Карълайн и Рик се разхождаха и се чудеха къде да се остановят, за да продължат разговора си на спокойствие.
Изведнъж двамата осъзнаха, че са стигнали до началото на гората. Тук все още не бяха забранените части, затова Карълайн каза:
-Ако искаш ще влезем малко по-навътре, много е красиво.
-Да, естествено ... - каза Рик с неухота.
-Какво ти става? - попита го учудена Карълайн.
-Не искам да ходя в забранените части.
-Защо? Мислех, че обичаш рискове.
-Така е, но ... виж, едната от директорките ... ами, аз, такова ... познавам я. - промълви той.
-И? - попита учудена Карълайн.
-Ами, там е работата, не искам да ме изключат. Това място ми харесва. Най-вече - далеч съм от родителите си.
-Да, разбирам те ... ОК, тогава оставаме в тази част.
Изведнъж двамата осъзнаха, че са стигнали до началото на гората. Тук все още не бяха забранените части, затова Карълайн каза:
-Ако искаш ще влезем малко по-навътре, много е красиво.
-Да, естествено ... - каза Рик с неухота.
-Какво ти става? - попита го учудена Карълайн.
-Не искам да ходя в забранените части.
-Защо? Мислех, че обичаш рискове.
-Така е, но ... виж, едната от директорките ... ами, аз, такова ... познавам я. - промълви той.
-И? - попита учудена Карълайн.
-Ами, там е работата, не искам да ме изключат. Това място ми харесва. Най-вече - далеч съм от родителите си.
-Да, разбирам те ... ОК, тогава оставаме в тази част.