На верандата имаше само една маса, това беше най-малкото помещение, където имаше масички, но пък се разкриваха най-живописните залези, от всяка друга застроена част в Шоколадовия свят.
2 posters
Верандата
Laila Archer- Директор
- Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
- Post n°1
Верандата
На верандата имаше само една маса, това беше най-малкото помещение, където имаше масички, но пък се разкриваха най-живописните залези, от всяка друга застроена част в Шоколадовия свят.
Christopher Pure- Възрастен
- Брой мнения : 27
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 19.04.2009
- Post n°2
Re: Верандата
Кристофър най-накрая беше открил коя е Селена Блекроуз - подвизаваше се под името на Лейла Арчър. Беше успял да я издири и покани на кафе. Странно, но вече се бяха запознали на бала, което донякъде улесняваше задачата му. Беше следобяд, жената се беше съгласила да пият по кафе и да обсъдят пристигането му.
Пюъ се появи, масата, която беше избрал беше самостоятелна на верандата. В джоба му стоеше розичката на бащата на Селена. Не беше подходящо да обяснява за кого работи пред много хора, ако се наложеше.. Настани се удобно и зачака.
Пюъ се появи, масата, която беше избрал беше самостоятелна на верандата. В джоба му стоеше розичката на бащата на Селена. Не беше подходящо да обяснява за кого работи пред много хора, ако се наложеше.. Настани се удобно и зачака.
Laila Archer- Директор
- Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
- Post n°3
Re: Верандата
Лейла беше получила странна покана за кафе от новопристигналия по тези земи мъж. Казваше се Кристофър и се бяха запознали на бала.
"Дано да не иска да ме убие" - мислеше си тя напът към заведението. - "Защото, тогава ще ми се наложи аз него да умъртвя." - професионална деформация от години, в които бе работила като аврор.
Влезе в заведението и се обърна към един от управителите да я упъти. Любезния господин й посочи вратата на верадната. Арчър тръгна натам, оглеждайки по пътя посетителите - бяха най-различни, от тийнеджърки обсъждащи най-пикантните ключи, през майки с деца, излезли малко през хубавия ден, дори и възрастни двойки, говорещи за политика и плетки. Не че толкова искаше да чуе, просто говореха високо. Видя стъклената врата, зад която, по думите на господина, трябваше да е крайната й цел. Огледа се в огледалната повърхност - изглеждаше чудесно - тъмно лилав панталон, набран около глезените, не много високи обувки, чанта в тон с тях и жълта блуза, с дълги ръкави. Косата й сега беше права, в тъмни нюанси, за разлика от винено червената къдрава фризюра от бала. Усмихна се и отнори вратата.
С изненада откри, че там има само една маса. Зачуди се какво ли става тук. Явно Крис се беше разсеял, защото като чу вратата да щраква моментално се обърна натам.
-Добър ден, г-н Пюъ. - поздрави Лейла.
"Дано да не иска да ме убие" - мислеше си тя напът към заведението. - "Защото, тогава ще ми се наложи аз него да умъртвя." - професионална деформация от години, в които бе работила като аврор.
Влезе в заведението и се обърна към един от управителите да я упъти. Любезния господин й посочи вратата на верадната. Арчър тръгна натам, оглеждайки по пътя посетителите - бяха най-различни, от тийнеджърки обсъждащи най-пикантните ключи, през майки с деца, излезли малко през хубавия ден, дори и възрастни двойки, говорещи за политика и плетки. Не че толкова искаше да чуе, просто говореха високо. Видя стъклената врата, зад която, по думите на господина, трябваше да е крайната й цел. Огледа се в огледалната повърхност - изглеждаше чудесно - тъмно лилав панталон, набран около глезените, не много високи обувки, чанта в тон с тях и жълта блуза, с дълги ръкави. Косата й сега беше права, в тъмни нюанси, за разлика от винено червената къдрава фризюра от бала. Усмихна се и отнори вратата.
С изненада откри, че там има само една маса. Зачуди се какво ли става тук. Явно Крис се беше разсеял, защото като чу вратата да щраква моментално се обърна натам.
-Добър ден, г-н Пюъ. - поздрави Лейла.
Christopher Pure- Възрастен
- Брой мнения : 27
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 19.04.2009
- Post n°4
Re: Верандата
-Здравейте, госпожице Арчър. - отвърна любезно Кристофър и се усмихна чаровно. - Надявам се, не съм ви притеснил с избора на маса. - продължи той, усещайки лекото напрежение у жената.
-Може би не е сред най-уместните. - кимна тя отсечено. После извърна поглед към прозорците.
Мъжът помълча известно време - беше доста директна, можеше просто да се усмихне на въпроса му. Блекроуз не ме беше споменавал за това качество на Селена. Може би щеше да ме у по-лесно, с изпълнението на задачата вече.
Тишината, настанила се на верандата, бе разкъсана от скърцането на стъклената врата. И двата извърнаха погледи натам - жена на средна възраст с униформа на сервитьорка изпълни очертанията на портала.
-Готови ли сте с поръчката? - попита тя с благ тон.
Кристофър погледна към Лейла, която без да се поколебае отговори:
-Мокачино с повече пяна.
-Експресо и минерална вода. - продължи мъжа. - Това е.
Сервитьорката кимна и излезе от помощението. Крис я изпрати с поглед, после отново се върна към разговора. Припомни си набързо какво си бяха казали до тук. Не беше много.
-Госпожице Арчър, радвам се, че приехте поканата ми. - започна той отново, сякаш току що беше пристигнала.
-Благодаря за поканата. - усмихна се жената. - Но не мога да скрия любопитството си, защо съм тук. - довърши тя с почти делови тон.
-Надявах се, че ще разведете наоколо и запознаете с останалите. Като директори на Лиен, би трябвало вие и Лейн да познавате всички най-добре.
-А защо не тя? - не се поколеба да попита Лейла.
Все още Крис долавяше притеснението й и дори леко неудобство.
-Лични предпочитания. - засмя се той. - Е, ще ми разкажете ли повече за това място? - полюбопитства той.
-Може би не е сред най-уместните. - кимна тя отсечено. После извърна поглед към прозорците.
Мъжът помълча известно време - беше доста директна, можеше просто да се усмихне на въпроса му. Блекроуз не ме беше споменавал за това качество на Селена. Може би щеше да ме у по-лесно, с изпълнението на задачата вече.
Тишината, настанила се на верандата, бе разкъсана от скърцането на стъклената врата. И двата извърнаха погледи натам - жена на средна възраст с униформа на сервитьорка изпълни очертанията на портала.
-Готови ли сте с поръчката? - попита тя с благ тон.
Кристофър погледна към Лейла, която без да се поколебае отговори:
-Мокачино с повече пяна.
-Експресо и минерална вода. - продължи мъжа. - Това е.
Сервитьорката кимна и излезе от помощението. Крис я изпрати с поглед, после отново се върна към разговора. Припомни си набързо какво си бяха казали до тук. Не беше много.
-Госпожице Арчър, радвам се, че приехте поканата ми. - започна той отново, сякаш току що беше пристигнала.
-Благодаря за поканата. - усмихна се жената. - Но не мога да скрия любопитството си, защо съм тук. - довърши тя с почти делови тон.
-Надявах се, че ще разведете наоколо и запознаете с останалите. Като директори на Лиен, би трябвало вие и Лейн да познавате всички най-добре.
-А защо не тя? - не се поколеба да попита Лейла.
Все още Крис долавяше притеснението й и дори леко неудобство.
-Лични предпочитания. - засмя се той. - Е, ще ми разкажете ли повече за това място? - полюбопитства той.
|
|