by Карълайн Грейв Пон Фев 16, 2009 3:31 pm
Кари въздъхна, примирена с факта, че докато не си каже всичкото, Кристин няма да я пусне. Защото познаваше приятелката си, а тя бе толкова упорита, че повече нямаше накъде.
-Добре ... с теб не сме се виждали, откакто напуснах дома на нашите, нали? - попита Карълайн, а Крис потвърди само с едно кимване, без и думичка да каже, да не би да я прекъсне. - Така. След това се преместих да живея в Италия, имах достатъчно средства, за да си позволя да живея охолно до края на дните си и всяка година да си купувам различна къща в което и да е било крайче на света. Но Италия винаги е била моя мечта, ето защо ... затова я избрах. След около година и половина обаче разбрах, че каквото и да правя, никога няма да успея да имам пълноценен живот, освен ако не отида в училище. Така или иначе, ако не ми хареса там, където съм, винаги мога да си тръгна, да прекъсна учене или пък да се прехвърля другаде. Ето защо започнах да разглеждам различните варианти за училище. Спрях се на това, защото ми се стори добър вариант, директорките бяха обещаващи, както и обучението, основателите - всичко. Най-вече, далеч съм от нашите и тук трудно ще ме открият. Или поне така си мислех.
Карълайн пое дълбоко дъх. Тук вече започваше болезнената част от разказа й. Тя преглътна и намери сили да продължи.
-Когато пристигнах, бе лято. Още имаше много малко хора, но реших, че това е възможност да ги опозная и затова останах. Срещнах се с едно от момчетата, името му е Рик Бенет. Очарова ме още отначало, сякаш нещо ме дърпаше към него. Явно и той се чувстваше по този начин, защото започнахме да ходим още след първата ни среща.
При този коментар, Кристин подсвирна. Кари се усмихна тъжно, знаеше афинитета на приятелката си към тридневни авантюри с по няколко наведнъж - и тя беше така, преди да се запознае с Рик.
-Не, Крис, този път се влюбих. И беше наистина чудесно - всичко започваше да се подрежда. Но трябваше да се досетя, че няма да е задълго. Помниш ли близнаците?
От усмивката на Кристин не остана и следа. Да, помнеше ги, Карълайн можеше да прочете по изражението на ужас, изписало се на лицето й.
-Те ме намериха, Крис. Бях излязла да се поразходя, когато Джордан изникна пред мен сякаш от никъде. Не можах да я позная веднага, затова и се забавих. Започнахме дуел - бяхме равностойни. Но те не обичат да се бият честно, знаеш ги какви са, и Джаксън се появи след близо минута, когато стана ясно, че няма да падна лесно. И ме хванаха. Изтезаваха ме, искаха да изпълня няколко неща за тях. Отказах.
Кари преглътна два пъти бавно, гърлото й бе пресъхнало от разказа. Или пък бе от ужас? Помнеше случилото се, беше се запаметило в ума й.
-След като продължиха да ме измъчват и аз продължавах да отстоявам своето, те решиха, че не това е начинът. Издириха всичко за живота ми, което не знаеха. Заплашиха ... че ще... убият болезнено... Рик, родителите ми, приятелите ми, всичките ми роднини, всичко мило за мен... елфите, всички! Знаеш, че могат, знаеш!
И Карълайн избухна в сълзи.
Индекс
