Край езерото - Дженифър Лейн и Лейла Арчър

Лейла бе разбрала, че Дженифър искаше да поговори с нея за това бързо се бе отправила насам. Какво ли можеше да иска нейната дългогодишна приятелка и колежка?
-Професор Лейн! - извика тя, когато забеляза, че няма ученици наоколо, продължи - Дженифър, какво има? Да не би да се е случило нещо?
Докато чакаше отговор на въпроса си, Арчър огледа природата. НАистина този път залеза бе красив, прекрасен, но вътре в себе си Лейла знаеше, че Лейн я бе извикала не за да си поговорят за природните красоти наоколо....

Лейла тръсна глава. Стоеще пред едниствената, която освен баща й знаеше, че фамилията й е Блекроуз, но не знаеше, дали има нещо общо с Кристофър Блекроуз.
-Чисто съвпадение. - възпротиви се тя.
Лейн се засмя от сърце, явно беше проучила въпроса. Или поне знаеше нещо, а може би чисто предположение?
-Професор Лейн, - започна сериозно Лейла. - Вашите фантазии че аз съм наследничката на Кристофър Блекроуз ме убиждат... Мислех че се познаваме от достатъчно време Дженифър, че да разбереш, че това е плод на твоите фантазии.
-На пръстите на едната си ръка мога да преброя хората с тази фамилия сега - ти и баща ти. А едно е сигурно живи наследници на Кристофър Блекроуз има.
Лейла не загуби проницаемия си вид, но вътре в себе си се подразни малко на упоритостта на приятелката си.
-Мисля, че сега е по-важно да защитим създаденото от предците ни, не да си фантазираме дали кръвта Кристофър Блекроуз всъщност тече и в моите вени или не. В момента има затишие.... преди бурята. Нека го използваме пълноценно, бях си позволила да сложа една от защитите, ето тази - и посочи една от страниците в книгата. - При идването си. - каза го с надеждата това да отклони Лейн от разпита за наследника на дома Блекроуз.

-Значи знеиш за съществуването на Селена Блекроуз.. - промълви едва чуто Лейла.
Дженифър кимна. Устните й се изписаха г доволна усмивка. Тя погледна към Лейла.
-Арчър е ниво на работа с лък, при елфите.
-Да, точно така. - смхтна се ЛЕйла. - Най-доброто възможно.
-ТИ СИ СЕЛЕНА БЛЕКЛОУЗ?!?
Лейла кимна. Усмихна се. После заговори:
-По-тихо, ако може. Не се тревожи, не са много онези които искат да ме убият...Да, могъщи са, спор няма - допълни тя при физиономията на ЛЕйн. - Сега, мисля че е време да ми направиш услуга... Знаеш за какво говоря, няма да кажеш никому... Ако гонаправиш, се боя че ще ми се наложи да убия няколко човека, теб и онези, които сса разбрали от теб. - усмихна се Лейла. - Дори и да не съм сега плътно зад отбора на баща ми, не означава , че съм мекушава... - очите й останаха безизразни за момент, после в тях лумнаха пламъци. - Искаш ли да ме питаш нещо, Джен - усмихна се приятелски Арчър.

Лейла изглеждаше някак тъжна, унила. Джен я погледна, но не посмя да попита, едно знаеше със сиг ако го направи или щеше да си изпати, или нямаше да си говорят доста дълго.
В мислите на младата жена препускаха какви ли не възможности, въпроси, предположения... Най-накрая реши да попита:
-От кога знаеше, че аз съм нея... Онази, която всички.. - Лейла млъкна.
Седна на земята и огледа приятелката си. После се засмя:
-Добра работа свършихме, доколкото ги познавам, скоро няма да пристъпят тук, особено докато не реша отново да изчезна нанякъде, както и ти. - и двете се засяха. - Иначе как вървят нещата при теб напоследък, Джен?
Лейла знаеше, че и при ЛЕйн картинката не е много розова - всеки си има своите проблеми и се чудеше, дали няма да може да помогне Джен с нещо...

-Да си припомним старите времена, а? - засмя се тя. - Лагер, защото сме твърде далеч, а нямаме сили да се магипортираме, бирен шейк и много смях.
-Само дето няма още 3-4 човека. А защо твоят отряд не надвишаваше 7 човека с теб? - запита усмихната Дженифър.
-Защото... Като са повече от 6 аврорите около мен е толкова по-възможно някой да бъде убит...
-Ние бяхме сот специалните отряди.- напомни Лейн
-Мже и да сме били, ама това не означава, че някой няма да пострада. Видя последния път.... Толкова се старах да спася повече, не исках заради Моргот да умират невинни...
-Нали беше неизвестен главатаря им?! -учуди се Дженифър и отпи още малко от шейка си.
-Да... - ухили се Лейла. - Да ти напомням ли, че вече е мъртав?
-Мисля, че ни трябват още учители... - замислено допълни Арчър.

Лейла се огледа...
-Ако зависи от мен, никога нямаше да се стига до тук... - започна тя. - Жалкото е че всички в рода на татко мислят точно обратното и от мен се очаква... да продължа...
-Да, но не само вие.. - пророни Дженифър.
-Да... но основно ние. Светлите магьосници разрушават сами построените лично от тях защити, а Тъмните пристъпват без да се интересуват... Само че всички те са пешки в нашата игра...
-НАШАТА ИГРА?! - почти извика Лейн.
-Да... НА БЕЛИТЕ И ЧЕРНИТЕ.... Онези които никога не са изричали проклятие и ...
-Хванах идеята - прекъсна я Дженифър, явно не желаеща да се натъжава още повече.
-А кога ще свърши... Когато маг,осниците изчезнат... - засмя се тъжно Лейла - Нормални са тези търкания и разделения, просто в момента са прекалено изострени. А нашата работа е да позим своите ученици и учители... - накрая завърши Лейла.
НА нея не й беше по-добре, много й беше тъжно, че трябва да изрича тези думи, но нямаше време за тъга... И без това имаше още много работа преди учениците да дойдат.