Тюсанд влезе в колесницата, мъкнейки двата си куфара. Въпреки лошото време навън, той се бе обякъл леко. Обичаше дъжда...
Обстановкта вътре бе приятна - топло и удобни седалки. Идеални за пътуването, което магьосника очакваше да е дълго. Настани се от едната страна, излягайки се и от другата хвърли куфарите. Надяваше се да пътува сам. Нямаше никакво намерение да се сприятелява точно сега. Не беше в настроение...
Преди да се усети колесницата вече беше пред училището. Джейсън не можеше да каже точно колко време бе продължил пътя, но и не напрягаше много мозъка си. Запълнил времето си с приятна музика и стари спомени той си лепна широка усмивка, когато нещото спря.
Въздъхна и доста мудно взе куфарите си. Очакваше го дълъг ден, изпълнен с нови хора, добрички и милички...колоко интересно. "Мразя ги!" мислите му се бяха насочили към семейството му и усмивката изчезна. Отново се появиха ярко зелените очи, изпълнени със злоба. Боначели слезе от колесницата и се запъти към домът си. Багажат определено му пречеше и колкото по-скоро се отървеше от него - толково по-добре. Както правеше с всичко, което му създаваше проблеми - затриването вършеше идална работа винаги.
Обстановкта вътре бе приятна - топло и удобни седалки. Идеални за пътуването, което магьосника очакваше да е дълго. Настани се от едната страна, излягайки се и от другата хвърли куфарите. Надяваше се да пътува сам. Нямаше никакво намерение да се сприятелява точно сега. Не беше в настроение...
Преди да се усети колесницата вече беше пред училището. Джейсън не можеше да каже точно колко време бе продължил пътя, но и не напрягаше много мозъка си. Запълнил времето си с приятна музика и стари спомени той си лепна широка усмивка, когато нещото спря.
Въздъхна и доста мудно взе куфарите си. Очакваше го дълъг ден, изпълнен с нови хора, добрички и милички...колоко интересно. "Мразя ги!" мислите му се бяха насочили към семейството му и усмивката изчезна. Отново се появиха ярко зелените очи, изпълнени със злоба. Боначели слезе от колесницата и се запъти към домът си. Багажат определено му пречеше и колкото по-скоро се отървеше от него - толково по-добре. Както правеше с всичко, което му създаваше проблеми - затриването вършеше идална работа винаги.