все пак успяваха да скрият слънцето. По средата на "поляната" се намираше среден по размери камък, колкото човек да се настани удобно на него - имаше формата на стол. Това бе мястото, уговорено за срещата. Тъкмо го бе помислил, и зад него се чу пукот, като от магипортиране.
-Браво. Тук си навреме.
-Нямам време за игрички, Кейла. Кажи защо ме извика? - Рик се държеше хладно и отчуждено. Не искаше да го въвличат в нищо, особено пък тя. И знаеше, че щом Кейла е замесена, нещото нямаше да е здравословно.
-Тц тц тц. Така ли посрещаш сестра си, братле.
-Не, но сестра, която не я е грижа за мен, сестра, която използва мен и способностите ми за собствена изгода - да, нея я посрещам така.
-Хайде сега... не ми се сърди. Знаеш, че бе случайност.
-Коя от всички, Кейла?!
-Всички.
-Да бе. - Рик й обърна гръб. Изобщо, ама изобщо не му се разговаряше с нея. Просто му бе непосилно за момента.
-След като си ми толкова сърдит, защо дойде?
-Защото се надявах, че ще се появи още един човек с теб...
-Знаеш, че тя никога няма да дойде да те посети. Не и след като й разби сърцето, отказвайки й и на всичкото отгоре заминавайки изненадващо на следващия ден.
-Но аз не я обичах ... тя бе най-добрата ми приятелка, не бях влюбен в нея! Как може да очаква, че ще се влюбя в нея?!
-Тя е красиво и способно момиче, Рик. Може да има всеки. Не разбирам защо не я искаше.
-Няма да продължа родовата традиция да се женя за братовчедка си! Това е извратено от всяка гледна точка! Ако не греша, и ти отказа да се ожениш за братовчед ни Щраус.
Кейла се усмихна, почти се разсмя. А за безизразното й лице това си беше постижение. Единствено Рик успяваше да докара изражение на това лице.
-Братовчед ни Щраус ... та той е толкова стар и противен! Как си представяш, че момиче като мен ще се омъжи за противен старец като него...
И наистина - сестра му бе една педя по-ниска от него, с дълга и лъскава права черна коса, зелени очи, наистина красиво лице и пищни форми, но със сигурност не беше дебела. На всичкото отгоре бе една от най-силните за момента Черни магьосници, а бе само на 19 години.
ПС. Това е затворено РП, само аз пиша в него.
