Трета колесница - Лили и Нана

Лили влезе в колесницата, защото видя че е празна и беше най-близко до нея, а валеше... Седна и се настани. Сложи си куфара и седна до прозореца.

Лили усети, че някой влиза и откъсна поглед от прозореца. Огледа белокосото момиче и се усмихна - поне нямаше да пътува сама. Подаде ръка, за да се запознае:
-Лили.
-Нана. - отговори другото момиче.
-Е от къде си Нана? - попита Лили, в опит да завърже разговор.

-Преди живеех в Лондон, преди години. Мама и татко работят в министелрството на магията и така им беше най-лесно да ме виждат и през деня. - Усмихна се Лили.
После погледна навън през прозореца. Замисли се, преди и тя имаше братче, по - малко от нея. Сините й очи се впериха в другата колесница, която вече тръгваше, явно се бе напълнила. После се върна към своята колесница и към Нана.
-Каза че имаш брат... - започна тя. - Той по-малък ли е от теб, или вече е завършил училище? - поинтересува се Лили.

- Той е по- голям от мен...- момичето приведе леко тъжно глава:- Всъщност са двама братя, близнаци са, но единя не съм го виждала от много малка, а другия ме записа в училището. Те, и двамата никога не са учили магия в някое училище, сами са се справили, като са взимали уроци от родителите ни.- лека усмивка се изписа на лицето на белокосото момиче и то вдигна глава към спътницата си:- Ами ти, имаш ли братя или сестри?

Лили леко сведе глава... "Малкото ми братче..." После вдигна поглед и ясносините й очи се впиха в Нана.
-Нямам братя и сестри... Вече не.
-Вече? - повтори учудено Нана.
-Да, имах по-малко братче. - очите й леко се насълзиха, но Лили бързо тръсна глава и се почувства длъжна да продължи. - Той почина. Беше убит. - каза тя и погледна през прозореца.
Лили не знаеше правилно ли е да казва това, но в крайна сметка вече го бе изрекла. Нямаше идея как ще реагира Нана, но се надяваше да не я е стреснала. Почувства се неловко и погледна навън, когато....

Лили си спомняше много добре насочената към нея Зелена светлина, разминала се на сантимертни и поразила брат й.... Бяха искали да убият и двамата, и двете деца, ала не успяха...
-Мама и татко все още издирват виновниците.
-Защо не потърсят... - започна Нана, но Лили я прекъсна
-Те са аврори. Кого другиго да потърсят. Но за едно си права, ще си платят.
Пухкавелкото на Лили се спусна от някъде, право в ръцете й и тя го гушна.
-Това е домашния ми любимец - обясни тя на белокосото момиче. Малката пухкава топка огледа Нана и после предпазливо пристъпи към нея....

-Нана... - замислено каза Лили. - Какво е това. - Лили ясно различаваше полумесеца. - От кога го имаш? Как го получи. - Белега бе предизвикал както интерес така и лек уплах у Лили, тя се сети за друг подобен белег...

-Слънце и луна... - прошепна по-скоро на себе си Лили.
Тя погледна отново Нана, огледа я от глава до пети.
-Може ли? - попита тя, посочвайки белега.
Нана кимна и Лили докосна белега. Гладък, аленочервен, слънце и луна.... Къде ли ги бе виждала преди. Не, не беше върху човек, но къде ли... Тръсна глава и отправи поглед към Нана.
-Не съм сигурна. - промълви тя едва чуто.
Лили реши, че не е нужно да задълбава повече тази тема.
-В Кой дом си разпределена? Доста време търсих мантията за Силвърайс, в началото даже си мислех че ще ни ги дадат в училище, но на гърба на писмото пишеше че трябва да имаме всичко, като идваме насам.

-Близо до училище има магьосническо селище. Предполагам, че трябва да има и магазини там. Ако не със сова и писма до магазините, но ще е доста бавно. - обясни Лили. - Нана, бяло-сребристият цвят на косатат ти естествен ли е, или с магия? Много е хубав. - допълни Лили и се усмихна.

Лили прибра косата си зад ушите и се усмихна.
-Да, по-различен е и е страхотен!! - радостно каза тя. - Понакога им се чудя на метаморфмазите. Променят вида си, както пожелаят. На мен би ми било доста чудно когато се ядосам цвета на косата ми да се промени без дори да съзнавам че това се случва.
Лили потъна в размисли, за момент. Зачуди се, дали ако си аврор би била полезна тази дарба. Сигурно, нали все пак те имат изпит за дегизировка, доря няма да е нужно да се опражняваш или учиш...
-Блекроуз е хубав дом... До колкото разбрах едната директорка е ръководител на Блекроуз. Лейла Арчър мисля, че се казваше. - Нана кимна и Лили продължи. - Надявам се наистина учителите да са толкова добри, колкото говорят. Ти какви предмети смяташ да запишеш? - поинтересува се Лили.

-Ще запиша ЗСЧИ, Билкология, може би трансфигорация, незная... На място ще реша - усмихна се Лили. - Смята сега да разгледам училището и околностите, да се запиша и да отида на летните занимания. Бях чула че традиция за училище. Ти смяташ ли да ходиш?

-Надявам се освен разходки и по цял ден мотане, да има и различни изпитания, походи, задачи... - Лили се усмихна и се замисли,колко много обичаше да се изкачва из планините. - Обичам предизвикателствата... - допълни тя. - А дали директорките ще са там....

По-сложни занимания... Лили отпусна глава назад. Колко ли сложни можеха да бъдат изпитанията? Какво ли щяха да включват. Въпросите бяха много, а техният отговор щеше да намери само като отиде. Усмихна се и погледна отново през прозореца - дъжда беше спрял. Вече нямаше вятър. Времето изглеждаше приятно. Пухкавелкото отново се сгуши в нея и тя го почеса по гръбчето, то се отпусна доволно и тупна игриво с лапичка ръката й. И двете момичета се засмяха.
-Имам го от 7 години. Подариха ми го за 7я ми рожден ден. Тогава беше още съвсем мъничък, като кълбо мека прежда. Е да не че сега е по-голям, но все пак е пораснал мъничко.
Нана наблюдаваше малкото животинче и му се радваше.
-Ти имаш ли домашен любимец? - попита Лили развеселена.

Лили се усмихна и още преди да е усетила какво става, пухкавелкото скокна опръво към врата на Нана. Тя се засмя, и се опита да го гушне, ала малкото животинче се заплете в косите й.
-Чакай! - извика Лили и се зае да го разплита. - Много обича да се лигави на хората. Лошото е, че понякога е прекалено ентусеазиран и хората се стъписват в началото.