World of Magic

Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Елате и се забавлявайте в този магически свят!


2 posters

    Ветровитото имение

    Thomas Bellator
    Thomas Bellator
    Възрастен


    Брой мнения : 13
    Age : 29
    Раса : Човек, с примес от животинска кръв
    Registration date : 10.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Ветровитото имение Empty Ветровитото имение

    Писане by Thomas Bellator Съб Апр 11, 2009 10:38 am

    Когато реших това да е следващата ми спирка, потърсих къща или имение, което да подхожда на начина ми на живот. Нещо голямо, просторно, но и добре обзаведено, по мой вкус. Не желаех да се занимавам с декораторска работа, исках да се нанеса веднага.
    Тогава намерих Ветровитото имение. Бе голямо, с хубави задни градини, чудесно разположение и прекрасно обзавеждане. Купих го без да се замислям.

    Ветровитото имение BerryHillMansion
    Ветровитото имение 2402088543_258cc922f8
    Ветровитото имение Pedini-kitchen-integra-1

    Ветровитото имение Selex_red
    Ветровитото имение Modern-bathroom-idea-jacuzzi-aura-bath

    Ветровитото имение Digimarc.ms?img=master:SSI420Ветровитото имение Sono-wenge--p1
    Ветровитото имение Modern-bathroom-interior-design-ideas-a

    Ветровитото имение Medium%20modern%20bathroom%20with%20shower%20tub%20double%20vanity

    Ветровитото имение Steam-shower

    Имаше четири спални (не всички имат картинки), всяка от която имаше собствена баня. Разбира се, автоматично в моя стая се превърна най-галямата, направена по най-нови писъци на модата, черно-бяла, примесена с червено стая, която имаше и най-голямата баня. В къщата освен това имаше джакузи и сауна, които за мен в някой случай бяха жизненоважни. Имаше още много стаи, една от които реших да превърна в библиотека, която да побере колекцията ми от книги.
    Всеки гост бе добре дошъл, стига да има покана лично от мен преди това.
    Thomas Bellator
    Thomas Bellator
    Възрастен


    Брой мнения : 13
    Age : 29
    Раса : Човек, с примес от животинска кръв
    Registration date : 10.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Ветровитото имение Empty Re: Ветровитото имение

    Писане by Thomas Bellator Съб Май 09, 2009 7:29 pm

    Двамата с Джен пристигнахме с групово магипортиране. Тя ме бе сграбчила за ръка, защото не знаеше пътя. Обърках се леко и ни магипортирах с гръб към къщата.
    -Защо ни магипортира извън оградата? - попита ме тя озадачено. Засмях се и я хванах за раменете, за да я завъртя, така че да погледне към къщата.
    -Не съм. Просто с лице към оградата.
    Тя ахна, гледайки към Имението.
    -Купил си Ветровитото имение?! - попита с неясен тон, в който определено се четеше озадачаване, след което ме погледна изпитателно. Аз кимнах спокойно, с думите:
    -Е, предполагам, че тъй като тук е доста ветровито, и имайки се впредвид, че е вечер... май ще е най-добре да влезем, какво ще кажеш? Вътре определено ще е по-приятно за разговор.
    Jennifer Lain
    Jennifer Lain
    Директор


    Брой мнения : 426
    Раса : Човек
    Registration date : 02.06.2008

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Ветровитото имение Empty Re: Ветровитото имение

    Писане by Jennifer Lain Сря Юни 17, 2009 2:38 pm

    Кимнах, съгласна с предложението.
    -Да, определено ще ни е по-добре вътре - казах и се запътих, сякаш си бях у дома. Разбира се, вратите се отвориха "сякаш по магия". Разбира се, то си беше.
    Оглеждах се. Винаги бях живяла в разкош, но това бе едно от любимите ми места около училището. Бях се замислила да си го взема за себе си по едно време, но плановете ми се провалиха, поради простата причина, че изобщо нямаше да имам възможност да стъпя вътре. А ето, че сега Том го беше купил.
    Той вървеше след мен мълчаливо, давайки ми време да се насладя на гледката. Дори и в тъмното, градината бе невероятна. Е, не че имам такава слабост към цветята, не е точно моята сфера, но всъщност обичам красивото и не бих могла да ги подмина ей така, без да се загледам.
    Когато стигнахме сградата, Том ми отвори вратата, изчака ме да вляза и я затвори веднага щом той самият се озова вътре. Винаги е бил перфектният джентълмен, това му го признавах и харесвах у него още много отдавна. И дори и тогава притежаваше тази животинска изящност, като на хищник. А това определено ме привличаше още от самото ни запознанство.
    След като преминаха през антрето, аз го последвах към някаква стая. Оказа се ... холът.
    Thomas Bellator
    Thomas Bellator
    Възрастен


    Брой мнения : 13
    Age : 29
    Раса : Човек, с примес от животинска кръв
    Registration date : 10.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Ветровитото имение Empty Re: Ветровитото имение

    Писане by Thomas Bellator Сря Юни 17, 2009 2:59 pm

    Получи се малко странно. Аз хем трябваше да водя, хем не исках да изпускам Лейн от поглед. Тя се оглеждаше така спокойно и хладнокръвно, че сякаш бе у дома си, и все пак си личеше, че попива видяното. Споходи ме мисъл, че може би е идвала тук и преди, защото всеки път, когато минехме покрай нещо, което промених преди да се нанеса, тя сякаш проявяваше леки признаци на учудване.
    Съвсем скоро стигнахме крайната ми цел - хола.
    -Разполагай се - казах - Аз ще отида да си оставя сакото, тук е достатъчно топло.
    -Да, разбира се - каза тя, усмихвайки се чаровно.
    Беше някак ... не наред. Сякаш бяхме загубили дългите години познанство някъде по пътя си и започвахме отначало. Не исках да е така, но за момента нямаше какво да направя.
    -Да ти донеса ли нещо за пиене? Предполагам ще си на Кампари? - казах, намигайки, тъй като с нея често удряхме по едно Кампари.
    Джен се усмихна. Спомняше си. Очите ми светнаха.
    -Да, но този път с портукалов сок, а не чисто. Ще ми дойде множко.
    Кимнах и се запътих към стаята си, за да оставя проклетото палто, което ме тормозеше. Оставих я сама в хола. Знаех, че не е най-брилянтната ми постъпка, но палтото наистина ми бъркаше в нервите... или бе нещо друго?
    Jennifer Lain
    Jennifer Lain
    Директор


    Брой мнения : 426
    Раса : Човек
    Registration date : 02.06.2008

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Ветровитото имение Empty Re: Ветровитото имение

    Писане by Jennifer Lain Сря Юни 17, 2009 7:19 pm

    Том се запъти нанякъде, явно към стаята си, а аз останах сама в хола. Нямах какво да правя освен да се оглеждам. Бе хубаво, даже красиво направено, но бе променено от последния път, когато бях идвала тук, за да разглеждам мястото като евентуален куповач. Не можех да кажа дали промените са подобрения или обратното, просто бяха различни, но това, което признавах, бе че са направени с вкус. Явно Том бе премебелирал някои части преди да се нанесе. Напълно в негов стил.
    Реших да не стоя като последния идиот и да чакам, а да се поразходя малко из къщата. В крайна сметка не бе като да сме съвсем непознати.
    Не бе нужно да излизам коридора - в самия хол имаше близо 4 врати, водещи към други помещения. Харесах си една и я отворих.
    Влязох в стаята и се ухилих. Мда, бях си намерила джакузи. Колко интересно стичане на обстоятелствата, след като днес бях решила да си облека банския. Самата аз не знаех защо по дяволите бях взела това решение, но ми се плуваше и ето...
    Оставих вратата отворена, съблякох си роклята и скочих в джакузито.
    Thomas Bellator
    Thomas Bellator
    Възрастен


    Брой мнения : 13
    Age : 29
    Раса : Човек, с примес от животинска кръв
    Registration date : 10.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Ветровитото имение Empty Re: Ветровитото имение

    Писане by Thomas Bellator Пет Юни 19, 2009 5:00 pm

    Излязох от стаята с бърза крачка. Когато оставях сакото си не видях смисъл да стоя с толкова официалните си дрехи и си сложих тениска, очертаваща добре мускулите ми, и шорти които ставаха за всякакви случаи. Бе ми горещо и се облякох колкото се може по леко.
    По най-бързия начин се озовах в кухнята. Направих две Кампарита, смесени със сок от портукал. Пъхнах и по една сламка, както подобава.
    Когато влязох в хола, от Джен нямаше и следа. Засмях се - от нея можеш да очакваш такова нещо. Плюс това тя сигурно не чувстваше онова странно напрежение, Джен бе от онези хора, които когато решат, могат да са страшно безцеремонни. А с нея се познавахме отдавна.
    Видях една отворена врата, която водеше към стаята с джакузито. Носейки двете кампарита, по едно във всяка ръка, аз влязох и заварих една ... най-малкото неочаквана гледка. Роклята на Лейн бе паднала някъде до джакузито, а тя се къпеше вътре. Оказа се, че е с бански. Тайно съжалявах, че не е просто по бельо или изобщо без, но реших сега да дръпна настрана тази мисъл. Приближих се и с усмивка й подадох чашата.
    Jennifer Lain
    Jennifer Lain
    Директор


    Брой мнения : 426
    Раса : Човек
    Registration date : 02.06.2008

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Ветровитото имение Empty Re: Ветровитото имение

    Писане by Jennifer Lain Пет Юни 19, 2009 5:10 pm

    Поех чашата си и се изкикотих. Чувствах се като в мъгла ... мисля, че всичкото, което бях пила досега, ме беше замъглило малко.
    -Благодаря ... Винаги си бил толкова сладичък - отново се изкикотих. Той седна до мен и топна босите си крака в джакузито.
    -Защо реши да влезеш? - попита ме, а очите му следяха всяка моя реакция. Погледнах го сериозно, или поне се опитах. Около човек с неговото излъчване някак не можех да сдържам дивия си характер ... не можех да опиша чувството. Просто исках нещо повече, макар да не знаех от какво повече.
    Изведнъж, както отпивах от чашата си, го хванах и с невероятна сила го завлякох към джакузито. С доста бурно "пляс" Том се приземи почти върху мен, само дето главата му беше някъде под водата. Съвсем скоро изплува и тръсна мократа си глава.
    -Това ... не ... беше ... смешно - изръмжа той, след като видя, че се превивам от смях.
    -На мен не ми е смешно ... че падха .... ох ... - едва си поемах въздух - ако... си видиш изражението ... и ти ще се пукнеш ... от ... ох ... смях!
    С голямо усилие спрях да се смея. Том махна тениската си, така и така бе в джакузи, едва ли щеше да му трябва.
    Thomas Bellator
    Thomas Bellator
    Възрастен


    Брой мнения : 13
    Age : 29
    Раса : Човек, с примес от животинска кръв
    Registration date : 10.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Ветровитото имение Empty Re: Ветровитото имение

    Писане by Thomas Bellator Нед Юни 28, 2009 4:10 pm

    -Е, най-сетне имаме възможността да поговорим - казах аз, гледайки замислено Джен.
    -Мда, в крайна сметка за това дойдохме тук - въздъхна тя. - Е, аз задавам въпроси първа - въодушевена от преимуществото, което си изпроси, тя започна - Та, след като напусна, какво направи?
    Замислих се какво да кажа. Реших, че от нея няма смисъл да крия повечето неща и се впуснах в разказа си.
    -Ами когато ме преместиха от нашия отряд, ми възложиха друга мисия и ме поставиха начело на други аврори, също много смели и добри хора. Мисията бе трудна, но завърши успешно и почти без жертви.
    Джен се ококори на думата "почти".
    -Том, каква е тази терминология? Почти! Че как може да използваш тази дума, направо не мога да повярвам. Все пак говорим за човешки живот. Кой е умрял? - поинтересува се накрая.
    Разсмях се и се заех да поправя грешката си. В крайна сметка никой не бе умрял.
    -Не, не, разбра ме грешно. "Почти" означаваше няколко пръста и едно ухо.
    -Оу. Ами продължавай тогава.
    -Да. Та, след като се върнахме от тази мисия ми предложиха да застана начело на друг отряд и да поема други задачи. Бяха очаровани от мен, може да се каже. Но отказах. Реших, че ще е по-добре за мен специално да обогатя знанията си, преди да се втурвам още по-нагоре по аврорската стълбичка. Оставих си много вратички, разбира се, за да мога ако реша да се върна веднага на работа като аврор. Но засега не съм се връщал. Следващите години посветих на изследване на различни и за повечето хора - забулени в мистерии области от магията. Спомняш ли си, че се превръщам в пума?
    Зачаках потвърждението й. Тя просто кимна, знак, че не иска да спирам и затова не ме прекъсва с думи.
    -Та, изследвах и това. Разбираш ли, то е нещо, което се предава в семейството ми. Мисля, че съм ти казвал, че не съм се превърнал нарочно в зоомаг, а още от бебе мога да се трансформирам. - тя отново кимна. - Научих доста за това, а също така, докато се ровех в семейните архиви, открих, че имам племенници, брат и сестра, които са останали сираци и в момента са в мъгълски приют. Втурнах се натам без да мисля. Когато бях малък и останах сирак, чичо ми ме взе веднага, не ми се наложи да ходя в сиропиталище. Затова реших, че някой техен роднина трябва да се погрижи за тях. Тъй като аз съм единствения от нашата страна на рода, си помислих, че трябва да съм аз. Плюс това не е като да са пеленачета, момичето е на 14, а брат й - на 12, така че ги взех при себе си за няколко месеца, докато се възстановят от загубата на родителите си, и през това време ги научих що-годе за вродения им талант. След това ние тримата взехме решението да ги пратя в магическо училище, където биха се чувствали по-добре. И аз отново се оказах свободен да пътувам, а на това място му се разнесе славата на пазител на древна магия и знания. Реших, че няма да е лошо да го проуча и вероятно да дойда тук за известно време. Когато научих, че ти си приела мястото за директор, се убедих, че интуицията ми и този път не ме е подвела - усмихнах се и завърших - Това е всичко.

    Sponsored content


    Ветровитото имение Empty Re: Ветровитото имение

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Пон Май 13, 2024 3:36 pm