Пътеката на Изгрева

by **Calid Felis** Пон Мар 09, 2009 7:04 pm

Calid Felis: Възрастен; Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009

Описание на героя
Описание на героя: "Черната сянка се плъзгаше по чистобялата стена. Токовете отекваха по пода. Изпод качулката на тюркоазеното пътническо наметало се подаваха толкова тъмни кичури, че един не дотам наблюдателен човек веднага би ги определил като черни. Но всъщност мяха много тъмнокафяви и на едри масури. Устните- плътни, но бледи, бяха извити в подобие на усмивка. Щеше да го види. Най-сетне. -Влез-чу се от стаята още щом вдигна ръка да почука. -За мен е... -Не казвай удоволствие, Калид. Не е. И двамата го знаем. Преди жената да е успяла да отговори, зад нея профуча кълбо огън. Тя се завъртя рязко и изахка. -Това е..моят..? -Да. Твоят дракон. Красив е. Като теб. -Не съм красива, Ричард. Просто съм интересна. Младежът не смяташе така. Не можеше да отдели поглед от пъстрите й очи. Бяха като магнит. -Знаеш ли, че си най-младия директор в историята на това училище. -Нима? Ами тази..как я нарече? -По-голяма е от теб. Та ти си едва на ... -На 19 съм. -Просто не проумявам. Как така получи дракон. Аз съм в този замък от...а ти просто се довличаш от Корнуол и ... се излюпва дракон. -Виж какво, Чаровни Принце, никак, ама никак не ми е забавно. Сякаш не ми стига по-големия брат, който само ме поднася, или пък това, че родителите ми са умрели когато съм била на три и двамата с Джон се справяме сами. Върхът на всичко е, че откакто станах на 14 се скъсвам да работя съвсем по мъгълски денем, а нощем упражнявам магии, за да не ме скъсат на изпитите. Отделно е любителското изследване и тренировките по левитация. Но пък какво ти пука на теб. Аз не заслужавам дракон. Ти си си седял на задника пет години и си разнасял чуждестранна бира, и си най-великия. Така ли? Способността й да говори по-бързо, отколкото мисли, беше зашеметяваща. Заместник-директора я беше зяпнал. Плъзна стреснат поглед от гневните пламъчета в очите, през бързо надигащият и спускащ се гръден кош, по широките ръкави чак до дългите нокти, лакирани в яркочервено. Като нищо щеше да го надере..ако й даде причина. -Не. Изобщо не исках да кажа това, мис Фелис. Разбира се, разбира се че заслужаваш..Нека ти покажа кабинета и покоите ти. Той се изправи и й предложи ръка, както изискваше етикета. -Не. Няма нужда. Ще се придвижвам по моя си начин. `Експекто патронум`-безсловестно. Пред смаяния поглед на така наречения Ричард се появи сребриста лисица, която се плъзна грациозно напред, показвайки на притежателката си пътя. -След теб. -Разбира се. Дори не си и помислях друго. След като го дари с черовна усмивка, Фелис тръгна напред, оставяйки го да се наслаждава на задника й" И това преди само две години... къде я бяха отвели обстоятелствата...

Post n°1

Re: Пътеката на Изгрева

by Calid Felis Пон Мар 09, 2009 7:04 pm

Тигрицата забави бяга си и плавно спря. След секунда вече не беше котка, а жена, облечена в дънки и яке. Беше застудяло. Предишната вечер не й се бе струвало толкова студено. Може би сега беше прекалено рано. Или просто алкохолът я бе затоплил на партито.
Калид тръсна глава, обви ръче около тялото си и продължи да върви бавно, наслаждавайки се на всяка секунда. Изгревът траеше малко, но в тази част на гората се виждаше най- добре. Фелис откриваше за себе си някаква особена мистичност в това време на денонощието, когато денят се ражда. Беше като магия и определено я привличаше безумно. Дори понякога имаше усещането, че може да тича толкова бързо и толкова дълго, че да достигне слънцето.
Е, очевидно беше, че не можеше, но пък можеше поне да се наслади на начина, по който яркооранжевите лъчи падат и се отразяват от капките роса по листата на дърветата.
Утрото притежаваше една от малкото красоти, на която жената се наслаждаваше искрено. Другата.. е, другата беше далеч по-забранена. Засега. Завинаги. Все едно. Просто си беше забранена. Имаше си друга работа, освен да...
И, както винаги става когато искаш да останеш насаме със себе си, зад Калид се чуха тихи стъпки. Който беше отзад, явно беше надарен поне с доза такт, защото нямаше намерение да я извика. Простичко. И хоп, тя сама се обърна, за да се озове лице в лице с...

by **Laila Archer** Пон Мар 09, 2009 9:30 pm

Laila Archer

Laila Archer: Директор; Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008

Описание на героя
Описание на героя: Лейла е двадесет и пет годишна магьосница, сега една от двете директорки на Лиенор и ръководител на дом Блекроуз. Метаморфмаг е и променя вида си в зависимост от това къде се намира. Старае се когато е сред ученици или колеги-преподаватели да е приветлива и усмихната. Загадъчното й минало интригува останалите, но никой не получава повече от "Детсктата ми мечта беше да съм аврор, завърших училище за вълшебство близо до Лондон, работих в отдел "Мистерии", а после - като аврор. Сега съм директор на Лиенор. "

Post n°2

Re: Пътеката на Изгрева

by Laila Archer Пон Мар 09, 2009 9:30 pm

Лейла Арчър. Младата директорка се разхождаше около замъка, с надежда да открадне миг спокойствие в напрегнатия ден. След партито имаше да отметне доста работа. Дробовете й се изпълваха със свеж въздух, започваше да се чувства по-добре, готова отново да се заеме със задълженията си.
И ето изведнъж се бе озовала лице в лице с друга жена. Не се познаваха лично, но Лейла знаеше коя е - новата на Едуард. Дано поне се забавляваха заедно.
-Зоомаг, тигрица. - усмихнах се приветливо. - Аз съм Лейла, мисля, че сме се виждали на бала, нали така?
-Мисля, че да. - отвърна другата жена и се усмихна.
-Утрото е красиво, както винаги. - каза Лейла, гледайки към хоризонта. - Зарежда хората с енергия и оставя приятна емоция.. - психологията, която започваше да учи от няколко години насам, но до никъде не достигаше все пак бе оказала някакво положително влияние на директорката.
-Надявам се, се насладихте на партито. Лично за мен беше доста приятно. - допълни Арчър.

by **Calid Felis** Вто Мар 10, 2009 6:27 pm

Calid Felis

Calid Felis: Възрастен; Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009

Описание на героя
Описание на героя: "Черната сянка се плъзгаше по чистобялата стена. Токовете отекваха по пода. Изпод качулката на тюркоазеното пътническо наметало се подаваха толкова тъмни кичури, че един не дотам наблюдателен човек веднага би ги определил като черни. Но всъщност мяха много тъмнокафяви и на едри масури. Устните- плътни, но бледи, бяха извити в подобие на усмивка. Щеше да го види. Най-сетне. -Влез-чу се от стаята още щом вдигна ръка да почука. -За мен е... -Не казвай удоволствие, Калид. Не е. И двамата го знаем. Преди жената да е успяла да отговори, зад нея профуча кълбо огън. Тя се завъртя рязко и изахка. -Това е..моят..? -Да. Твоят дракон. Красив е. Като теб. -Не съм красива, Ричард. Просто съм интересна. Младежът не смяташе така. Не можеше да отдели поглед от пъстрите й очи. Бяха като магнит. -Знаеш ли, че си най-младия директор в историята на това училище. -Нима? Ами тази..как я нарече? -По-голяма е от теб. Та ти си едва на ... -На 19 съм. -Просто не проумявам. Как така получи дракон. Аз съм в този замък от...а ти просто се довличаш от Корнуол и ... се излюпва дракон. -Виж какво, Чаровни Принце, никак, ама никак не ми е забавно. Сякаш не ми стига по-големия брат, който само ме поднася, или пък това, че родителите ми са умрели когато съм била на три и двамата с Джон се справяме сами. Върхът на всичко е, че откакто станах на 14 се скъсвам да работя съвсем по мъгълски денем, а нощем упражнявам магии, за да не ме скъсат на изпитите. Отделно е любителското изследване и тренировките по левитация. Но пък какво ти пука на теб. Аз не заслужавам дракон. Ти си си седял на задника пет години и си разнасял чуждестранна бира, и си най-великия. Така ли? Способността й да говори по-бързо, отколкото мисли, беше зашеметяваща. Заместник-директора я беше зяпнал. Плъзна стреснат поглед от гневните пламъчета в очите, през бързо надигащият и спускащ се гръден кош, по широките ръкави чак до дългите нокти, лакирани в яркочервено. Като нищо щеше да го надере..ако й даде причина. -Не. Изобщо не исках да кажа това, мис Фелис. Разбира се, разбира се че заслужаваш..Нека ти покажа кабинета и покоите ти. Той се изправи и й предложи ръка, както изискваше етикета. -Не. Няма нужда. Ще се придвижвам по моя си начин. `Експекто патронум`-безсловестно. Пред смаяния поглед на така наречения Ричард се появи сребриста лисица, която се плъзна грациозно напред, показвайки на притежателката си пътя. -След теб. -Разбира се. Дори не си и помислях друго. След като го дари с черовна усмивка, Фелис тръгна напред, оставяйки го да се наслаждава на задника й" И това преди само две години... къде я бяха отвели обстоятелствата...

Post n°3

Re: Пътеката на Изгрева

by Calid Felis Вто Мар 10, 2009 6:27 pm

Точно това ли трябва да обсъждаме...добре, щеше да стане по нейния начин...
-Всъщност беше чудесно. Много харесах обстановката-отвърнах с усмивка и я обходих с поглед.
Не беше зле. Никак даже. Коя беше... Да де, освен директорка, което беше очевидно.
-Странно, останах с впечатление, че пропусна по-голямата част от веселбата. Рано си тръгна-звучеше безгрижно, но от опит знаех, че такъв тон е най-опасен.
И тогава ме застигна просветление. Тя беше жената, с която чаровния ни домакин беше се осамотил на терасата закратко. Само при мисълта за него потрепнах, затова реших да сменя темата и да отложа схватката, която се заформяше. Ако се зафорпмяше. Красива жена като Арчър едва ли се занимаваше да се кара за мъже, било то и за такива като Едуард.
-Аз съм Калид-ухилих се отново и подадох ръка за да се здрависаме.

by **Laila Archer** Вто Мар 10, 2009 10:05 pm

Laila Archer

Laila Archer: Директор; Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008

Описание на героя
Описание на героя: Лейла е двадесет и пет годишна магьосница, сега една от двете директорки на Лиенор и ръководител на дом Блекроуз. Метаморфмаг е и променя вида си в зависимост от това къде се намира. Старае се когато е сред ученици или колеги-преподаватели да е приветлива и усмихната. Загадъчното й минало интригува останалите, но никой не получава повече от "Детсктата ми мечта беше да съм аврор, завърших училище за вълшебство близо до Лондон, работих в отдел "Мистерии", а после - като аврор. Сега съм директор на Лиенор. "

Post n°4

Re: Пътеката на Изгрева

by Laila Archer Вто Мар 10, 2009 10:05 pm

-Лейла. - отвърнах аз и поех ръката. Беше топла и приятна на допир. - Радвам се да се запознаем. - усмихнах се.
Всъщност почти не ме интересуваше дали Калид спи с Едуард, дали имат връзка, ако искат дори да се омъжат... Отдавна спрях да гледам на Ед като на мъж, с който мога да имам връзка, или интимни взаимоотношения.
Другата жена не отделяше поглед от мен, като че ли се опитваше да разчете мислите ми.
Усмихнах се отново, всъщност бях тук по още една причина - чаках Едуард за по чаша кафе, над които да обсъдим миналото и взаимоотношенията ни за в бъдеще.. нещата започнаха да се осложняват, откак дойде да живее толкова близо до мен. Дано не се засечахме тримата.. предпочитах да си спестя неловките физиономии и от двамата..
Иначе Калид изглеждаше доста приятна млада жена.. Поне на пръв поглед.
-Радвам се, че сте решили да посетите Академията ни. - казах накрая, в опит да завържа разговор.
-Много приятно местенце е. - отвърна ми Фелис - Въпреки, че съм от скоро тук.
-Да, напоследък доста хора започнаха да се заселват по тези места и градовете наоколо.. - отвърнах и се усмихнах лъчезарно. - Може би ще ми разкажеш нещо повече за себе си? - повдиигнах леко вежда.
Неприятен навик, останал от интервютата с аврори, а сега и с бъдещи учители.. Усмихнах се неловко и зачаках някакъв отговор..

by **Calid Felis** Сря Мар 11, 2009 6:57 pm

Calid Felis

Calid Felis: Възрастен; Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009

Описание на героя
Описание на героя: "Черната сянка се плъзгаше по чистобялата стена. Токовете отекваха по пода. Изпод качулката на тюркоазеното пътническо наметало се подаваха толкова тъмни кичури, че един не дотам наблюдателен човек веднага би ги определил като черни. Но всъщност мяха много тъмнокафяви и на едри масури. Устните- плътни, но бледи, бяха извити в подобие на усмивка. Щеше да го види. Най-сетне. -Влез-чу се от стаята още щом вдигна ръка да почука. -За мен е... -Не казвай удоволствие, Калид. Не е. И двамата го знаем. Преди жената да е успяла да отговори, зад нея профуча кълбо огън. Тя се завъртя рязко и изахка. -Това е..моят..? -Да. Твоят дракон. Красив е. Като теб. -Не съм красива, Ричард. Просто съм интересна. Младежът не смяташе така. Не можеше да отдели поглед от пъстрите й очи. Бяха като магнит. -Знаеш ли, че си най-младия директор в историята на това училище. -Нима? Ами тази..как я нарече? -По-голяма е от теб. Та ти си едва на ... -На 19 съм. -Просто не проумявам. Как така получи дракон. Аз съм в този замък от...а ти просто се довличаш от Корнуол и ... се излюпва дракон. -Виж какво, Чаровни Принце, никак, ама никак не ми е забавно. Сякаш не ми стига по-големия брат, който само ме поднася, или пък това, че родителите ми са умрели когато съм била на три и двамата с Джон се справяме сами. Върхът на всичко е, че откакто станах на 14 се скъсвам да работя съвсем по мъгълски денем, а нощем упражнявам магии, за да не ме скъсат на изпитите. Отделно е любителското изследване и тренировките по левитация. Но пък какво ти пука на теб. Аз не заслужавам дракон. Ти си си седял на задника пет години и си разнасял чуждестранна бира, и си най-великия. Така ли? Способността й да говори по-бързо, отколкото мисли, беше зашеметяваща. Заместник-директора я беше зяпнал. Плъзна стреснат поглед от гневните пламъчета в очите, през бързо надигащият и спускащ се гръден кош, по широките ръкави чак до дългите нокти, лакирани в яркочервено. Като нищо щеше да го надере..ако й даде причина. -Не. Изобщо не исках да кажа това, мис Фелис. Разбира се, разбира се че заслужаваш..Нека ти покажа кабинета и покоите ти. Той се изправи и й предложи ръка, както изискваше етикета. -Не. Няма нужда. Ще се придвижвам по моя си начин. `Експекто патронум`-безсловестно. Пред смаяния поглед на така наречения Ричард се появи сребриста лисица, която се плъзна грациозно напред, показвайки на притежателката си пътя. -След теб. -Разбира се. Дори не си и помислях друго. След като го дари с черовна усмивка, Фелис тръгна напред, оставяйки го да се наслаждава на задника й" И това преди само две години... къде я бяха отвели обстоятелствата...

Post n°5

Re: Пътеката на Изгрева

by Calid Felis Сря Мар 11, 2009 6:57 pm

Де да имаше нещо за разказване.
-Сирак откакто съм на три. Живеех с по-големия ми брат. Той обаче остана на работа в Гринготс, докато аз реших да се.. хм.. да го наречем поразходя по света. И.. ето ме тук.
Не че не бях словоохотлива, просто някак не можех да понеса идеята за тъгата и съчувствието на хората, което се бе появило и сега в очите на Лейла.
-Аз.. съж..
-Все едно. Не е голяма работа. Одавна се научих да се оправям сама-усмихнах се аз, за да расея обстановката, която се заформяше неловка.
- Личи ти, трябва да призная.
Красива усмивка. Зъбите й бяха прави и ослепително бели.
-Така ли.. ти си първата да забележи това.. -след кратко колебание реших да задам въпроса, който се мотаеше в главата ми горе-долу от момента, в който я видях днес.- Ако не е прекалено лично, имаш ли.. имаш ли си гадже?-веждите ми бяха вдигнати любопитно в очакване на отговор.. или реакция.

by **Laila Archer** Сря Мар 11, 2009 7:25 pm

Laila Archer

Laila Archer: Директор; Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008

Описание на героя
Описание на героя: Лейла е двадесет и пет годишна магьосница, сега една от двете директорки на Лиенор и ръководител на дом Блекроуз. Метаморфмаг е и променя вида си в зависимост от това къде се намира. Старае се когато е сред ученици или колеги-преподаватели да е приветлива и усмихната. Загадъчното й минало интригува останалите, но никой не получава повече от "Детсктата ми мечта беше да съм аврор, завърших училище за вълшебство близо до Лондон, работих в отдел "Мистерии", а после - като аврор. Сега съм директор на Лиенор. "

Post n°6

Re: Пътеката на Изгрева

by Laila Archer Сря Мар 11, 2009 7:25 pm

Сдържах се да не се засмея.. Въобще не ми беше смшно, това ми напомни на Джеймс - бившият ми годеник.. Доста трудно го преживях.Много го обичах наистина. Все още скърбях за загубата. Човекът, който обичаш най-много да умре в ръцете ти не бе приятно изживяване, въпреки и проблемите, които имахме в последно време. Пръстите на едната ми ръка се свика бавно с юмрук. Вирнах носле и полека лицето ми прие една неполюбима физиономия, разчупвана от ведра усмивка.
-Всъщност съм необвързана в момента - гласът ми бе лек и плиятен. - Напоследък не ми остава и минутка свободно време за нещо различно от работа и делови вечери. - допълних и реших, че ще е добре да се пошегувам. - Училищният портиер все още е малко старичък за мен.
Калид се усмихна. Грацията на движенията й не бе само като тигър, и като човек също. Протегна ръка и отметна кичур от наглед меката си коса назад.
Нямаше нужда да връщам въпроса, имаше прекрасни черти и ако не Едуард, друг щеше да е щастливеца. Мислите ми пак се върнаха полека към Миналото, а това не беше надобре. Вперих поглед в Калид, изчаквайки ответна реакция след отговора... Е, един въпрос нямаше да ни обие междувременно.
-Може би сте дошли тук за да навестите учениците, или просто на разходка?

by **Calid Felis** Чет Мар 12, 2009 7:43 pm

Calid Felis

Calid Felis: Възрастен; Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009

Описание на героя
Описание на героя: "Черната сянка се плъзгаше по чистобялата стена. Токовете отекваха по пода. Изпод качулката на тюркоазеното пътническо наметало се подаваха толкова тъмни кичури, че един не дотам наблюдателен човек веднага би ги определил като черни. Но всъщност мяха много тъмнокафяви и на едри масури. Устните- плътни, но бледи, бяха извити в подобие на усмивка. Щеше да го види. Най-сетне. -Влез-чу се от стаята още щом вдигна ръка да почука. -За мен е... -Не казвай удоволствие, Калид. Не е. И двамата го знаем. Преди жената да е успяла да отговори, зад нея профуча кълбо огън. Тя се завъртя рязко и изахка. -Това е..моят..? -Да. Твоят дракон. Красив е. Като теб. -Не съм красива, Ричард. Просто съм интересна. Младежът не смяташе така. Не можеше да отдели поглед от пъстрите й очи. Бяха като магнит. -Знаеш ли, че си най-младия директор в историята на това училище. -Нима? Ами тази..как я нарече? -По-голяма е от теб. Та ти си едва на ... -На 19 съм. -Просто не проумявам. Как така получи дракон. Аз съм в този замък от...а ти просто се довличаш от Корнуол и ... се излюпва дракон. -Виж какво, Чаровни Принце, никак, ама никак не ми е забавно. Сякаш не ми стига по-големия брат, който само ме поднася, или пък това, че родителите ми са умрели когато съм била на три и двамата с Джон се справяме сами. Върхът на всичко е, че откакто станах на 14 се скъсвам да работя съвсем по мъгълски денем, а нощем упражнявам магии, за да не ме скъсат на изпитите. Отделно е любителското изследване и тренировките по левитация. Но пък какво ти пука на теб. Аз не заслужавам дракон. Ти си си седял на задника пет години и си разнасял чуждестранна бира, и си най-великия. Така ли? Способността й да говори по-бързо, отколкото мисли, беше зашеметяваща. Заместник-директора я беше зяпнал. Плъзна стреснат поглед от гневните пламъчета в очите, през бързо надигащият и спускащ се гръден кош, по широките ръкави чак до дългите нокти, лакирани в яркочервено. Като нищо щеше да го надере..ако й даде причина. -Не. Изобщо не исках да кажа това, мис Фелис. Разбира се, разбира се че заслужаваш..Нека ти покажа кабинета и покоите ти. Той се изправи и й предложи ръка, както изискваше етикета. -Не. Няма нужда. Ще се придвижвам по моя си начин. `Експекто патронум`-безсловестно. Пред смаяния поглед на така наречения Ричард се появи сребриста лисица, която се плъзна грациозно напред, показвайки на притежателката си пътя. -След теб. -Разбира се. Дори не си и помислях друго. След като го дари с черовна усмивка, Фелис тръгна напред, оставяйки го да се наслаждава на задника й" И това преди само две години... къде я бяха отвели обстоятелствата...

Post n°7

Re: Пътеката на Изгрева

by Calid Felis Чет Мар 12, 2009 7:43 pm

-Ученици... не-засмях се от искрената изненада.-По-скоро да намеря познати...зрели хора.
Погледите ни се срещнаха. Можех да усетя, че Арчър ме гледа.. преценяващо не беше точната дума. Просто имаше онзи поглед, с когото хората гледат някого, когато разглеждат външността му. Не се очакваше след около две минути да започне да ми обяснява колко съм зашеметяваща, колко добре изглеждам и да ме засипва с въпроси кога съм свободна за вечеря, защото не беше мъж.. просто мислеше по друг начин. Което беше добре и за двете ни. Друг разговор можеше да завърши с това как й се озъбвам. Странно... Едуард определено ми беше подействал много необичайно на реакциите...Все едно.
-И намери ли някого вече?
-Вие.. тоест, може ли да говоря на "ти", Лейла??-усмихнах й се отново.
Тя кимна, затова продължих изречението си.
-Ти се очертаваш интересен познат. Може да науча нещичко от теб.
Устните й трепнаха за миг, след което се извиха в усмивка.

by Sponsored content

Re: Пътеката на Изгрева

by Sponsored content

World of Magic

Пътеката на Изгрева

Re: Пътеката на Изгрева

Re: Пътеката на Изгрева

Re: Пътеката на Изгрева

Re: Пътеката на Изгрева

Re: Пътеката на Изгрева

Re: Пътеката на Изгрева

Re: Пътеката на Изгрева

Re: Пътеката на Изгрева

Similar topics

Similar topics

Критерии за търсене

Display results as : Мнения Теми
Advanced Search