Кабинета на Арчър

Нечий стъпки отекнаха в коридора близо до двата кабинета на директорките.Младия професор Девиън Хелман смело крачеше из пустия коридор.Той почти бе закъснял за срещата си с едната от директорките и сега се беше малко нервен.Когато застана с лице към голямата масивна врата с надпис "Директор - Лайла Арчър" сърцето му заби лудо.Много добре знаеше,че от тази среща зависеше бъдещата му кариера като учител.Той си пое дълбоко въздух почука три пъти по вратата с юмрук.От вътре се чу само едно "Влез" и Девиън плахо отвори вратата и влезе в кабинета на директорката.Очите му бързо обиколиха огромното помещение след което се спряха на директорката която седеше на стола зад бюрото си и гледаше замислено право към него.
- Здравейте! - прокашля се младия магьосник и уверено пристъпи към един от столовете пред бюрото.
Младата жена му се усмихна и гостоприемно го насочи да седне на един от столовете.Щом се намести удобно на пухестия стол той веднага побърза да поздрави жената за прекрасната обстановка която е създала в този просторен и добре осветен кабинет.Беше му малко притеснено и за това Хелман беше необичайно тих и сдържан.Чувстваше се като тийнейджър който е сгафил и сега е изпратен право при директорката за наказание.Той се усмихна вяло и огледа по-подробно кабинета.

- Не благодаря.....аз не пия кафе!Предпочитам чай. - рече тихо Девиън като си отдъхна.
Сега поне знаеше,че е назначен на поста.Тази новина успя да вдъхне кураж у него и съвсем скоро той се почуства като във свой води.
- Работех в чужбина като аврор...предполагам за това не сме се срещали. - каза със видимо спокоен глас професора като наблюдаваше внимателно как директорката си прави чай.
Не можеше да отрече,че си я биваше.Дори се бе опитала да надникне в ума му за секунда.Без успех обаче.Магьосника от години бе практикувал Оклумантика и я владееше достатъчно добре за да може да си затваря ума при чужда намеса.Сега обаче той се наслаждаваше на мига.Вече беше официално назначен на работа в училището и нямаше по хубава новина от това за него.
- Кога мога да започна работа? - попита след минута мълчание той.
Младата жена седна отново зад бюрото си и отпи глътка от кафето си.Изглежда това,че то бе вряло не представляваше проблем за нея.
- Ами зависи....все още събираме учителски състав.
Девиън се замисли.Не можеше да не забележи любопитството в погледа на Лайла.Тя като,че ли го изучаваше най-подробно.....поне на външен вид.Той не и остана длъжен и направи същото.

- Родом съм от Швейцария,ако това имате предвид!? - тихо отвърна Девиън като лицето му придоби доста по-сериозно изражение.
Личеше си,че се гордее с произхода си и достойно следва идеалите на своите предци.Това си личеше не само по маниерите му,но и по начина му говор.Швейцарския му акцент беше силно осезаем когато той заговори.Това често го издаваше и повечето хора лесно се досетиха,че той идва от далечния север където почти през цялата част от годината вали сняг.
- А вие от къде сте? - запита я той съвсем спокойно.
Сега беше негов ред да наблюдава и изучава събеседничката си.Беше лесно поне на външен вид.Тя беше красива,но някак си доста сериозна и взискателна.Ума обаче беше загадка за него защото и тя явно умееше добре да защитава ума си от проникване.Това направи доста голямо впечатление на младия и все още неопитен професор.Беше му лесно да я съди по външния вид,но характера беше по труден за отгатване.Тя явно наистина беше приела работата си на сериозно и я вържеше съвсем честно и почтено.Изглежда обаче в личен план тя не беше много щастлива.Поне такъв извод си изкара младежа гледайки тези красиви зелени очи."Да ли беше нещастна?"Това бе въпроса който той си зададе веднага след като нейните очи срещнаха неговите.Тя определено можеше да накара и най смелия човек да се притесни и да го доведе до невинно изчервяване.

- Да мисля,че знам за какво говорите. - тихо се подсмихна той като погледна жената право в очите.
Вече беше започнал да съжалява,че си е помисли,че директорката е зле в личен план.Тя вероятно бе по-добре и от самия Девиън който често сменяше възгледите си и лесно се отегчаваше.Силно се надяваше тази нова работа да не го отегчи а напротив да събуди замрялата страст у него към новите неща.
- А вие как станахте от аврор директорка на престижно училище за магия? - попита той като се опита да не звучи твърде нахално.Нямаше намерение красивата директорка да го помисли за някакъв магьосник който си врее носа в личния живот на колегите си.
- Ако не е тайна разбира се. - бързо добави Хелман като се усмихна леко и се намести по удобно на стола.
Тази жена като,че ли бе възможна да му прочете мислите като отворена книга.По-точно ги отгатваше защото младия мъж бе напълно затворил съзнанието си.Учудваше го начина по-който разгадаваше мислите на човек.Сякаш ги предзказазваше.Той харесваше всяко едно уникално качество на вещиците,но това биеше всички рекорди.Той неволно се изчерви докато мислеше в момент на удоволствие.Може би това се дължеше на аурата идваща от стаята или просто това бе нещо друго.

Девиън веднага отвори книгата и започна да разлиства страниците.През това време директорката се наслаждаваше на свежия въздух идващ от отворения прозорец.Времето наистина беше станало хубаво и сега дори се чуваха птичките отвън.Човек би си помисли,че е дошло лятото което съвсем не беше така.Все още беше месец февруари и не би трябвало да е топло и приятно времето.За щастие обаче на учениците времето беше превъзходно.Самия Девиън се усмихна и пое дълбоко глътка въздух от приятни ветрец който нахлу в стаята.
- Ще ви върна книгата възможно най-скоро. - побърза да каже младия професор като затвори книгата и постави на бюрото.
Имаше късмет,че директорката беше толкова млада.Та,ако беше някой стара вещица Девиън не би посмял дори да си каже трите имена.Те просто бяха твърде злобни.Лайла обаче беше нещо напълно различно.Въпреки,че беше сериозна тя умееше да вдъхва доверие у хората.Това го можеха много малко хора и Хелман малко по-малко започна да благодари на боговете за прекрасния избор на директор.
- А вие преподавате ли по-някой от предметите? - промълви тихо той към младата магьосница която гледаше замислено през отворения прозорец.
Не беше редно така да се прекъсват нечий мисли,но той се пак го направи.Искрено се надяваше това да не бъде разтълкувано погрешно от нея.Само това му оставаше....да изпадне в очите на работодателката си.

- За първи път ми се случва да преподавам каквото и да е било.Всъщност отдавна ми се искаше да сменя малко обстановката и ето ме тук пред вас.
Той се усмихна широко като гледаше ту зелените очи на директорката ту поглеждаше към книгата която тя току-що му бе дала.Лайла му се беше усмихнала макар и за кратко и това наистина накара Девиън да се почувства по-добре в нейната компания.Все още се чувстваше неловко,но поне знаеше,че това се дължи на него самия а не е от напрежението.Незнайно защо,но той се чувстваше доста напрегнат около тази красива млада дама.Сякаш не беше на мястото си.Това можеше и да бъде част от страха му за предстоящата длъжност която той пое с такава неохота.Сам си беше виновен като не се бе записал на уроци за учители.Сега се налагаше сам да се справя със всичко.
- Е може би бихте ми дали няколко урока.И аз обичам отварите,но никога не съм бил кой знае колко добър в приготвянето им.Може би,ако имате свободно време бихте отделили няколко минути в помощ на един безнадежнно неспособен отварист като мен.
Хелман отново се усмихна и очите му веднага срещнаха тези на красивата директорка Лайла Арчър.