За пореден ден Андромеда обикаляше безцелно замъка.Днес си бе избрала гората и от доста време се луташе.Мина през много места,но никое не я привлече.В момента търсеше нещо мрачно...Вървеше все напред,напред...Прескачаше паднали клони,заобикаляше места през които не може да се мине и не спираше.Мислеше за живота си...Мислеше за хората и как се бе отдалечила от всички.Вече нямаше желание да говори с когото и да било.Ледът беше "сковал" още повече личността й.Момичето намери едно хубаво местенце,в което не навлизаха много слънчеви лъчи.Девойката седна на едно пънче без да се безпокои,че ще се изцапа и се змаисли,подпряна на някакво високо дърво.
-Здрасти...-чу тя глас зад себе си и се обърна
-Здрасти...-чу тя глас зад себе си и се обърна