Индекс
Цялото й име е Аквамарин с фамилия Бабълс. Приятелите й викат тринадесет и на нея ужасно много и харесва. Тя е на 15 и е мъгълка, отчаяно искаща да стане магьосница. Живее в Америка, Ню Йорк- Ъпър Ийст Сайд. Има дълга, къдрева и светло кестенява коса и пъстри очи. Тя често се вглежда в огледалото в очите си и брои сцветовете или се чуди защо днес са по-различни от вчера. Много и харесваше това зелено в средата и сивото очертание. Всъщност тя мечтаеше от мъничка да има чисто сиви очи дори понякога сред всички тези цветове на ярката светлина и се привиждаше, че наистина е така. Обожава хип-хопа и още повече да си танцува вкъщи, когато се върне от училище и майка й е на работа. Също така обича да танцува и други танци, само да е танц.
В живота й няма почти нищо интересно- скучно училище изискващо просто ужасно много от нея (а тя си е мързел по душа), скучни приятели само клюкарещи за готините батковци пушешти отсреща или с кого са си чатели вечерта. 13 я вълнуваха много по-различни и странни неща от обикновените си приятели и едно от тях беше магията. Това за което тя копнееше докато с жажда четеше от корица до корица книга след книга... тя мисли, че всичко е възможно, ето защо тя все още си даваше надеждите за любимата й магия.
Макар и само на 15, тя мисли почти само за момчета. Когато ходеше с последното си мислеше, че е в някаква Мексиканска сапунка, като тези които дават всеки ден от 14:00 часа...имаше толкова много проблеми, че когато свърши си отдъхна и доста време не и се мислеше за момчета.
Баща й вечно беше зает с работата си в чужбина и се чуваха много рядко. Той работеше в Европа- Франция и от две години й беше обещал да я заведе там и тя все още чака с нетърпение своята "малка" екскурзия.
В живота й няма почти нищо интересно- скучно училище изискващо просто ужасно много от нея (а тя си е мързел по душа), скучни приятели само клюкарещи за готините батковци пушешти отсреща или с кого са си чатели вечерта. 13 я вълнуваха много по-различни и странни неща от обикновените си приятели и едно от тях беше магията. Това за което тя копнееше докато с жажда четеше от корица до корица книга след книга... тя мисли, че всичко е възможно, ето защо тя все още си даваше надеждите за любимата й магия.
Макар и само на 15, тя мисли почти само за момчета. Когато ходеше с последното си мислеше, че е в някаква Мексиканска сапунка, като тези които дават всеки ден от 14:00 часа...имаше толкова много проблеми, че когато свърши си отдъхна и доста време не и се мислеше за момчета.
Баща й вечно беше зает с работата си в чужбина и се чуваха много рядко. Той работеше в Европа- Франция и от две години й беше обещал да я заведе там и тя все още чака с нетърпение своята "малка" екскурзия.
