by Moarain Jones Нед Ное 23, 2008 5:43 pm
Тя присви очи при вида на мъжа, магипортирал се зад гърба й.
-Глупак такъв! Да се промъкваш зад гърба на хората така ...
-Какво искаш, Джоунс. - не бе въпрос, просто обичаен поздрав. При него лиготии като "Добър ден" не вървяха - Аз съм тук, за да поогледам.
-Интересно, защо ли се оказа тук по същото време, по което и аз?
-Да не си мислиш, че съм те следял? - мъжът изсумтя, а кафевите му очи я погледнаха презрително. Кафеви очи, които тя с удоволствие щеше да извади и да забучи на кол, точно до главата му. Като го видеше, изпитваше известно желание да го изкорми и ... вълни от омраза. Които я караха да се чувства по-жива от всякога, да, признаваше си. А той бе строен и красив, мускулест ... някога би се насладила при вида му. Сега просто не чувстваше нищо. Не изпитваше чувства от прекалено дълго време, че сега да й запука за този глупак.
Не, не бе глупак. Бе умен подлец. Човек, който лъже и мами, за да преживява, и го прави с умение, невиждано преди. Също като нея - уникален талант.
-Не знам какво да мисля. Не ме интересуваш толкова, че дори да се напъвам - каза в изблик на брутална честност Моарейн. Би се опитала да го върти на пръста си, дори би й харесало, но не точно него. Не и сега, когато преподаваше. Не и сега, когато бе намерила нещо като собствен дом. Макар да не й харесваше, в момента бе отседнала там и щеше да се примирява с правилата поне за известно време. Докато не й писнеше.
Сякаш прочел мислите й, мъжът я погледна.
-А ще благоволиш ли да ми кажеш къде си отседнала?
-Защо ти е? Изобщо не искам да виждам грозната ти муцуна около мен. - вярно бе, поне донякъде. Искаше да вижда "грозната му муцуна", стига накрая да можеше да го убие. Беше си заслужила това право!
Индекс
