Разпределението на възрастните

Разпределението й бе станало преди 5 години - когато бе на 14,но Бела сякаш все още виждаше пред себе си малкото столче и огледалата. И отново видя спомена,благодарение на който я разпределиха.

'' - Хайде,Бела,всяка черна магьосница трябва да може да призовава демони ...
- Първо,не съм черна магьосница и второ, не искам да призовавам тъпи демони ! - Сопна се 9-годишното момиче и гневно затвори старата книга.
- А какво си тогава ? Бяла ли ? Ами отивай на страната на онези глупаци тогава ! - Майка й също започваше да се изнервя.
- Защо пък трябва да съм бяла или черна ? Писна ми ! - Заяви Тринити и затвори вратата след себе си. Преди да се отдалечи чу думи от рода на 'срам','черна магия' и 'Блекроуз'. Бела въздъхна и излезе извън голямата къща. Точно до нея имаше гора и там смяташе да отиде момичето. Повървя и спря чак,когато стигна малка полянка,усеяна с красиви лунни цветя. Седна на един паднал дънер и се замисли. По едно време нещо я разкоцентрира. Сякаш малка космата топчица беше седнала до краката й.
- Радвам се поне,че ти си тук - Погали главата на кафявото вълче. Рязко стана. Искаше й да забрави за всичко и знаеше точно кой ще помогне. - Да отидем при останалите от глутницата. - Предложи и тръгна към дебрите на гората,а вълчето припна след нея. Прибра се почти посреднощ,цялата в кал от играта с вълците. Скандалът,който се вдигна не бе от най-малките.
След този спомен Валари бе разпределена в Редфлейм. Това определено не се понрави на майка й,но нямаше какво да направи,освен да се примири с истинската същност на дъщеря си. ''

Бела се усети и всичко - огледалата,столчето изчезнаха. 'Прекалявам със спомените' помисли си тъжно.

Лейвъри се мотаеше и незнаеш какво да прави,когато забеляза мрачна врата,и се сети какво може би се крие вътре и влезна.Когато картините се разкриха пред нея тя леко се усмихна.Беше си припомнила всичко-от до.За първи път влезе тук,когато бе на 12.
Беше най-малката в училището и много се притесняваше за разпределението си.Тогава съзря стол,от аристократичен призход и реши да седне.Незнаеше,как но мислите й изведнъж изчезнаха и в главата й останаха само спомени:
"Лейвъри,скъпа моля те,опитай се."-кънтеше гласът на майка й Ера.Малкото момиче седеше и отказваше да тренира своите умения.Беше скръстила ръце,с пръчка в ръка и гледаше замечтано на двора сестра си- Стейнърт,която играеше на двора безгрижно."-Няма да започенеш да тренираш и нея когато стане на 5,нали?"-Лейвъри внезапно се извъртя и насочи винителен поглед към майка си."Как можа ??Бях само на 5.На 5.Дори не знаех какво е черно изкуство."-Лейвъри захвърли пръчката си и се насочи към вратата,след което я тресна.
следва продължение...съжалявам нямам време...

Спомена са разпределението на Девиън все още беше пресен в главата му.Всякак беше вчера когато това се случи.
Беше студен януарски ден преди повече от десет години.Малкия Девиън седеше пред камината седнал на едно голямо кресло.Изведнъж вратата се отвори и там влязоха майка му един възрастен мъж.Той имаше зелени като и дълга права бяла коса навита на опашка.Беше слаб,но изключително елегантен за годините си.В дясната си ръка той носеше една продълговата правоъгълна кутийка.
- Е Девиън момента най-сетне на стъпи! - рече въодушевено майка му и грациозно седна на една пухеста табуретка като кръстоса крака и постави ръце в скута си.
Малкото момче се беше загледало в буйния огън чак сега разбра,че някой е влязъл в стаята.
Възрастния магьосник постави кутийката на една малка масичка и я отвори.От там той внимателно извади една магическа пръчка.Но не каква да е а доста стара пръчка.Той бавно се приближи до малкото момче и клекна пред него като загледа с голяма доза любопитство.
- Млади ми момко....готов ли си да поемеш в ръце пръчката на съдбата?
Момченцето примигна невинно,но все пак кимна като пулса му се учести сто кратно.Дясната му ръка трепереше докато поемеше древната магическа пръчка от тайнствения господин.Блесна червена светлина от върха и точно тогава стаята така се озари със светлина,че човек можеше да усети магията да витае из въздуха.
- Много добре! - изръкопляска стареца като внимателно взе отново пръчката в ръце и отиде да я прибере в кутийката.
Майка му стана от табуретката и погали сина си по главата.Беше особено горда с него.
- Нека ви изпратя г-н Грегорович!Съпруга ми ще си дойде всеки момент.
Двамата възрастни бавно се изнизаха от стаята оставайки малкото момче само.А то се усмихваше замечтано с поглед към огъня в камината.

Редфлейм! Браво

Корнелия затвори очи и пред полезрението й изникна спомена, когато за първи път бе обладана. Самото "обладаване" беше насила, но все пак Корнелия не се протевеше, не поне през цяото време. Помнеше точно този първи път, следващите не бяха важни. Спомни си как проплака истински, как се чувстваше безпомощна. От тогава насам промяната в нея е огромна...