Карълайн пристигна няколко минути по-рано, отколкото се бяха уговорили. Беше й тъжно, че трябва да се случи, но рано или късно щеше да й се наложи. Знаеше, че не може да продължи дълго.
Тя се загледа в красивата река, в начина, по който водите й се спускаха по камъните, сякаш надбягвайки се с вятъра. Прииска й се да заплаче. Не, да се хвърли в реката. Не знаеше как да направи необходимото така, че да не я заболи. И не само нея, а и него. Но трябваше да се направи нужното.
Седна на близкия камък, защото трябваше да изчака още известно време. Не знаеше защо е подранила, не й се случваше често. Но цялото това тягостно очакване бе непосилно за нея, не можеше да издържа повече.
Тя се загледа в красивата река, в начина, по който водите й се спускаха по камъните, сякаш надбягвайки се с вятъра. Прииска й се да заплаче. Не, да се хвърли в реката. Не знаеше как да направи необходимото така, че да не я заболи. И не само нея, а и него. Но трябваше да се направи нужното.
Седна на близкия камък, защото трябваше да изчака още известно време. Не знаеше защо е подранила, не й се случваше често. Но цялото това тягостно очакване бе непосилно за нея, не можеше да издържа повече.