Индекс
Както всеки кораб разтоварва товара си на пристанищата,така и аз моите тайни.Но..шшт...тихо...никой не бива да узнава за тях..Какво би станало ако разберат за истиснкото ми аз?Плаша се само от мисълта за това.Май е време да споделя една "малка" тайна.Днес се бях уплашила че ще ида сама на бала,и пак ще си вися,без комапния.Но се оказа че точно когато ми трябваше кавалер пристигна едно момче.Е да малко по-голямо от мен,но на пръв поглед симпатяга.Е все още не очаквам нищо конкретно,но няма да е лошо.Аз по принцип не съм такава,свалячка,която се хвърля на първия срещнат,макар днешната ми постъпка да показва обратното.Но всеки си има свое мнение,така че все ми е едно какво казват хората за мен..(капки)..
Топнах перото в мастило,и капна малко....Забравих си мисълта....А да..Надявам се Кристофър,малко ми омръзна да го наричам така,по-добре Крис,да се окаже свестен,дори и като приятел.
Елизабет,момиче с което се запознах от екскурзията,постояно се опитва да проникне в мислите ми,по-лошо в спомените ми.Но аз я спрях,макар да тя си остана със мисълта че е успяла..."Благодаря ти бабо,проработи!"Както казах макар да бе прочела че искам да заключа съзананието си,не в грешка си,просто те отведох в друг "отдел".Никога няма да разгадаеш моята тайна,никой никога не е успявал,и За Бога,заклевам се че никой няма и да успее..
