Индекс
Бях на крачка от целта. Нямаше да се откажа точно сега. Хванах златната дръжка на абаносовата врата. Завъртях топчето и се чу скърцане. Влязох в овалната зала. Веше почти празна, единствената мебелировка бяха две кожени кресла и кристална масичка между тях. Подобни бяха мебелировките и из двореца ми.
-Не се и съмнявах, че ще дойдеш Едуард. - ухили се възрастната на външен вид женица, седнала на едно от креслата. Махна ми с ръка да се настаня на другото.
Не чаках втора покана. Пътят до тук бе дълъг и с радост щях да поседна. Дано свършеше бързо, колкото и удобно да ми бе, в дворецът Ремулус щеше да е още по.
-Какво искаш от мен за да си върна двореца, който ми принадлежи по право, Калисто? - попитах с хладен, премерен тон.
-Като за начало малко уважение към по-възрастните. - започна тя.
-Тогава трябва да ми целунеш ръка, девойче. - засмях се аз за кратко, показвайки част от снежнобелите си зъби.
-Нима? - зачуди се Калисто.
-Ако ти си на 70, аз съм на поне 5 пъти по толкова.
-Вампир? - ахна тя.
Кимнах. Усмивка се изписа по устните й. Стана от мястото си, заобиколи, дойде при мен и докосна с кокалестата си ръка слепоочието ми.
-Красота, присъща на младите мъже, ум като бръснач, мъдрост на мислител.. Самоуверен и находчив. Съобразителен.. - поспря за секунда и отвори очи. Отдръпна ръката си и устните й промълвиха тихо - Женкар.
Засмях се искрено.
-Ако аз съм женкар, то дори и онзи, който никога не е бил с жена също е. За толкова много години само.. 66...
-И една незабравима? - ухили се Калисто. - Кажи ми, Еди.. Какво искаш. Защо ти трябва замъка?
-Семейна ценност. - отвърнах аз хладно. - А и.. икономиката в тази част на света има нужда от оправяне. Има много хора, които с радост биха ми служили.
-Има и една жена?
-Има. Ще ми дадеш ли онова, което по право ми принадлежи, драга?
-Ще ти го дам, но ще те наблюдавам.. Искам да допускаш хората до себе си, не като брат си.
-Аз съм нечовек. Аз няма да повторя неговите грешки.
-Пресметлив си. Какво друго ми отбягва? - повдигна вежди тя.
-Много неща и способности, Лиси. - засмях се. Исках да си тръгвам, дори и да бе възрастна, жаждата да вкуся кръв се засилваше...
-Тръгвай. Скоро ще те навестя. Тогава ще продължим нашия разговор.
-Не се и съмнявах, че ще дойдеш Едуард. - ухили се възрастната на външен вид женица, седнала на едно от креслата. Махна ми с ръка да се настаня на другото.
Не чаках втора покана. Пътят до тук бе дълъг и с радост щях да поседна. Дано свършеше бързо, колкото и удобно да ми бе, в дворецът Ремулус щеше да е още по.
-Какво искаш от мен за да си върна двореца, който ми принадлежи по право, Калисто? - попитах с хладен, премерен тон.
-Като за начало малко уважение към по-възрастните. - започна тя.
-Тогава трябва да ми целунеш ръка, девойче. - засмях се аз за кратко, показвайки част от снежнобелите си зъби.
-Нима? - зачуди се Калисто.
-Ако ти си на 70, аз съм на поне 5 пъти по толкова.
-Вампир? - ахна тя.
Кимнах. Усмивка се изписа по устните й. Стана от мястото си, заобиколи, дойде при мен и докосна с кокалестата си ръка слепоочието ми.
-Красота, присъща на младите мъже, ум като бръснач, мъдрост на мислител.. Самоуверен и находчив. Съобразителен.. - поспря за секунда и отвори очи. Отдръпна ръката си и устните й промълвиха тихо - Женкар.
Засмях се искрено.
-Ако аз съм женкар, то дори и онзи, който никога не е бил с жена също е. За толкова много години само.. 66...
-И една незабравима? - ухили се Калисто. - Кажи ми, Еди.. Какво искаш. Защо ти трябва замъка?
-Семейна ценност. - отвърнах аз хладно. - А и.. икономиката в тази част на света има нужда от оправяне. Има много хора, които с радост биха ми служили.
-Има и една жена?
-Има. Ще ми дадеш ли онова, което по право ми принадлежи, драга?
-Ще ти го дам, но ще те наблюдавам.. Искам да допускаш хората до себе си, не като брат си.
-Аз съм нечовек. Аз няма да повторя неговите грешки.
-Пресметлив си. Какво друго ми отбягва? - повдигна вежди тя.
-Много неща и способности, Лиси. - засмях се. Исках да си тръгвам, дори и да бе възрастна, жаждата да вкуся кръв се засилваше...
-Тръгвай. Скоро ще те навестя. Тогава ще продължим нашия разговор.
