Индекс
"Черната сянка се плъзгаше по чистобялата стена. Токовете отекваха по пода. Изпод качулката на тюркоазеното пътническо наметало се подаваха толкова тъмни кичури, че един не дотам наблюдателен човек веднага би ги определил като черни. Но всъщност мяха много тъмнокафяви и на едри масури. Устните- плътни, но бледи, бяха извити в подобие на усмивка. Щеше да го види. Най-сетне.
-Влез-чу се от стаята още щом вдигна ръка да почука.
-За мен е...
-Не казвай удоволствие, Калид. Не е. И двамата го знаем.
Преди жената да е успяла да отговори, зад нея профуча кълбо огън. Тя се завъртя рязко и изахка.
-Това е..моят..?
-Да. Твоят дракон. Красив е. Като теб.
-Не съм красива, Ричард. Просто съм интересна.
Младежът не смяташе така. Не можеше да отдели поглед от пъстрите й очи. Бяха като магнит.
-Знаеш ли, че си най-младия директор в историята на това училище.
-Нима? Ами тази..как я нарече?
-По-голяма е от теб. Та ти си едва на ...
-На 19 съм.
-Просто не проумявам. Как така получи дракон. Аз съм в този замък от...а ти просто се довличаш от Корнуол и ... се излюпва дракон.
-Виж какво, Чаровни Принце, никак, ама никак не ми е забавно. Сякаш не ми стига по-големия брат, който само ме поднася, или пък това, че родителите ми са умрели когато съм била на три и двамата с Джон се справяме сами. Върхът на всичко е, че откакто станах на 14 се скъсвам да работя съвсем по мъгълски денем, а нощем упражнявам магии, за да не ме скъсат на изпитите. Отделно е любителското изследване и тренировките по левитация. Но пък какво ти пука на теб. Аз не заслужавам дракон. Ти си си седял на задника пет години и си разнасял чуждестранна бира, и си най-великия. Така ли?
Способността й да говори по-бързо, отколкото мисли, беше зашеметяваща. Заместник-директора я беше зяпнал. Плъзна стреснат поглед от гневните пламъчета в очите, през бързо надигащият и спускащ се гръден кош, по широките ръкави чак до дългите нокти, лакирани в яркочервено. Като нищо щеше да го надере..ако й даде причина.
-Не. Изобщо не исках да кажа това, мис Фелис. Разбира се, разбира се че заслужаваш..Нека ти покажа кабинета и покоите ти.
Той се изправи и й предложи ръка, както изискваше етикета.
-Не. Няма нужда. Ще се придвижвам по моя си начин.
`Експекто патронум`-безсловестно. Пред смаяния поглед на така наречения Ричард се появи сребриста лисица, която се плъзна грациозно напред, показвайки на притежателката си пътя.
-След теб.
-Разбира се. Дори не си и помислях друго.
След като го дари с черовна усмивка, Фелис тръгна напред, оставяйки го да се наслаждава на задника й"
И това преди само две години... къде я бяха отвели обстоятелствата...
-Влез-чу се от стаята още щом вдигна ръка да почука.
-За мен е...
-Не казвай удоволствие, Калид. Не е. И двамата го знаем.
Преди жената да е успяла да отговори, зад нея профуча кълбо огън. Тя се завъртя рязко и изахка.
-Това е..моят..?
-Да. Твоят дракон. Красив е. Като теб.
-Не съм красива, Ричард. Просто съм интересна.
Младежът не смяташе така. Не можеше да отдели поглед от пъстрите й очи. Бяха като магнит.
-Знаеш ли, че си най-младия директор в историята на това училище.
-Нима? Ами тази..как я нарече?
-По-голяма е от теб. Та ти си едва на ...
-На 19 съм.
-Просто не проумявам. Как така получи дракон. Аз съм в този замък от...а ти просто се довличаш от Корнуол и ... се излюпва дракон.
-Виж какво, Чаровни Принце, никак, ама никак не ми е забавно. Сякаш не ми стига по-големия брат, който само ме поднася, или пък това, че родителите ми са умрели когато съм била на три и двамата с Джон се справяме сами. Върхът на всичко е, че откакто станах на 14 се скъсвам да работя съвсем по мъгълски денем, а нощем упражнявам магии, за да не ме скъсат на изпитите. Отделно е любителското изследване и тренировките по левитация. Но пък какво ти пука на теб. Аз не заслужавам дракон. Ти си си седял на задника пет години и си разнасял чуждестранна бира, и си най-великия. Така ли?
Способността й да говори по-бързо, отколкото мисли, беше зашеметяваща. Заместник-директора я беше зяпнал. Плъзна стреснат поглед от гневните пламъчета в очите, през бързо надигащият и спускащ се гръден кош, по широките ръкави чак до дългите нокти, лакирани в яркочервено. Като нищо щеше да го надере..ако й даде причина.
-Не. Изобщо не исках да кажа това, мис Фелис. Разбира се, разбира се че заслужаваш..Нека ти покажа кабинета и покоите ти.
Той се изправи и й предложи ръка, както изискваше етикета.
-Не. Няма нужда. Ще се придвижвам по моя си начин.
`Експекто патронум`-безсловестно. Пред смаяния поглед на така наречения Ричард се появи сребриста лисица, която се плъзна грациозно напред, показвайки на притежателката си пътя.
-След теб.
-Разбира се. Дори не си и помислях друго.
След като го дари с черовна усмивка, Фелис тръгна напред, оставяйки го да се наслаждава на задника й"
И това преди само две години... къде я бяха отвели обстоятелствата...
Последната промяна е направена от Calid Felis на Пон Мар 02, 2009 9:53 am; мнението е било променяно общо 1 път
