Всякви възможни глупости..От Мерили..

Е нямаше какво да правя,скуката ме накара..Това излезе...Не е точно книга ами разказ за едно момиче ....на няколко глави е ...
Това е първата..

Досадния звук който издаваше кафеварката на майка ми ме събуди,или по-точно ме дръпна от страхотния ми сън.Това беше първата вечер в която сънувах нещо по-различно от филм на ужасите.
Когато станах отворих очи и пъпчивото лице на братовчед ми се бе надвисило над мен и ме гледаше с голям интерес.Без да се осъзная извиках със всички сили,след като разбрах че е той му казах възможно най учтиво:
-Ах ти малко....Мамооо!Джеси е в стаята ми!!!:Изправих се и се увих с чершафа.Майка ми викна от кухнята:
-Няма нищо скъпа,аз го пратих да те събуди!Правя палачинки с шоколад..
"Палачинки с шоколад!"помислих си аз,но дори вкуса им неможеше да заличи мисълта ми за нахалния дребосък.
-Изчезвай веднага!!!!!Преди да съм те превърнала в жаба....смачкана пъпчива жаба!
След като заплахите ми стигнаха до ушите му той изчезна за секунда.
Станах отидох до гардероба ми,разрових купищата дрехи от които нямаше нито една сгъната,намерих любимите ми джинси една червена тениска и отидох отново до леглото.
Преоблякох се за секунда,още ме бе страх че онзи червей може да влезе.
Отидох до малкото ми кръгло огледало,точно до прозореца ми сресах косата ми,която не бе доста дълга.
След което чух баща ми да ми вика:-Лорън,колко още ще се бавиш,днес ще ходим на барбекъо в семейство Джонс.Ще се запознаеш със сина им.
-Какво,барбекъо ли тате??Не днес мислех да ходя с приятелите ми на кино!!Отпишиме от тази тъпотия!!:Казах аз и излязох от стаята ми.С няколко крачки се озовах в кунята,където се носеше аромат на палачинки и безкофейново кафе.Седнах на масата и си сипах портокалов сок.Майка ми сложи пред мен чиния с палачинки,след което ги поля с гъст кафяв шоколад.Аз без да чакам който и да е напълних устат ми с вкусната закуска.Майка ми се приближи до мен и сипа в чашата на татко кафе.Той седна остави вестника си на масата вдигна чашата с кафе и почти я опразни.Майка ми сложи и в неговата чиния палачинки.Братовчед ми седна на един стол до мен и ми се усмихна доста нахално,за му отвърнах с поглед който сигурно го е накарал да се напикае.Мама остави кафефарката на плота и седна до мен.
-Лорън,за баща ти е много важно да сме всичките,мистър Джонс е шефът му.Така че отмени плановете си,а и ще се запознаеш с чаровния му син,той е на твойта възраст!
"Сега какво,ще ме сватосавт ли?Не няма да стане тяхната!"
-Мамо моля те,нали знаеш колко е важно и за мен да бъда с приятелите ми,другата сседмица имаме доста за учене и няма да можем да излезем..Моля те!!
Но майка ми беше категорична както и баща ми.Те винаги винаги са проваляли всичко.Танците в 7-ми клас,когато Майк ме бе поканил да идем заедно.Майка ми трябваше да му купи джинси и готина блузка,а вместо това ми купи някаква рокля,с панделки.Всички ми се смяха и до сега си оствам "Лори чувалчето"..Ах как мразя този прякор..Е поне синът на мистър Джонс да е готин,все пак жертвам доста...

хъм...звучи интересно, ще чакам продължението... =)

Да,днес ще постна 2-та част!

Много е интересно пуни и втората част.

Баща ми беше решен че ще ме завлече дори и насила във дома на шефа си.
Разбирате нямаше как да му откажа защото си подписвах смъртната присъда.
След като майка ми се наконти,облече най-скъпата си рокля и върза косата си на висока конска опашка,
баща ми слезе още по-наконтен.Излязохме от къщата и жаркото слънце ме замая.
Баща ми и майка ми се настаниха удобно отпред а аз се пъхнах отзад.
Климатик...Е той малко лиспваше,задните прозорци не се отваряха.
Миризмата на цигари и кафе пробиваха като тирбушон носа ми.
Пътуването беше дълго,поне за мен,но след 20 мин. стигнахме до целта.
Къщата пред която спряхме се намираше в богат квартал,беше толкоз шикозна,не за мен.
Баща ми слезе и хукна към вртата на оградата.Шефът му излезе с пура в ръка и надмено го погледна,след което двамата се
прегрънаха по свой си мъжкарски начин.
Майка ми слезе и се усмихна,бях уплашена не я бях виждала такава...
Тя се втурна към жената на шефа и започнаха да се здрависват.
След може би 2 секунди излезе малкия им син,който ме погледна и се умихна доста доволно.
Бях толкова ядосана на баща си..исках да съм с приятелите ми а не да съм бавачка на някъв малък дребос...
След като влезохме в къщата едно космато топче се хвърли върху мен.
Измих си ръцете след лигнята на кучето и седнах на масата в трепезарията.
Всички се държеха странно и се усмихваха повече от колкото можех да понеса.
От моето лице не се видя нито една усмивка,изражението ми беше като на мъртвец.
След като сложиха мазните пържоли на масат,от които впрочем не ядох,станах и отидох в двора да слушам музика.
Малкото синче ме последва.Имах лошо пречуствие...Нахалните му очи ме наблядавха докато чета...
Аз се обърнах на няколко пъти за да му намекна да спре..но той беше прекалено тъп за да ме разбере.
Вятарът се усили и разроши косата ми....


Ще има и 3-та част....

"Любовта е скъпоценен дар който Бог дарява само веднъж в живота."
"Изборът в твой,пълноценен живот,или похабен живот.."
"Светът е място където се учим да страдаме или да лъжем любимите си хора,но също така и да обичаме.."
"Нужен е само миг за да провалиш живота си,но е нужно много повече за да го подобриш"
"Да имаш истиснки приятел е като да спечелиш от лотарията,само с една малка разлика,парите свършват,а приятелството никога"
"Хвани ръката ми,макар студена,нека заедно да докоснем звездите,макар слънцето да ни изгаря"

Мой спомени...После мисля да кача едно разкажче..."Скрити тайни"

Много интересно чакам 3-та част.