Индекс
Карълайн вървеше по коридора. Изведнъж някакви звуци привлякоха вниманието й. Тя изпитваше неудържимо чувство да влезе, да види кой свири така прекрасно... запъти се към стаята, отвори вратата, но не завари никой там. Музиката сякаш извираше от нищото, даже клавишите не се движеха. Тя огледа мебелировката на стаята - беше в стар стил, удобно обзаведена, но някой от мебелите вече бяха прашасали. Карълайн загуби интерес към стаята бързо, но все пак не искаше все още да си тръгва.
Мина малко време, тя стоеше заслушана в музиката. Тъкмо реши да си тръгва, когато зад нея се чуха стъпки...
Мина малко време, тя стоеше заслушана в музиката. Тъкмо реши да си тръгва, когато зад нея се чуха стъпки...
