Кристин вървеше по пътя, за който не знаеше къде води, единственото, което знаеше, бе името му.
"Колко банално. Също като това цялото място. За него не знам нищо, освен името му." мислите й се вихреха бързо, тя не спираше да осмисля всяка, а им бе дала воля. Дали бе направила правилния избор? Дали не се бе поддала на моментния гняв, за да дойде тук? Или може би това бе нещото, което бе търсила от толкова време, начин да се отърве от заседналия си начин на живот, от влиянието на хората около нея?
Не, не се спираше на тези мисли. Защото ако го правеше, щеше да се побърка. Все още не се бе запознала с никого тук, единствено знаеше в кой дом е и името му й допадаше, беше като отражение на нея самата. Но нищо друго не й бе известно, и тръпката бе добра ... в някой отношения. Не й харесваше, че няма с кой да общува, но скоро това щеше да се промени.
Хм... как се казваше този път отново? Пътят на предсказанията. Крис се усмихна. Точно това й трябваше... предсказание.
"Колко банално. Също като това цялото място. За него не знам нищо, освен името му." мислите й се вихреха бързо, тя не спираше да осмисля всяка, а им бе дала воля. Дали бе направила правилния избор? Дали не се бе поддала на моментния гняв, за да дойде тук? Или може би това бе нещото, което бе търсила от толкова време, начин да се отърве от заседналия си начин на живот, от влиянието на хората около нея?
Не, не се спираше на тези мисли. Защото ако го правеше, щеше да се побърка. Все още не се бе запознала с никого тук, единствено знаеше в кой дом е и името му й допадаше, беше като отражение на нея самата. Но нищо друго не й бе известно, и тръпката бе добра ... в някой отношения. Не й харесваше, че няма с кой да общува, но скоро това щеше да се промени.
Хм... как се казваше този път отново? Пътят на предсказанията. Крис се усмихна. Точно това й трябваше... предсказание.