Индекс
Тук хората идваха и виждаха бъдещето си. Никой не знаеше как или защо, но се случваше. За нещастие то бе явление, което не се появяваше при някой, а при други бе доста силно.
3 posters
Пътят на предсказанията
Jennifer Lain- Директор
- Брой мнения : 426
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Тук хората идваха и виждаха бъдещето си. Никой не знаеше как или защо, но се случваше. За нещастие то бе явление, което не се появяваше при някой, а при други бе доста силно.
Рик Бенет- Ученик
- Брой мнения : 137
Age : 30
Раса : Човек
Registration date : 24.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Рик реши да се поразходи в топлия летен ден и за своя собствена изненада се озова на мястото, което наричат Пътя на предсказанията. Самия той не знаеше защо точно краката му са го довели тук, може би по чиста случайност, а може би не.
Замисли се за момент. Струваше ли си да тръгне? Вярно, че виденията за бъдещето не се появяваха при всички, но той лично винаги бе чувствителен към магията и най-вероятно щеше да види нещо. Въпросът бе дали си заслужаваше.
Не бе сигурен в отговора. Заслужава ли си да знаеш какво те очаква? Реакцията на всеки при този въпрос би била "РАЗБИРА СЕ!" с пълна готовност. Но наистина ли всички искат да знаят своето бъдеще? Защото в крайна сметка това, което ни водеше до утрешния ден, бе разбирането, че не може да сме сигурни какво ще ни се случи, и надеждата, че то ще е нещо добро. А ако знаем, че това добро така и няма да настъпи? Тогава какво?
Все така замислен, Рик седна на един камък и се загледа напред, все още раздвоен от личната си дилема и размишленията си. Съвсем скоро обаче елфските му сетива алармираха, че някой се задава по птъя...
Замисли се за момент. Струваше ли си да тръгне? Вярно, че виденията за бъдещето не се появяваха при всички, но той лично винаги бе чувствителен към магията и най-вероятно щеше да види нещо. Въпросът бе дали си заслужаваше.
Не бе сигурен в отговора. Заслужава ли си да знаеш какво те очаква? Реакцията на всеки при този въпрос би била "РАЗБИРА СЕ!" с пълна готовност. Но наистина ли всички искат да знаят своето бъдеще? Защото в крайна сметка това, което ни водеше до утрешния ден, бе разбирането, че не може да сме сигурни какво ще ни се случи, и надеждата, че то ще е нещо добро. А ако знаем, че това добро така и няма да настъпи? Тогава какво?
Все така замислен, Рик седна на един камък и се загледа напред, все още раздвоен от личната си дилема и размишленията си. Съвсем скоро обаче елфските му сетива алармираха, че някой се задава по птъя...
Merili_Kitrout- Ученик
- Брой мнения : 129
Age : 30
Registration date : 27.02.2009
Мерил не я свърташе на едно мяст.Беше отегчена до краен предел..Всички всякаш бяхаизчезнали.Макар да обичаше понякога да е сама това й се стори като цяла вечност.
Докато вървеше по пътяна предсказанията забеляза чернокосо момче да седи на няколко метра пред нея.Тя се забърза към него като на ум си викаше"ИЕЕ най-накрая някой жив!".
Когато стигна до него не изчака дори и минута и започна направо..
-Здравей аз съм Мерили Кидрет....А ти си?:Попита го тя като се настани удобно до него.Косата й бе небрежно начупена а роклята й в любимия цвят,черно.
Докато вървеше по пътяна предсказанията забеляза чернокосо момче да седи на няколко метра пред нея.Тя се забърза към него като на ум си викаше"ИЕЕ най-накрая някой жив!".
Когато стигна до него не изчака дори и минута и започна направо..
-Здравей аз съм Мерили Кидрет....А ти си?:Попита го тя като се настани удобно до него.Косата й бе небрежно начупена а роклята й в любимия цвят,черно.
Рик Бенет- Ученик
- Брой мнения : 137
Age : 30
Раса : Човек
Registration date : 24.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Въпреки, че очакваше пристигането на Мерили, Рик не очакваше реакцията й, още повече, че не се познаваха. Бе доста ентусиазирана ... Донякъде май я разбираше - всички бяха заминали нанякъде за ваканцията, малко хора бяха останали в Лианор. Всъщност той изобщо си нямаше и идея кой къде е, нито кой е тук. Това бе изненадващо за него, обикновено бе в центъра на събитията, но напоследък не бе съвсем на себе си. Реши да промени това, отново да стане старото си "аз".
-Здрасти - поздрави той Мерили с широка усмивка, обръщайки се напълно към нея и подавайки приятелски ръка.
-Здрасти - поздрави той Мерили с широка усмивка, обръщайки се напълно към нея и подавайки приятелски ръка.
Merili_Kitrout- Ученик
- Брой мнения : 129
Age : 30
Registration date : 27.02.2009
Отговорът на Мерил бе една чаровна усмивка.Момчета от своя старана макар да бе усмихнат си личеше че е доста замислен..
Двамата се здрависаха и Мерил започна разговор:
-Е..та аз...аз просто си умирам от скука..Макар да съм затворен човек..
Момчето поклати глава в знакна съгласие или нещо такова.Времето бе прекрасно сравнение с миналите дни когато не спря да вали.Сега слънцето грееше и имаше лек летен втрец който рошеше косите на двамата тийнейджъри.
Двамата се здрависаха и Мерил започна разговор:
-Е..та аз...аз просто си умирам от скука..Макар да съм затворен човек..
Момчето поклати глава в знакна съгласие или нещо такова.Времето бе прекрасно сравнение с миналите дни когато не спря да вали.Сега слънцето грееше и имаше лек летен втрец който рошеше косите на двамата тийнейджъри.
Рик Бенет- Ученик
- Брой мнения : 137
Age : 30
Раса : Човек
Registration date : 24.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
-За затворен човек много ентусиазирано се втурна насам - разсмя се Рик на думите й. Мерили се изчерви, а той продължи, вече една идея по сериозно - Виж, за скуката те разбирам. Понякога сам да си правиш компания може да е доста отегчаващо.
Той отново бе погледнал към Пътя на Предсказанията. Обърна поглед към Мерили, която тъкмо кимаше в съгласие с думите му.
-Ами да, напоследък всичките ми познати ги няма ... - каза тя - Ти си единствения ученик, с който се виждам от и аз не знам колко време.
Рик кимна.
-Да, и аз забелязах липсата на хора, но просто напоследък бях зает и не знам колко лошо е положението ... - каза той и отново погледна пътя. Отново трябваше да стане старото си "аз". А това означаваше да не се впуска във философски размисли относно бъдещето и разкриването му.
-Хей, искаш ли да се порадходим малко по пътя? Писна ми да стоя на едно място - попита той Мерили, а изведнъж адреналин потече във вените му. Как само обичаше това чувство - а не го бе изпитвал от дълго време насам.
Той отново бе погледнал към Пътя на Предсказанията. Обърна поглед към Мерили, която тъкмо кимаше в съгласие с думите му.
-Ами да, напоследък всичките ми познати ги няма ... - каза тя - Ти си единствения ученик, с който се виждам от и аз не знам колко време.
Рик кимна.
-Да, и аз забелязах липсата на хора, но просто напоследък бях зает и не знам колко лошо е положението ... - каза той и отново погледна пътя. Отново трябваше да стане старото си "аз". А това означаваше да не се впуска във философски размисли относно бъдещето и разкриването му.
-Хей, искаш ли да се порадходим малко по пътя? Писна ми да стоя на едно място - попита той Мерили, а изведнъж адреналин потече във вените му. Как само обичаше това чувство - а не го бе изпитвал от дълго време насам.
Merili_Kitrout- Ученик
- Брой мнения : 129
Age : 30
Registration date : 27.02.2009
Мерили кимна без да каже нито дума.Сега просто се носеше по вълната на непознатото..Или така си мислеше.Рик се изшрави след това и чернокоската.
Двамата направиха няколко крачкии се озоваха на пътя.Слънцето бе на един миг разстояние от залязването си,а това бе един от любимите моменти на Мерил.
Тя не бе типично момиче макар често да се опитаваше да бъде..Но без резултат.Не бе от момичетата които просто налитаха на момчетата от първата среща или да се сприятелява с първия срешнат,но обстановката в училището бе коренно различна от тази в която бе свикнала да живее.Тук бе сама,без своите приятели и близки.Трябваше да се задоволи със това което й предлагаше съдбата а именно приятели и познати като Рик.Мнение за него все още нямаше...На пръв поглед изглеждаше загадъчен,е ясно все пак не го познава.Но имаше нещо в което го правеше различен от много други момчета които Мерил познаваше.
-Е Рик..Разкажи ми за себе си..Сигурна съм че има нещо интересно и във твоята история..
Двамата направиха няколко крачкии се озоваха на пътя.Слънцето бе на един миг разстояние от залязването си,а това бе един от любимите моменти на Мерил.
Тя не бе типично момиче макар често да се опитаваше да бъде..Но без резултат.Не бе от момичетата които просто налитаха на момчетата от първата среща или да се сприятелява с първия срешнат,но обстановката в училището бе коренно различна от тази в която бе свикнала да живее.Тук бе сама,без своите приятели и близки.Трябваше да се задоволи със това което й предлагаше съдбата а именно приятели и познати като Рик.Мнение за него все още нямаше...На пръв поглед изглеждаше загадъчен,е ясно все пак не го познава.Но имаше нещо в което го правеше различен от много други момчета които Мерил познаваше.
-Е Рик..Разкажи ми за себе си..Сигурна съм че има нещо интересно и във твоята история..
Рик Бенет- Ученик
- Брой мнения : 137
Age : 30
Раса : Човек
Registration date : 24.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Рик се ухили. Зачуди се какво точно да отговори. Погледна Мерили, която следеше жестовете му. Ето защо реши да отметне косата около ушите си и да разкрие острите им ъгълчета. Тя леко ококори очи, явно знаеше какво означават, но бързо се окопити.
-Е, значи си елф, а?
-Аха.
-Това означава ли, че си по-стар от хората тук, а само изглеждаш млад?- попита с любопитство.
-Ами ... не точно. По метода, по който вие смятате годините си, аз съм на 17, и на толкова си изглеждам. - сви рамене. - За нас няма особено значение, разбираш ли. Просто семейството ми е повече магьосническо, въпреки че във вените ни тече елфическа кръв. Така че не съм по-стар. Просто живеем по-дълго ... и сме по-хубави от нормалните магове, разбира се - добави накрая шеговито, с превзето самочувствие, точно като паун, след което сам се разсмя. - А при теб как стоят нещата? - не й остана длъжен той.
-Е, значи си елф, а?
-Аха.
-Това означава ли, че си по-стар от хората тук, а само изглеждаш млад?- попита с любопитство.
-Ами ... не точно. По метода, по който вие смятате годините си, аз съм на 17, и на толкова си изглеждам. - сви рамене. - За нас няма особено значение, разбираш ли. Просто семейството ми е повече магьосническо, въпреки че във вените ни тече елфическа кръв. Така че не съм по-стар. Просто живеем по-дълго ... и сме по-хубави от нормалните магове, разбира се - добави накрая шеговито, с превзето самочувствие, точно като паун, след което сам се разсмя. - А при теб как стоят нещата? - не й остана длъжен той.
|
|
|