Елате и се забавлявайте в този магически свят!


    Felis' Casle

    Share
    avatar
    Calid Felis
    Възрастен

    Брой мнения : 57
    Age : 25
    Registration date : 18.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Felis' Casle

    Писане by Calid Felis on Съб Апр 25, 2009 7:41 pm

    Замъкът не беше голям, но заобикалящата го градина беше внушителна. Някъде из нея си подремваше домашния любимец на Калид - Дракончо.
    Замъка

    Спалнята

    Днева

    Трапезария

    Кабинет


    avatar
    Edward
    Възрастен

    Брой мнения : 146
    Age : 29
    Раса : Човешка
    Registration date : 09.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Edward on Съб Апр 25, 2009 8:31 pm

    Магипортирахме се пред замъка на Калид.
    -Следвай ме. - каза тя и уверено запристъпва напред.
    Последвах я. Беше тъмно и хладно. Преминахме през входа и продължихме по не много дълъг коридор. Накрая се озовахме в топла стая, обляна от мека, приятна светлина.
    -Настанявай се. - каза ми тя, и се изгуби за малко от поглед.
    Огледах помещението. Явно беше дневна, имаше кожени мебели, в светли тонове и дървен под. Много уютно направено. Настаних се на едно кресло и продължих да оглеждам, докато чаках собственичката да се върне.


    _________________
    avatar
    Calid Felis
    Възрастен

    Брой мнения : 57
    Age : 25
    Registration date : 18.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Calid Felis on Нед Апр 26, 2009 9:39 am

    Не знаех колко се бавя, надявах се да не му се струва много, но трябваше да сменя роклата с нещо по-удобно- като дънки и блузка например. Като вземем предвид моя опит в събличането и обличането, това не отне много време. Грабнах бутилка бяло вино от хладилника, заедно с две чаши, и се върнах в дневната.
    Едуард се беше разположил на едно от креслата и оглеждаше наоколо. Когато усети, че влизам, се обърна към мен и ми се усмихна широко.
    -Ти се върна.
    -Да. Само че има един малък проблем.. не знаех дали предпобиташ B положителна или нулева. Затова донесох вино.

    avatar
    Edward
    Възрастен

    Брой мнения : 146
    Age : 29
    Раса : Човешка
    Registration date : 09.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Edward on Нед Апр 26, 2009 11:39 am

    Поех бутилката, докато Калид оставяше чашите на мисичката. Беше охладено и бутилката се плъзна по ръката ми. Хнанах я малко по-здраво и завих тирбушона. Бавно извадих тапата, за да не се начупи. После налях в двете чаши.
    -Красив дом имаш. - отбелязах, след като отпих.
    -Не е като твоя, но благодаря. - отвърна ми Калид. - Радвам се, че ти харесва.
    -Също като собственичката. - отвърнах и отново отпих, вече се бяхме настанили на канапено един до друг.
    Хванах ръката й в моята и препреплетох пръсти в нейните. Замислих се какво зная за девойката.. Нищо повече от името й, фамилията й и че има дракон за домашен любимец.
    -Ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си? - попитах я, отправяйки погледа си към сивите й очи..


    _________________
    avatar
    Calid Felis
    Възрастен

    Брой мнения : 57
    Age : 25
    Registration date : 18.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Calid Felis on Нед Апр 26, 2009 1:47 pm

    Усмихнах му се. Не знаех какво да кажа. Е, все някога трябваше да разкажа за семейството си. Защо пък не сега.
    -Не е най-интересната история, която можеш да си представиш. Родена съм в Корнуол и отраснах там заедно със семейството си. Всъщност, с брат си. Когато бях на три, родителите ми загинаха в някаква.. не бих го нарекла битка. Беше прекалено нагласено.
    Замълчах за миг, връщайки се към студената вечер, когато станах неволен свидетел на убийството на нашите. Все едно беше вчера. Спомних си колко смела бе била майка ми. Дори не извика, когато я измъчваха. Дори напротив. Можех да видя подигравката в очите й, презрението към нищожествата, които се бяха промъкнали по тъмно, за да изпълнят "задачата си".
    -И така се наложи с батко ми да отидем в сиропиталище. Но не си представяй обичайните сиропиталища- мръсни, плашещи места, където се държат с теб като с куче. Не знам по каква причина ние двамата бяхме в нещо наподобяващо комплекс.. множество модерни сгради, нови технологии. И адски високи дървета. Никога не можеше да видиш небето от там. На останалите това не им правеше впечатление, но аз още тогава бях прекалено свободолюбива, за да се примиря. Катерех се по дърветата, но никога не стигах достатъчно високо.
    Настаних се малко по-удобно на дивана до него, кръстосвайки кръката си по турски.
    -Това е може би една от причините да започна да уча левитация няколко години по-късно. Нямаш идея колко е изнервящо да искаш нещо и да не можеш да го имаш... Но както и да е, това мое безумно упорсто ме забъркваше във всевъзможни каши, от които ме измъкваше най-добрият ми приятел.Джон. Винаги беше до мен, за да помогне. И си изпати от това. Веднъж успях да го убедя да се качим на покрива на една от сградите, нещо, което естествено беше забранено. Спипаха ни и той пое вината, за да не изгонят мен и брат ми от сиропиталището.
    -Бил е влюбен в теб - констатира Едуард, все още изграейки си с пръстите ми.
    -Какво?
    -Няма друга смислена причина някой мъж да постъпи така. Дори и да е най-добрият ти приятел.
    -Не мисля че.. Зарежи. След този случай спрях да си търся приятели. Беше по-безопасно за хората да стоят далеч от мен. Брат ми работеше нощна смяна, а денем учеше някъде извън центъра. Когато станах достатъчно голама, за да помагам, аз поемах ресторанта, в който батко сервираше, за през деня, а нощем се промъквах на някой покрив и упражнявах. Магги. Левитация.
    -Значи не си ходила в магическо училище? Никога?
    Поклатих глава. Досега не бях се замисляла, че така и не съм усетила нужда от учител. Сама овладях уменията, които се изискваха за да си вещица. Че дори и повече.
    -Не и допреди две години. Когато Ричард ме откри. Просто се появи в къщата ни и заяви, че получавам дракон, който върви със замък и училище.
    Изхилих се на последното и той също се засмя. След като отпих глъдка вино, срещнах погледа му отново.
    -И това е, в общи линии. Но мога да се обзаложа, че твоята история е много по-вълнуваща. Ще споделиш ли някоя и друга тайна от миналия век?

    avatar
    Edward
    Възрастен

    Брой мнения : 146
    Age : 29
    Раса : Човешка
    Registration date : 09.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Edward on Нед Апр 26, 2009 6:18 pm

    -Жените се грижеха по-малко за себе си. - погледнах я лукаво. - И нямаха такива умения. - довърших.
    Калид се засмя кратко, после побърза да отпие. Това ми даде малко време да размисля какво точно да й споделя - не всичко от миналото ми беше за споделяне. Притворих очи при досега на хладната течност с устните ми.
    -АБ или Нулева. - казах съвсем спокойно. - Но не отказвам и другите. - и отново кратък смях. Тъкмо когато пак щеше да се опита да насочи разговора към миналото ми, аз сам го направих.
    -Миналия век, че и предходните 2-3 се случиха дооста неща.- започнах. - Черното и бялото се бореха и ту едното, ту другото взимаше превес. - усмихнах се. - Видях доста различни хора по магическите, а и не само земи..
    -Какво имаш впредвид? - попита Калид.
    -Докато ловувах в началото обикалях мъгълските селца.
    -Ахаа! -засмя се Фелис.
    Жената беше се настанила удобно на канапето и просто ме слушаше. Чувстваше се като у дома си, а и беше. Бе покрила с ръка устните си. Гледаше ме заинтригувано. Чак сега си дадох сметка, че до сега не съм разказвал на почти никой историята си.. А направех ли го, трябваше да спомена и годината, прекарана в Сибирските територии. Да спомена детските клубове, учителите от миналото и всичко останало. За това реших да се огранича само до по-любопитните житейски уроци, които ме бяха поднесени.
    Но преди това.. Протегнах се и дръпнах ръката й от устните, после допрях своите до нейните. Целунах я бавно и нежно, както не го бях правил от първия път, когато се целунахме. Прокарах ръка през косите й, отмятайки ги назад. После, когато устните ни се разделиха, тя постави главата си на гърдите ми и тихичко попита:
    -Разкажи ми повече.
    -Добре. - примирих се, че ще говоря. - Когато бях на.. 70 някъде, се появи модата на големите перуки във Франция. А твоят Едуард трябваше да пощи огромните перуки.
    -М.моля?- очуди се Фелис.
    -Ами да. По едно време се отказах от семейното богатство. Не можех да кажа на татко или брат ми какво правя всяка нощ. Една вечер съпругата на Калеб - брата ме завари да се прибирам окървавен. Прочисти ми раните и ме разпита. Незная как го измъкна от мен. Та тогава имах нужда от пари. Две седмици работех това, но въшките плъзваха и по моята коса. Е тогава се отказах. Ловът и ухажорството са по-приятни занимания.
    -Женкар? - вдигна вежди очудено Калид.
    -Не точно. Сложно е, а нямам намерение цяла нощ да обяснявам. - отвърнах и отново я погледнах в очите.
    -Годините ти личат само в сериозния поглед. - пошегува се тя, но на мен не ми заприлича много на шега.
    -Радвай се. Можеха и в друго да се изразяват. - отвърнах с премерено хладен тон и се надигнах, за да си взема чашата.


    _________________
    avatar
    Calid Felis
    Възрастен

    Брой мнения : 57
    Age : 25
    Registration date : 18.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Calid Felis on Нед Апр 26, 2009 7:01 pm

    Чувствах се комфортно в обятията му, за това се зарадвах, когато се облегна отново назад, тъй че можех да се разположа обратно. Явно не му беше особено забавно да говори за миналото си, затова реших да не насилвам нещата. Ако той искаше да сподели нещо, щеше да го направи.
    Очевидно мислите ми отново се бяха изписали на лицето, зщото Едуард се усмихна.
    -Е, в цялата си история пропусна да споменеш любовния си живот. Съмнявам се, Калид, че си станала толкова добра в леглото от самосебеси.
    Леле. Сега за бившите ми ли щяхме да говорим. Каква забавна тема. Това беше моят миг да го изплаша, ако изобщо беше възможно.
    -Ами... нека помисля. Първият мъж с който спах беше шефът ми в ресторанта. Бях на шестнадесет или малко отгоре, още не знаех колко съм красива наистина, той ме ласкаеше, а аз като хлапачка се разтапях. Ясно ти е как стават тези неща. Връзката ни, ако правенето на секс почти всяка вечер, може да се нарече така, трая доста кратко. Около месец и половина, след което ни хванаха и го изритаха за педофилия. От този случай батко ме пазеше като зениците на очите си.
    Въздъхнах лекичко и отпих отново от виното. След което продължих със същия потаен тон.
    Затова и следващото ми гадже, Крис, беше подложен на кръстосан разпит, преди да бъде допуснат в апартамента ни. Връзката ни би могла да има бъдеще, ако в един момент не осъзнах, че бях неговото украшение, а всъщност не знаеше нищо за мен. И така, отново сама.
    Можех да усетя как погледа му шари между устните и очите ми. Не беше неприятно, дори напротив - действаше ми успокояващо.
    -Не мога да кажа, че така ми беше по-добре. Постоянно валяха покани за вечери, светски приеми и какво ли още не. Не много дълго след като навлязох в магическия свят, станах известна в целия град. Ако не броим свалките за една нощ с двайсетина мъже от обкръжението ми, следващата ми връзка беше с Леонардо. Чаровен магьосник, дошъл от другия край на Европа. Виж, той ме обожаваше искренно. И тогава разбрах колко глупаво нещо е красотата. Какъв е смисълът да си красив, когато хората те приемат навсякъде и те харесват, без да познават същността ти. Може би Лео ме е обичал, но нямаше късмет. Просто тогава беше момента, в който реших да не обръщам внимание на мъжете. Реших, че сама съм по-добре.
    -И на мен ли не обръщаш внимание? - вдигна закачливо вежди той.
    -Не мисля, че ти влизаш точно в графата "мъж" - засмях се аз, след което продължих разказа си.
    -Можех, естествено, да променя външността си с магия, така че да не съм нещо особено, и околните да ме опознават, преди да сметнат, че съм прекрасна. Но бях твърде суетна. Прекалено много се харесвах, за да се променя. И просто трябваше да се науча да отказвам.Тук е моментът да ми стане мъчно за Ричард, който май наистина е хлътнал. А аз само го режа.
    -А Ричард беше.. онзи от училището, на което си... собственичка.
    -Директор. Бях. След това реших, че не ми се занимава и искам да разгледам света. Оставих го той да се оправя.
    -Нима е приел?
    -Би ми свалил и луната, ако поискам от него. Любовта прави хората глупаци.
    И.... да! Първият, с когото споделях възгледите си, и не изглеждаше абсолютно възмутен. Дори напротив - усмихна се леко на твърдението ми.
    - Ами ти, Ед? Влюбвал ли си се истински..някога?


    avatar
    Edward
    Възрастен

    Брой мнения : 146
    Age : 29
    Раса : Човешка
    Registration date : 09.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Edward on Нед Апр 26, 2009 7:34 pm

    Погледнах я изпитателно. Единственото име, което изникна в ума ми сега беше Селена. Но не, уви сега не исках да говоря за малкото момиче, което сега вече е зряла жена. Реших, че е по-добре да започна от по-далеч.
    -И аз вечно съм си бил красавец. - засмях се кратко, ироничния ми тон се разнесе наоколо. - За пръв път си легнах с жена на 22. Само че за времето, по което аз бях дете, и за тогавашните схващания е нещо като сега да започнеш на 12. Четвърт век след това на моите години вече бяха женени и маха хлапета на по 4-5, но това няма значение. Както жаждата ми за кръв, така и други мои нужди не можех да пренебрегна. Така де, гледах всяка нощ да съм с различна - понякога, когато съм твърде възбуден не мога да контролирам живонинските си инстинкти, така разкъсах две девойки.
    -Нима? - очуди се Калид. Усетих я как едва потреперва.
    -Ами да. Не е такава загуба. - засмях се. - После, като се открих Джинджър и приятелките й около 40-50 години само с вампирки.. Нищо лошо - побързах да прибавя. - Повечето от тях бяха на повече от 600 години и.. Да, разбираш, с практиката се натрупва опит и.. - преглътнах и отпих още вино.
    -Ами за любовта? - полюбопитства жената.
    -Разбира се.. Влюбвал съм се. Веднъж ми разбиха сърцето, бях на 30, все още човек.. Най-добрият ми приятел са ожени за годеницата ми. Тя ми казваше, че ще каже не на сватбата и ще избягаме, ала уви.. След това, втори път не си позволих да се влюбя.
    Калид се беше надигнала и ме гледаше право в очите:
    -Лъжеш ме.
    -И така да е, какво? - попитах я.
    -Недей.
    -Добре. - отвърнах. - Пак се бях влюбил.. Преди десет години. Сега незная къде е жената. А и да я открия е все тая - сега вече сигурно ще е омъжена.
    -Опиши ми я. - настоя Калид.
    Тръснах глава.
    -Трябва да е на някъде 25-30 години. Тя е онази, за която ти разказах в градината, която разбра че съм вампир. - " И която все още не съм имал" добъвих на ум на себе си. - Онзи Крис, за който говореше.. Да не би да е същия, който беше на бала с Кидред? - попитах, за да отклоня вниманието от моите любовници.



    _________________
    avatar
    Calid Felis
    Възрастен

    Брой мнения : 57
    Age : 25
    Registration date : 18.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Calid Felis on Вто Апр 28, 2009 6:51 pm

    Започваше да ми е трудно да си отворя очите. Което не беше хубаво. Положих малко усилия и срещнах отново погледа му. Да.. чакаше да кажа нещо. Значи беше задал въпрос. Така.. какво чух последно... Крис.. нещо за бала.
    -Не. Няма голям шанс моят Крис да е тук. Така де, не моят. Просто...
    Едуард се засмя на опита ми да говоря свързано и аз също се разхилих.
    -Калид.. ти заспиваш- констатира той, прокарвайки пръсти през косата ми.
    -Мхм-измърках аз и се настаних по-удобно в обятията му.
    Беше много приятно, макар че беше много далече от топлината. Можех да потъна в дълбок сън, ей така, на дивана, но се досетих, че той може да има други планове. Включващи, ако не мен, то някоя друга. Жалко. Времето, прекарано с него, без да правим секс, се бе оказало очудващо приятно. Е...
    Продължаваше да ме гали като с перце.
    -Ед. Изтощена съм.
    -Забелязах - усмихна се той.
    -В такъв случай - продължих тихо, надигайки се - Отивам да се напъхам в пижамата.
    Мъжът не даде признаци да възразява, затова аз влязох в спалнята и замених дънките с някаква пижамка, която изрових от още не напълно разопакования си куфар. След което се върнах във всекидневната, за да го намеря разглеждаш колекцията ми от дискове.
    -Много бързо се справи- вдигна закачливо вежди и се добрижи до мен, за да ме прегърне.
    -Да. И сега смятам да спя, Ед. Съжалявам, ако си..
    Бях прекъсната от нежната му целувка. Невероятно приятно и разтапящо. Със сигурност бих отговорила много по-страстно, ако можех да задържа ума си за мъничко на земята.. Пробвах се, но без резултат. Затова целувката ни си остана лека и "невинна".
    -Добре. Ако искаш, можеш да си вървиш. Не се чуствай.. длъжен да стоиш с мен. Макар че би било приятно-усмихнах му се и се обърнах, за да се върна в спалнята си.

    avatar
    Edward
    Възрастен

    Брой мнения : 146
    Age : 29
    Раса : Човешка
    Registration date : 09.02.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Felis' Casle

    Писане by Edward on Сря Апр 29, 2009 1:37 pm

    Последвах я към спалнята й. Очаквах да видя нещо като детска стая, в розово, с кукли и закачени рисунки насам-натам, но пред мен се разкри невероятно добре подредено помещение, изчистено като цветове и мебели. Беше чудесно. Преди да успея да кажа и дума, Калид вече се беше настанила под завивките. Почувствах се малко странно, Сякаш навлизам твърде навътре в личното пространство на жената. Тръснах глава и седнах на края на леглото. Тя протегна ръце към мен.
    -Уморена си. По-добре заспивай. - казах й тихо, улавйки ръцете й.
    Постоях и я погледах как спи. Беше толкова сладка. Само че на мен сега не ми се спеше. У мен започваше да се пастанява друго желание - Калид да се превърне в закуската ми. За това само я целунах по челото внимателно и излязох от стаята.
    Написах бележка, която оставих на стъклената масичка
    Мила Калид,
    Съжалявам, че не останах за през нощта, но имах нужда да половувам. Надявам се скоро отново да се видим.
    Е. В.
    Докато пишех подписа се зачудих какво да напиша С обич Едуар, името и фамилията си, или само.. Едуард Вампира. Спрях се на последното. После оставих бележката на масата и си отидох..


    _________________

    Sponsored content

    Re: Felis' Casle

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Нед Окт 21, 2018 2:16 pm