Пристигнах първа и се настаних. Зачаках Кристин да пристигне. Щеше да бъде интересно предполагам. Никога досега не се бях дуелирала, а и честно казано не ми трябваше. БЯХ ВАМПИР!!! Можех за секунди да пробягам много голямо растояние, можех да вдигна на ръце кола, можех да чета мисли, да усещам настроенията на противника и да виждам в бъдещето. Не знам защо ми трябваше и тази способност, но решех, че ще е образователно.
- Здрасти! - казах аз въпреки, че нямаше никой пред мен. Кристин идваше от другата страна и не беваше да я виждам, но чух мислите и. УПС! Подхлъзнах си, направих грешка.. и какво от това?Рано или късно щяха да разберът. Май я уплаших, а вобще не исках това.
- Как ме видя? - гласът и пресекна на последната дума. Да доста я бях уплашила.
- периферно зрение. - казах простичко, но тя не се върза. все пак бях изцяло с гръб. Тогава...
- Здрасти! - казах аз въпреки, че нямаше никой пред мен. Кристин идваше от другата страна и не беваше да я виждам, но чух мислите и. УПС! Подхлъзнах си, направих грешка.. и какво от това?Рано или късно щяха да разберът. Май я уплаших, а вобще не исках това.
- Как ме видя? - гласът и пресекна на последната дума. Да доста я бях уплашила.
- периферно зрение. - казах простичко, но тя не се върза. все пак бях изцяло с гръб. Тогава...