Индекс
По пътя към залата гостите, които не се магипортираха трябваше да минават покрай голяма градина с много цветя и дървета. Сега се раззеленяваше и постоянно ухаеше на цветя.
3 posters
Към балната зала
Laila Archer- Директор
- Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Edward- Възрастен
- Брой мнения : 146
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 09.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
-Къде отиваме? - попита ме Калид, излизайки след мен от главния вход.
-Тук ще сме си, спокойно. - отвърнах и продължих напред.
Вратити се затвориха зад Фелис и музиката издеднъж заглъхна. Нямаше никого наоколо а ние продължавахме да вървим. Хванах я за ръката и я задърпах нататък. Имаше разни балончета отвън. Всичко изглеждаше така, сякаш балът е свършил, забавлението е някъде в предните часове и сега просто трябва да се почисти. Имаше лек вятър.
-Ед, на къде .. - започна Калид, но я прекъснах със сериозен тон:
-Ще разбереш много скоро, не бой се.
Вървяхме можеби още минута до една пейка. Спрях се за секунда, а Фелис направо седна - колкото и да бе усъвършенствала ходенето на високи токчета моето темпо я беше изморило. Съжалих за момент, че съм забързал така, но нищо не казах.
-Ед, какво има?- попита ме и се опита да ме дохосне, но бутнах ръката й. Приклекнах до пейката, до нея и я погледнах. Погледа ми се насочи право в шоколадовите й очи - толкова красиви и изразителни.
Едва сега усъзнах, колко сериозно е станало изражението ми.
-Калид. - казах и докоснах ръката й. - Искам да поговорим. - тя се усмихна и тръгна да се навежда към мен. - Недей. Сериозно е. - отсякох аз. Тя се облегна с нежелание.
-Какво има, Ед, какво те тревожи.
-Разликата. - отвърнах кратко.
-Коя.? - подсмихна се тя закачливо, но на мен не ми беше до това.
-В мен, в теб, в расата, в годините, в начина на мислене. Фелис, ти си млада човешка жена. А на мен единственото ми човешко, което успях да съхраня е вънщния вид. - казах.
Изражението й не се промени. Вдигна ръка, но тя падна, неспособна да се задържи.
-Да, драга, аз съм вампир. Чиста проба убиец. Хищник. Ужасно същество. - добавих. - Ще те разбера ако избягаш. Ако никога повече не ме потърсиш, ако се опиташ да ме убиеш. Единствената ми молба е да не казваш никому. Дойдох тук, за да пробвам нещо по-различно и да върна замъка на предците си. Ако кажеш, ще си тръгна веднага от тук. Ще те оставя, и повече никъде няма да се срещнем.. никога. - казах накрая.
Изправих се и се отдръпнах на известно разстояние. Чаках нейната реакция. Да каже нещо, да ми се развика.. Да се разплаче. Незнаех какво да очаквам...
-Тук ще сме си, спокойно. - отвърнах и продължих напред.
Вратити се затвориха зад Фелис и музиката издеднъж заглъхна. Нямаше никого наоколо а ние продължавахме да вървим. Хванах я за ръката и я задърпах нататък. Имаше разни балончета отвън. Всичко изглеждаше така, сякаш балът е свършил, забавлението е някъде в предните часове и сега просто трябва да се почисти. Имаше лек вятър.
-Ед, на къде .. - започна Калид, но я прекъснах със сериозен тон:
-Ще разбереш много скоро, не бой се.
Вървяхме можеби още минута до една пейка. Спрях се за секунда, а Фелис направо седна - колкото и да бе усъвършенствала ходенето на високи токчета моето темпо я беше изморило. Съжалих за момент, че съм забързал така, но нищо не казах.
-Ед, какво има?- попита ме и се опита да ме дохосне, но бутнах ръката й. Приклекнах до пейката, до нея и я погледнах. Погледа ми се насочи право в шоколадовите й очи - толкова красиви и изразителни.
Едва сега усъзнах, колко сериозно е станало изражението ми.
-Калид. - казах и докоснах ръката й. - Искам да поговорим. - тя се усмихна и тръгна да се навежда към мен. - Недей. Сериозно е. - отсякох аз. Тя се облегна с нежелание.
-Какво има, Ед, какво те тревожи.
-Разликата. - отвърнах кратко.
-Коя.? - подсмихна се тя закачливо, но на мен не ми беше до това.
-В мен, в теб, в расата, в годините, в начина на мислене. Фелис, ти си млада човешка жена. А на мен единственото ми човешко, което успях да съхраня е вънщния вид. - казах.
Изражението й не се промени. Вдигна ръка, но тя падна, неспособна да се задържи.
-Да, драга, аз съм вампир. Чиста проба убиец. Хищник. Ужасно същество. - добавих. - Ще те разбера ако избягаш. Ако никога повече не ме потърсиш, ако се опиташ да ме убиеш. Единствената ми молба е да не казваш никому. Дойдох тук, за да пробвам нещо по-различно и да върна замъка на предците си. Ако кажеш, ще си тръгна веднага от тук. Ще те оставя, и повече никъде няма да се срещнем.. никога. - казах накрая.
Изправих се и се отдръпнах на известно разстояние. Чаках нейната реакция. Да каже нещо, да ми се развика.. Да се разплаче. Незнаех какво да очаквам...
Calid Felis- Възрастен
- Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Мисли.. мисли! Не, първо дишай, по-добра идея ще е.
След като успях да възстановя нормалния си ритъм на дишане, се опитах да осмисля това, което Едуард току-що ми беше казал. Значи това е била причината да изглежда толкова специялен... просто защото настина беше специялен. Е, това отчасти обясняваше и магнетичността на усмивката, с леко изострените кучешки зъби. Значи той беше вампир. И.. Дори не можех да си спомня останалите неща, които беше използвал за да назове себе си.
Сега беше нормалния, логичния момент да се уплаша. И започнах да се тревожа защо не се плаша. Да, бях смразена, но по-скоро от шока, отколкото от.. страх.
В думите му имаше смисъл. Да избягам, да стоя далеч от него, да не искам никога повече да го виждам.
Само че в това, което направих, нямаше напълно никакъв смисъл.
Станах от пейката и бавно се доближих до него. Той ме погледна изненадано, вдигайки вежда. Изглеждаше някак.. прекалено сериозен. Сякаш многото години живот се отразяваха на лицето му. Това ме накара да се почувствам леко странно и неловко, като хлапачка в сравнение с него. Потрепнах леко и той го разтълкува грешно. Отдръпна се крачка назад.
-Калид, няма.. върви..
-Тихо!- това беше единственото, което се отрони от устните ми.
Вдигнах бавно ръката си, която вече беше спряла да трепери, и я поставих на леденостудената му буза. След което се вгледах в очите му. И колкото и да беше странно, аз бях тази, която беше изложена на опасност, тази, която трябваше да страда едва ли не, а единственото, което исках да направя в този момет беше не да избягам, а да успокоя него...
След като успях да възстановя нормалния си ритъм на дишане, се опитах да осмисля това, което Едуард току-що ми беше казал. Значи това е била причината да изглежда толкова специялен... просто защото настина беше специялен. Е, това отчасти обясняваше и магнетичността на усмивката, с леко изострените кучешки зъби. Значи той беше вампир. И.. Дори не можех да си спомня останалите неща, които беше използвал за да назове себе си.
Сега беше нормалния, логичния момент да се уплаша. И започнах да се тревожа защо не се плаша. Да, бях смразена, но по-скоро от шока, отколкото от.. страх.
В думите му имаше смисъл. Да избягам, да стоя далеч от него, да не искам никога повече да го виждам.
Само че в това, което направих, нямаше напълно никакъв смисъл.
Станах от пейката и бавно се доближих до него. Той ме погледна изненадано, вдигайки вежда. Изглеждаше някак.. прекалено сериозен. Сякаш многото години живот се отразяваха на лицето му. Това ме накара да се почувствам леко странно и неловко, като хлапачка в сравнение с него. Потрепнах леко и той го разтълкува грешно. Отдръпна се крачка назад.
-Калид, няма.. върви..
-Тихо!- това беше единственото, което се отрони от устните ми.
Вдигнах бавно ръката си, която вече беше спряла да трепери, и я поставих на леденостудената му буза. След което се вгледах в очите му. И колкото и да беше странно, аз бях тази, която беше изложена на опасност, тази, която трябваше да страда едва ли не, а единственото, което исках да направя в този момет беше не да избягам, а да успокоя него...
Edward- Възрастен
- Брой мнения : 146
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 09.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
-Недей. - отвърнах аз.
Не можех да скрия, че бях изненадан от действията й. Очаквах наиситна да побегне, като малко момиченце, но тя не го направи.
-Ти недей. - отвърна ми Калид с вяла усмивка.
Не издържах. Тя явно не разбираше какво се случва. Какво съм аз Какво мога да й причиня.. Тя си въобразяваше, че ще се справи с това, което наиситна съм, а дори аз имаше моменти, когато не мога да се контролирам. Изръмжах леко и за момент очите ми пробляснаха, станаха жълти и зъбите ми станаха по-дълги. После отново си върнах човешкия вид.
-Виждаш ли, скъпа ми Калид, аз не съм човек и хищник, чистокръвен убиец.
-На колко си?- прекъсна ме тя.
-Надминавам 350.. - отвърнах тихо. - Стар убиц.. - отдавна не се бях обеждал така.. Но и отдавна не бях срещал човек, с който да говоря за това, че не съм човек.. Направих още няколко крачки, очаквайки, че тя ще си тръгне, ала..
Не можех да скрия, че бях изненадан от действията й. Очаквах наиситна да побегне, като малко момиченце, но тя не го направи.
-Ти недей. - отвърна ми Калид с вяла усмивка.
Не издържах. Тя явно не разбираше какво се случва. Какво съм аз Какво мога да й причиня.. Тя си въобразяваше, че ще се справи с това, което наиситна съм, а дори аз имаше моменти, когато не мога да се контролирам. Изръмжах леко и за момент очите ми пробляснаха, станаха жълти и зъбите ми станаха по-дълги. После отново си върнах човешкия вид.
-Виждаш ли, скъпа ми Калид, аз не съм човек и хищник, чистокръвен убиец.
-На колко си?- прекъсна ме тя.
-Надминавам 350.. - отвърнах тихо. - Стар убиц.. - отдавна не се бях обеждал така.. Но и отдавна не бях срещал човек, с който да говоря за това, че не съм човек.. Направих още няколко крачки, очаквайки, че тя ще си тръгне, ала..
Calid Felis- Възрастен
- Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
-Да.. това би могло да е проблем. Мъничък. Дребен проблем.
Не се усмихнах, макар че тона ми беше много далече от сериозното. Което очевдно го ядоса.
-Наистина ли не разбираш, че си в опасност? Не трябва да се мотаеш около мен, Кал...
-Вече чух тази част-прекъснах го отново. - С какво се храниш? Не убиваш хора от замъка, нали? Искам да кажа, щеше да се разбере.
Отговор не получих. Надявах се мълчанието му да означава съгласие.
-Ти не се страхуваш-заключи след няколко минути мълчание той, все още без да ме поглежда.
Кимнах леко.
-А трябва. Аз съм убиец. Храня се с кръв, а не със спагети. Не съм като вас, хората. Мога да.. да закуся с теб.
Сега беше мой ред да мълча. Не знаех какво да кажа. Думите му достигаха до съзнанието ми и дотам. Отново, бях напълно наясно с правотата му, но продължавах упорито да стоя пред него и да правя отчаяни опити да срещна погледа му.
-Можеш. Вече имаше възможност - отвърнах му приглушено. - Но не го направи...
Не се усмихнах, макар че тона ми беше много далече от сериозното. Което очевдно го ядоса.
-Наистина ли не разбираш, че си в опасност? Не трябва да се мотаеш около мен, Кал...
-Вече чух тази част-прекъснах го отново. - С какво се храниш? Не убиваш хора от замъка, нали? Искам да кажа, щеше да се разбере.
Отговор не получих. Надявах се мълчанието му да означава съгласие.
-Ти не се страхуваш-заключи след няколко минути мълчание той, все още без да ме поглежда.
Кимнах леко.
-А трябва. Аз съм убиец. Храня се с кръв, а не със спагети. Не съм като вас, хората. Мога да.. да закуся с теб.
Сега беше мой ред да мълча. Не знаех какво да кажа. Думите му достигаха до съзнанието ми и дотам. Отново, бях напълно наясно с правотата му, но продължавах упорито да стоя пред него и да правя отчаяни опити да срещна погледа му.
-Можеш. Вече имаше възможност - отвърнах му приглушено. - Но не го направи...
Edward- Възрастен
- Брой мнения : 146
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 09.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
-Това не значи, че не съм подтискал инстинктите си. - отвърнах с прехрипнал глас.
-Нима? - повдигна вежди игриво момичето.
Това вече ме вбеси. Как можеше да си играе така с мен? Та както стоях и глядах така ми се искаше да я схрускам.. А тя сякаш се радваше на това, ако въобще ми личеше.
Хванах я за ръменете, малко по-силно отколкото бе нужно и срещнах погледа й. От устните й се отрони тих стон, явно я заболя.
-Спри да си играеш с мен. - прошепнах тихо в ухото й, после пак се изправих, за да срещна леко объркания й поглед. - Хищник съм, както вече научи. А нас не бива да ни дразнят. - довърих и за момент зъбите ми станаха отново дълги остри: вампирски.
-Не искам връзката ни да се задълбочава поради две причини - защото искам да мога да спя и с други, не че с теб не ми е достатъчно, просто трудно се отказвам от стари навици. И защото имаше още едно момиче като теб.. Което обаче разбра, че съм вампир, когато се събуди през нощта и ме видя, надвесен над нея и със заострени зъби, готов да я разкъсам.
-Уоу. - очуди се Калид.
-Да, само дето момичето беше на 17-18. Преди 9-10 години се случи това. - засмях се. - После, на сутринта мацката си тръгна преди останалите дори да са се събудили.Не я бях виждал 8 години. Както и да е. Страх ме е по-скоро за теб, отколкото за себе си. А секса с теб и много хубав. - целунх я по челото. - Колкото и голям егоист да съм, не бих те изложил на такава опастност, само защото обичам да спя с теб..
-Нима? - повдигна вежди игриво момичето.
Това вече ме вбеси. Как можеше да си играе така с мен? Та както стоях и глядах така ми се искаше да я схрускам.. А тя сякаш се радваше на това, ако въобще ми личеше.
Хванах я за ръменете, малко по-силно отколкото бе нужно и срещнах погледа й. От устните й се отрони тих стон, явно я заболя.
-Спри да си играеш с мен. - прошепнах тихо в ухото й, после пак се изправих, за да срещна леко объркания й поглед. - Хищник съм, както вече научи. А нас не бива да ни дразнят. - довърих и за момент зъбите ми станаха отново дълги остри: вампирски.
-Не искам връзката ни да се задълбочава поради две причини - защото искам да мога да спя и с други, не че с теб не ми е достатъчно, просто трудно се отказвам от стари навици. И защото имаше още едно момиче като теб.. Което обаче разбра, че съм вампир, когато се събуди през нощта и ме видя, надвесен над нея и със заострени зъби, готов да я разкъсам.
-Уоу. - очуди се Калид.
-Да, само дето момичето беше на 17-18. Преди 9-10 години се случи това. - засмях се. - После, на сутринта мацката си тръгна преди останалите дори да са се събудили.Не я бях виждал 8 години. Както и да е. Страх ме е по-скоро за теб, отколкото за себе си. А секса с теб и много хубав. - целунх я по челото. - Колкото и голям егоист да съм, не бих те изложил на такава опастност, само защото обичам да спя с теб..
Calid Felis- Възрастен
- Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Можех да си представя колко трябваше да му коства да каже това. Но пък веселото беше, че както и д авъртяхме разговора, все до секс стигахме. Интересно.
-Не си егоист.
Не го ласкаех. Вече дори не се опитвах да го успокоя. Просто язлагах фактите.
-Напротив. Съм. Калид, нали си наясно, че...
-Че трябва да си тръгна ли? Да. Напълно наясно съм с това.
Обърнах му гръб, но не си тръгнах. Просто се вгледах в луната и потънах в мислите си. Тоест, опитах се. Но не се получи, защото макар че не го виждах, можех да го усетя на по-малко от крачка зад мен. И отново- като елекрошок! Изискваха се невъобразими усилия да не се обърна, да залепя Едуард за стената и да разкъсам ризата му, без да ми пука дали е на двадесет или на триста и петдесет. Мрън. Исках толкова много.
И да. Обърнах се. Но не поради същите съображения.
- Ед, ти искаш ли аз да си тръгна?
Мълчание. Явно и на него му костваше доста да се владее.
-Кажи ми да си тръгна, Едуард.
Отново не ми отговори. Когато вдигнах поглед, очите му бяха станали толкова тъмни, че почти можех да видя синьото на своите в зениците му.
-Не можеш-отново констатация.
Прокарах съвсем нежно върховете на пръстите си по сулата му, след което отдръпнах ръката си и тръгнах по коридора, в обратна на залата посока.
-Не си егоист.
Не го ласкаех. Вече дори не се опитвах да го успокоя. Просто язлагах фактите.
-Напротив. Съм. Калид, нали си наясно, че...
-Че трябва да си тръгна ли? Да. Напълно наясно съм с това.
Обърнах му гръб, но не си тръгнах. Просто се вгледах в луната и потънах в мислите си. Тоест, опитах се. Но не се получи, защото макар че не го виждах, можех да го усетя на по-малко от крачка зад мен. И отново- като елекрошок! Изискваха се невъобразими усилия да не се обърна, да залепя Едуард за стената и да разкъсам ризата му, без да ми пука дали е на двадесет или на триста и петдесет. Мрън. Исках толкова много.
И да. Обърнах се. Но не поради същите съображения.
- Ед, ти искаш ли аз да си тръгна?
Мълчание. Явно и на него му костваше доста да се владее.
-Кажи ми да си тръгна, Едуард.
Отново не ми отговори. Когато вдигнах поглед, очите му бяха станали толкова тъмни, че почти можех да видя синьото на своите в зениците му.
-Не можеш-отново констатация.
Прокарах съвсем нежно върховете на пръстите си по сулата му, след което отдръпнах ръката си и тръгнах по коридора, в обратна на залата посока.
Edward- Възрастен
- Брой мнения : 146
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 09.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
-Ако си тръгнеш сега никога повече няма да ме видиш, мила моя. - казах с равен тон.
За момент тя потрепна, но не се обърна. Никога не бях тичал след жена. Зачудих се, дали сега ще го направя. Не..
-Искам да си тръгнеш, за да не мога да те нараня. Искам да останаш, за да мога да съм близо до теб. - провикнах се накрая.
Незнаех дали ще се върне. Отпуснах се на пейката в градината и зачаках. Всъщност гледах луната и звездите, чакайки да се върне. Звука от токчетата утихна. Сърцето ми се сви.. Тя май си беше тръгнала. Стиснах очи и си спомних Калид. Красивия й образ. Дългата коса, кафевите очи, стойното тяло. Съжалих, че си е тръгнала.
-Калид.. - думите ми изчезнаха в нощта.
Потропване на токчета отвърна тихо, някъде зад мен... Обърнах се, за да видя Калид.
-Но нали..? - едва успях да промълвя.
За момент тя потрепна, но не се обърна. Никога не бях тичал след жена. Зачудих се, дали сега ще го направя. Не..
-Искам да си тръгнеш, за да не мога да те нараня. Искам да останаш, за да мога да съм близо до теб. - провикнах се накрая.
Незнаех дали ще се върне. Отпуснах се на пейката в градината и зачаках. Всъщност гледах луната и звездите, чакайки да се върне. Звука от токчетата утихна. Сърцето ми се сви.. Тя май си беше тръгнала. Стиснах очи и си спомних Калид. Красивия й образ. Дългата коса, кафевите очи, стойното тяло. Съжалих, че си е тръгнала.
-Калид.. - думите ми изчезнаха в нощта.
Потропване на токчета отвърна тихо, някъде зад мен... Обърнах се, за да видя Калид.
-Но нали..? - едва успях да промълвя.
Calid Felis- Възрастен
- Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Можех да видя изненадата по лицето му. Настина беше повярвал, че съм си тръгнала. Дори аз за миг си бях повярвала, че искам да си тръгна. За съжаление, предимно на тези, които искаха да ме запазят жива, този миг трая безумно кратко.
-Мислех, че вече си разбрал, че аз съм жена, която крие много изненади.. -вдигнах вежди хитро.
-Жена.. -промълви той.
-О, престани, Ед- измрънках аз, настанявайки се на пейката до него.
-Добре. Виж. Аз съм..
-Хищник. Схванах-ухилих се на смръщеното му изражение. - Стига. Не е нужно да правим драми от това. Мисля че вече изяснихме, че не ме е страх от теб.
-А трябва.
Този път не сметнах за нужно да му отговоря. Вместо това леко преместих ръката си, така че пръстите ми се допряха до неговите. И за моя изненада той не го очакваше, защото трепна леко, едва доловимо.
-Мислех, че вече си разбрал, че аз съм жена, която крие много изненади.. -вдигнах вежди хитро.
-Жена.. -промълви той.
-О, престани, Ед- измрънках аз, настанявайки се на пейката до него.
-Добре. Виж. Аз съм..
-Хищник. Схванах-ухилих се на смръщеното му изражение. - Стига. Не е нужно да правим драми от това. Мисля че вече изяснихме, че не ме е страх от теб.
-А трябва.
Този път не сметнах за нужно да му отговоря. Вместо това леко преместих ръката си, така че пръстите ми се допряха до неговите. И за моя изненада той не го очакваше, защото трепна леко, едва доловимо.
Edward- Възрастен
- Брой мнения : 146
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 09.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
-Въпреки това се радвам. - казах накрая усмихвайки се. - Ще гледкам да не прибягвам до твоята кръв... Преди това ще съм схрускал всички други наоколо. - казах й, прокарвайки пръсти през косите й. - Красива си.
-Благодаря. - усмихна се тя.
-Искаш ли да се връщаме вътре? - попитах колебливо.
-Не. - засмя се момичето.
-Добре. И аз не искам. - усмихнах се радостно, после я целунах по челото.
-Ед?
-Да?
-Защо пиеш Блъди Мери?
-Заменям доматения сок с кръв. - смигах й и се облегнах назад..
-Благодаря. - усмихна се тя.
-Искаш ли да се връщаме вътре? - попитах колебливо.
-Не. - засмя се момичето.
-Добре. И аз не искам. - усмихнах се радостно, после я целунах по челото.
-Ед?
-Да?
-Защо пиеш Блъди Мери?
-Заменям доматения сок с кръв. - смигах й и се облегнах назад..
Calid Felis- Възрастен
- Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Неочаквано за самата мен разговора не ми се струваше толкова стряскащо странен. И все пак предпочетох да сменя темата.
-Студено е.
Едуард ме погледна иронично. Първо-роклята ми беше с ръкави. Второ- дори не трепвах. Трето- вечерта беше топла за сезона и вятър липстваше.
-Да. Права си. По-добре да отидем някъде на закрито-ухили се той.
-Имам една идея.
-Да?- вдигна вежди той.
-Можем да... но не, ти едва ли ще искаш...
-Можем да.. какво??
-Съъмнявам се, че ще ти се рискува. Ще сме твърде.. сами.
-Да ми се рискува какво, Калид?
Можех да видя в очите му, че съм събудила любопитството. Право в целта.
-Ами.. замъка ми е съвсем наблизо.. Та си мислех, може да отскочим. Тъкмо ще нагледам Дракончо.
-Ти.. имаш замък? И дракон?
Кимнах леко и му се усмихнах.
-Е, ще ме придружиш ли?
Лицето му за момент беше безизразно, след което устните му се разтегнаха в широа усмивка.
-Ама разбира се, скъпа.
-Студено е.
Едуард ме погледна иронично. Първо-роклята ми беше с ръкави. Второ- дори не трепвах. Трето- вечерта беше топла за сезона и вятър липстваше.
-Да. Права си. По-добре да отидем някъде на закрито-ухили се той.
-Имам една идея.
-Да?- вдигна вежди той.
-Можем да... но не, ти едва ли ще искаш...
-Можем да.. какво??
-Съъмнявам се, че ще ти се рискува. Ще сме твърде.. сами.
-Да ми се рискува какво, Калид?
Можех да видя в очите му, че съм събудила любопитството. Право в целта.
-Ами.. замъка ми е съвсем наблизо.. Та си мислех, може да отскочим. Тъкмо ще нагледам Дракончо.
-Ти.. имаш замък? И дракон?
Кимнах леко и му се усмихнах.
-Е, ще ме придружиш ли?
Лицето му за момент беше безизразно, след което устните му се разтегнаха в широа усмивка.
-Ама разбира се, скъпа.
Similar topics
|
|
|