Индекс
+5
Merili_Kitrout
Nicko
Джейсън
Christine Roune
Jennifer Lain
9 posters
Кулата в покрайнините
Jennifer Lain- Директор
- Брой мнения : 426
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Jennifer Lain- Директор
- Брой мнения : 426
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
На следващата сутрин, още преди Лейла да се е събудила, Дженифър събуди учениците и всички тръгнаха към кулата в покрайнините, където щяха да прекарат голяма част от деня в обяснения на история и древна магия, които се съдържаха тук. Тя и Арчър бяха избрали това място не само защото бе едно от малкото непрокълнати и можеше всъщност да се влезе вътре, а и защото от върха на кулата се виждаше целия Призрачен град, сградите, улиците, реката... изобщо всичко, и отгоре можеше да обяснят историята на самия град, посочвайки сградите. Всъщност вдругиден щяха да идват точно тук, само че щяха да се качат на върха и Дженифър щеше да обясни историята на града. Тя щеше да обяснява, тъй като бе хвърлила близо година от живота си в проучване на този град, но това изключително малко хора го знаеха.
Когато пристигнаха пред кулата, Дженифър спря и се обърна с лице към учениците, след което направи знак за тишина и започна да обяснява:
-По времето, когато градът е бил прокълнат, тази кула е била част от замък, принадлежащ на богат магьоснически род, и се е намирала извън пределите на самия град, по-скоро в покрайнините, откъдето идва и името й. Тя не е прокълната, поне не изцяло. За съжаление рода, който е притежавал този замък е приключил с умирането на последния потомък, Мортимър, който е заровен недалеч от тук преди 568 години. Когато замъкът е останал необитаем, с времето части от него започнали да се срутват, и след близо 400 години, т.е. преди 168 години останала само тази кула. В последствие се разбира, че се е запазила заради древна магия, която приложил основателя на замъка, но е защитил само кулата с нея, защото била неговото любимо място. Както ще видите скоро, предметите вътре са напълно запазени, все едно са купени преди седмица, а вътре е чисто, няма прах, паяжини, гризачи... Нека да влезем - каза накрая проф. Лейн и замахна с пръчката си, а вратата се отвори.
ПП. Искам всички, които желаят накрая да положат тест и да покрият няколко нива, да засвидетелстват присъствие. Тази тема е за РП, ще си приказвате с другите ученици, ще оглеждате, НЯМА да се отделяте от групата, за да не ви отнемам точки от дома, ще слушате, когато аз или друг преподавател обяснява (тоест в поста си ще напишете, че сте слушали, е, може и да се разсейвате ест.), но като цяло искам да стане тема с добри РП-та. Само недейте да пишете нещо от моите или чужди обяснения.
Когато пристигнаха пред кулата, Дженифър спря и се обърна с лице към учениците, след което направи знак за тишина и започна да обяснява:
-По времето, когато градът е бил прокълнат, тази кула е била част от замък, принадлежащ на богат магьоснически род, и се е намирала извън пределите на самия град, по-скоро в покрайнините, откъдето идва и името й. Тя не е прокълната, поне не изцяло. За съжаление рода, който е притежавал този замък е приключил с умирането на последния потомък, Мортимър, който е заровен недалеч от тук преди 568 години. Когато замъкът е останал необитаем, с времето части от него започнали да се срутват, и след близо 400 години, т.е. преди 168 години останала само тази кула. В последствие се разбира, че се е запазила заради древна магия, която приложил основателя на замъка, но е защитил само кулата с нея, защото била неговото любимо място. Както ще видите скоро, предметите вътре са напълно запазени, все едно са купени преди седмица, а вътре е чисто, няма прах, паяжини, гризачи... Нека да влезем - каза накрая проф. Лейн и замахна с пръчката си, а вратата се отвори.
ПП. Искам всички, които желаят накрая да положат тест и да покрият няколко нива, да засвидетелстват присъствие. Тази тема е за РП, ще си приказвате с другите ученици, ще оглеждате, НЯМА да се отделяте от групата, за да не ви отнемам точки от дома, ще слушате, когато аз или друг преподавател обяснява (тоест в поста си ще напишете, че сте слушали, е, може и да се разсейвате ест.), но като цяло искам да стане тема с добри РП-та. Само недейте да пишете нещо от моите или чужди обяснения.
Christine Roune- Ученик
- Брой мнения : 83
Registration date : 01.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Кристин слушаше що годе внимателно. Бе й отчасти интересно да научи повече, но друга част от нея си плачеше за сън.
"Май ще откача. Главата ми кънти" - помисли си тя. Снощи, когато директорката бе прибрала другите по палатките, тя бе надалеч, и се бе прибрала прекалено късно.
Чудеше се дали да заговори някой, докато вървяха, но засега си замълча. Щеше да се прави на добричка за малко, но сигурно нямаше да издържи доста.
"Май ще откача. Главата ми кънти" - помисли си тя. Снощи, когато директорката бе прибрала другите по палатките, тя бе надалеч, и се бе прибрала прекалено късно.
Чудеше се дали да заговори някой, докато вървяха, но засега си замълча. Щеше да се прави на добричка за малко, но сигурно нямаше да издържи доста.
Джейсън- Ученик
- Брой мнения : 67
Age : 30
Раса : Човешка
Registration date : 20.09.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Бях позакъснял с 1-2 дни за екскурзията. Изслушах внимателно лекцията, или почни. После започнах да оглеждам. Стари камънаци и.. някакво момиче. Изглеждаше взе едно са я поляли с вряла вода.
Доближих се до нея. Не я познавах. Реших да се запозная.
-Здрасти. - усмихнах се приветливо.
-Ъ, здрасти? - отвърна момичето. - Не се познаваме, нали?
-Не, аз съм Джейсън. Днес дойдох..
Доближих се до нея. Не я познавах. Реших да се запозная.
-Здрасти. - усмихнах се приветливо.
-Ъ, здрасти? - отвърна момичето. - Не се познаваме, нали?
-Не, аз съм Джейсън. Днес дойдох..
Christine Roune- Ученик
- Брой мнения : 83
Registration date : 01.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Кристин се усмихна доволно.
-Аз съм Кристин. Приятно ми е да се запознаем - подаде ръка и той я стисна. Беше хубавец. Строен, рус, мускулест - с други думи, нейн тип. И изглеждаше забавен.
-Е, хареса ли ти директорската лекция? - попита Крис и се засмя. Не, че това бе най-важното, ама първо трябваше да види в какви води плува, дали и по характер ще се окаже нейн тип, преди да действа.
-Аз съм Кристин. Приятно ми е да се запознаем - подаде ръка и той я стисна. Беше хубавец. Строен, рус, мускулест - с други думи, нейн тип. И изглеждаше забавен.
-Е, хареса ли ти директорската лекция? - попита Крис и се засмя. Не, че това бе най-важното, ама първо трябваше да види в какви води плува, дали и по характер ще се окаже нейн тип, преди да действа.
Последната промяна е направена от Christine Roune на Сря Апр 01, 2009 9:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Nicko- Ученик
- Брой мнения : 143
Age : 37
Раса : бял магьосник
Registration date : 23.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
На другия ден директорките заведова лагерниците в призрачния град или по точно в Кулата в покрайнините.Слушаше от време на време какво се говори и преаз повечето време се оглеждаше .Кулата бе много стара съдейки по паяжините наоколо.Имаше няколко портрета на семействодо което бе живяло тук.Нико продължи да се оглежда и забеляза няколко лавици на кото се мяркаха няща който приличаха на книги.Сепвайки се младият чародей продължи да слуша лекциятя , но имаше усещането че някой го гледа и това чувство се появи от както пристъпи границите на града.
Merili_Kitrout- Ученик
- Брой мнения : 129
Age : 30
Registration date : 27.02.2009
Мерили се бе заслушала в разказите на ръководителката.
Толква обичаше история....беше готова да научи още някой интересен факт.Тя бе единствената която вчера си бе легнала рано и не бе пила нищо...е може би..Тя не беше от този тип хора..Но тази вечер щеше да се позабавлява.Когато се обърна тя видя че още няколко ученици са се присъидинили към групата.
Призрачния град я бе пленил,със загадаччния си вид..И тези странни неща...и кулата...
Шумът който издаваха няколко ученици из задните редици,беше доста дразнещ.Но тя не обърна толкова внимание и продължи да слуша
Толква обичаше история....беше готова да научи още някой интересен факт.Тя бе единствената която вчера си бе легнала рано и не бе пила нищо...е може би..Тя не беше от този тип хора..Но тази вечер щеше да се позабавлява.Когато се обърна тя видя че още няколко ученици са се присъидинили към групата.
Призрачния град я бе пленил,със загадаччния си вид..И тези странни неща...и кулата...
Шумът който издаваха няколко ученици из задните редици,беше доста дразнещ.Но тя не обърна толкова внимание и продължи да слуша
Faith Fernandes- Ученик
- Брой мнения : 59
Age : 28
Раса : Уайтлайтър-вещица
Registration date : 22.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Фейт слушаше с интерес като от време на време отвличаше вниманието си нанякъде.Лепнала обичайната си слънчева усмивка се оглеждаше в този призрачен град.Изглеждаше толкова..незнам някакси..приятно прокълнат.Момичето се засмя на собствената си мисъл,но изведнъж рязко обърна глава.Видя момиче и момче да се здрависват и усети чувствата им...
-Ууу!-рече тя на себе си и лекичко се изхихика.
Като се оглеждаше зърна за момент момчето Нико Корели.
-Ууу!-рече тя на себе си и лекичко се изхихика.
Като се оглеждаше зърна за момент момчето Нико Корели.
Nicko- Ученик
- Брой мнения : 143
Age : 37
Раса : бял магьосник
Registration date : 23.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Лекцията продължаваше и все повече ученици прииждаха да чуят за какво става на въпрос и от време на време си шушукаха и кискаха за нещо .Нико все още имаше това злокобно чувство че го наблюдава някой, озърат се и видя че едно момиче го гледаше.Той се усмихна и се приближи до нея
Здрасти-поздравия той - Как си
Момичето го погледна и от върна
-Благодаря много добре.
Младият чародей застана до нея и продължи да говори.
-Снощи не успяхме да се запознаем като хората .Аз съм Нико Корели а ти?
Здрасти-поздравия той - Как си
Момичето го погледна и от върна
-Благодаря много добре.
Младият чародей застана до нея и продължи да говори.
-Снощи не успяхме да се запознаем като хората .Аз съм Нико Корели а ти?
Джейсън- Ученик
- Брой мнения : 67
Age : 30
Раса : Човешка
Registration date : 20.09.2008
Описание на героя
Описание на героя:
-Доректорката ми хареса. А лекцията. - направи кратка пауза, тъй като не беше чул почти нищо. - Дълга беше. - усмихна се.
Спеше му се, снощи беше празнувал 17 рожден ден на добра приятелка. Огледа малко по-внимателно момичето, което стоеше срещу него: не беше много висока, но доста сладка - сивети й очи шареха насам-натам, оглеждайки някак сънено стаята, или просто на Джейсън всичко му изглеждаше на сънено. Имаше дълги руси коси, които проблясваха на слънчевата светлина.
-Как беше снощи? Изкарахте ли си весело в хотела? - полюбопитства момчето.
Все още не беше ходил в лагера, а нещата му вече би трябвало да бъдат там. Сега гореше от нетърпение да разбере колко е хубава базата.
Спеше му се, снощи беше празнувал 17 рожден ден на добра приятелка. Огледа малко по-внимателно момичето, което стоеше срещу него: не беше много висока, но доста сладка - сивети й очи шареха насам-натам, оглеждайки някак сънено стаята, или просто на Джейсън всичко му изглеждаше на сънено. Имаше дълги руси коси, които проблясваха на слънчевата светлина.
-Как беше снощи? Изкарахте ли си весело в хотела? - полюбопитства момчето.
Все още не беше ходил в лагера, а нещата му вече би трябвало да бъдат там. Сега гореше от нетърпение да разбере колко е хубава базата.
Christine Roune- Ученик
- Брой мнения : 83
Registration date : 01.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Това момче сякаш не живееше на тая планета. Кристин се засмя. Мислеше си, че Джейсън просто бе пристигнал на лагера след като тя си бе тръгнала. Оказваше се, че всъщност не е спал там.
-Хотел?! - каза Крис през смях - Ние спим в палатки... - продължи тя, но не можа да си довърши изречението, заради новия порив на смеха. Нещо й ставаше днеска, бе по-развеселена от обикновено. Може би бе виновно спокойствието и щастието, които витаеха наоколо. Нямаше как да не се повлияе.
Джейсън обаче, като чу думите й, се ококори.
-В... палатки?! Тоест на земята?!
Крис отново се изуми. Да, отново се държеше като пришълец. Може би бе мъгълокръвен, но ... не, май не беше. Разсмя се.
-Това ще го приема като знак, че вашите не са те водили на къмпинг. Палатките всъщност са омагьосани и са като стаи вътре, доста са удобни. Хубаво е, че не ни се налага да спим по много хора в палатка. Така можем да си каним гости - и тя му намигна. Джейсън изглеждаше някак ... отнесен може би бе точната дума. Сигурно не бе спал. Крис нямаше нищо против да си подели палатката с него, но смяташе да не подхожда толкова директно още от началото. Кой знае колко още време щеше да мине, преди да завърши, и не искаше да скъса с повечето момчета тук още първата година.
-Хотел?! - каза Крис през смях - Ние спим в палатки... - продължи тя, но не можа да си довърши изречението, заради новия порив на смеха. Нещо й ставаше днеска, бе по-развеселена от обикновено. Може би бе виновно спокойствието и щастието, които витаеха наоколо. Нямаше как да не се повлияе.
Джейсън обаче, като чу думите й, се ококори.
-В... палатки?! Тоест на земята?!
Крис отново се изуми. Да, отново се държеше като пришълец. Може би бе мъгълокръвен, но ... не, май не беше. Разсмя се.
-Това ще го приема като знак, че вашите не са те водили на къмпинг. Палатките всъщност са омагьосани и са като стаи вътре, доста са удобни. Хубаво е, че не ни се налага да спим по много хора в палатка. Така можем да си каним гости - и тя му намигна. Джейсън изглеждаше някак ... отнесен може би бе точната дума. Сигурно не бе спал. Крис нямаше нищо против да си подели палатката с него, но смяташе да не подхожда толкова директно още от началото. Кой знае колко още време щеше да мине, преди да завърши, и не искаше да скъса с повечето момчета тук още първата година.
Moarain Jones- Учител
- Брой мнения : 98
Age : 30
Раса : Човек, чистокръвна
Registration date : 08.08.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Моарейн най-сетне пристигна. Дълго време се бе чудила дали да дойде на лагера, или не. Накрая бе решила, че ще е по-добре да се навърта. Единственото, което я притесняваше, бе учителския състав. Учениците нямаше да й създават проблеми, всички предпочитаха да стоят далеч от нея, което си означаваше, че имат добър инстинкт за самосъхранение.
Да, притесняваха я Дженифър Лейн и Лейла Арчър. Със сигурност щяха да й дишат във врата, знаейки историята й. Особено пък Лейн - тя нямаше да позволи на Моарейн да практикува любимите си изкуства на този лагер, когато нещата толкова лесно можеха да се объркат и някой да пострада. Но Джоунс бе решила да се прави на примерна през времето, което щеше да прекара тук. Не, че смяташе да се задържи до края. Смяташе да си тръгне след известно време, но засега ползата й бе тук.
Да, притесняваха я Дженифър Лейн и Лейла Арчър. Със сигурност щяха да й дишат във врата, знаейки историята й. Особено пък Лейн - тя нямаше да позволи на Моарейн да практикува любимите си изкуства на този лагер, когато нещата толкова лесно можеха да се объркат и някой да пострада. Но Джоунс бе решила да се прави на примерна през времето, което щеше да прекара тук. Не, че смяташе да се задържи до края. Смяташе да си тръгне след известно време, но засега ползата й бе тук.
Faith Fernandes- Ученик
- Брой мнения : 59
Age : 28
Раса : Уайтлайтър-вещица
Registration date : 22.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
-Казвам се Фейт Фернандес-нежно изломоти тя и се здрависа с него.
-Ам,добра си в заклинанията!-продължи Нико.
-Благодаря,но това не е нещото,в което най-ме бива-усмихна се момичето като погледна към ръководителката,а след това се върна към разговора.-Чудесна елемнтална магия!
-Благодаря!-усмихна се на свой ред Нико.-Е,харесва ли ти училището?
-Да,хората тук са...интересни.
-Интересни?-повдигна вежди момчето.
Фей вдигна рамене и на свой ред запита:
-А на теб как ти се струва?
-Ам,добра си в заклинанията!-продължи Нико.
-Благодаря,но това не е нещото,в което най-ме бива-усмихна се момичето като погледна към ръководителката,а след това се върна към разговора.-Чудесна елемнтална магия!
-Благодаря!-усмихна се на свой ред Нико.-Е,харесва ли ти училището?
-Да,хората тук са...интересни.
-Интересни?-повдигна вежди момчето.
Фей вдигна рамене и на свой ред запита:
-А на теб как ти се струва?
Jennifer Lain- Директор
- Брой мнения : 426
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Изведнъж Дженифър махна с пръчката си и вниманието се прикова към нея, а всички разговори секнаха.
-Ние продължаваме напред - заговори тя - А който ще идва по-късно, ще се срещне с професор ... - щеше да каже Арчър, но погледа й се прикова към една от новодошлите. Моарейн Джоунс. Кимна й с леден поглед. Знаеше, че Джоунс няма да си позволи да шикалкави по правилата, докато тя и Лейла бяха наоколо. - ... Джоунс, която ще остане отвън, и ще ги доведе при мен.
Дженифър говореше така, сякаш всичко е уговорено. Не знаеше как ще реагира Джоунс и това я дразнеше. За нейно успокоение преподавателката по трансфигурация кимна леко.
-А сега, да продължаваме напред. - възкликнах аз. - Вътрешността на кулата има много интересен вид, както ще се убедите. Всичко е старо и съдържа своя история, за съжаление не знаем всичко. Всъщност знаем прекалено малко. Известно е, че библиотеката съдържа едни от най-редките книги, съществували по онова време, а сега е почти невъзможно да се открият. Както ще се убедите, те са чудесно запазени. След като приключим разглеждането на вътрешността на кулата, ние ще се приберем в лагера.
И Дженифър продължи лекцията си, навлизайки все по-навътре.
ПС. Учениците, които пристигат по-късно. Обяснете как професор Джоунс ви води при мен, след което се присъединете към групата. Другите - водете си свободни РП-та.
-Ние продължаваме напред - заговори тя - А който ще идва по-късно, ще се срещне с професор ... - щеше да каже Арчър, но погледа й се прикова към една от новодошлите. Моарейн Джоунс. Кимна й с леден поглед. Знаеше, че Джоунс няма да си позволи да шикалкави по правилата, докато тя и Лейла бяха наоколо. - ... Джоунс, която ще остане отвън, и ще ги доведе при мен.
Дженифър говореше така, сякаш всичко е уговорено. Не знаеше как ще реагира Джоунс и това я дразнеше. За нейно успокоение преподавателката по трансфигурация кимна леко.
-А сега, да продължаваме напред. - възкликнах аз. - Вътрешността на кулата има много интересен вид, както ще се убедите. Всичко е старо и съдържа своя история, за съжаление не знаем всичко. Всъщност знаем прекалено малко. Известно е, че библиотеката съдържа едни от най-редките книги, съществували по онова време, а сега е почти невъзможно да се открият. Както ще се убедите, те са чудесно запазени. След като приключим разглеждането на вътрешността на кулата, ние ще се приберем в лагера.
И Дженифър продължи лекцията си, навлизайки все по-навътре.
ПС. Учениците, които пристигат по-късно. Обяснете как професор Джоунс ви води при мен, след което се присъединете към групата. Другите - водете си свободни РП-та.
Рик Бенет- Ученик
- Брой мнения : 137
Age : 30
Раса : Човек
Registration date : 24.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Рик бягаше с всички сили, но нямаше как да стигне навреме за началото на лекцията. Беше се успал, при това доста.
Когато стигна, видя стоящата отвън жена, която отначало не разпозна - беше твърде далече, дори за неговия елфски взор. Когато се приближи с вече забавено тичане, той разпозна професор Джоунс, която изглеждаше сякаш е лапнала крастава жаба, която мърда в гърлото си. Той се приближи предпазливо. Тази жена го плашеше, въпреки възможностите му.
-Ъ... професор Джоунс - Рик прочисти гърлото си - Къде са другите.
Учителката фокосира вниманието си върху него за момент, след което погледът й пак се зарея.
-Влязоха - от леденият й тон го побиха тръпки. Бе като студен душ.
-А ще ми кажете ли къде да вървя, че да ги настигна? - попита отново момчето спокойно.
-Последвай ме - каза само тя, сякаш щеше да си похаби дъха ако му каже нещо повече.
Рик я послуша и тя го преведе през някакви коридори, а пред тях се откри гледка на доста ученици, струпани на едно място и шумящи, докато оглеждат всичко наоколо. Докато се усети, Джоунс бе изчезнала. Той вдигна рамене и се присъедини към другите.
Когато стигна, видя стоящата отвън жена, която отначало не разпозна - беше твърде далече, дори за неговия елфски взор. Когато се приближи с вече забавено тичане, той разпозна професор Джоунс, която изглеждаше сякаш е лапнала крастава жаба, която мърда в гърлото си. Той се приближи предпазливо. Тази жена го плашеше, въпреки възможностите му.
-Ъ... професор Джоунс - Рик прочисти гърлото си - Къде са другите.
Учителката фокосира вниманието си върху него за момент, след което погледът й пак се зарея.
-Влязоха - от леденият й тон го побиха тръпки. Бе като студен душ.
-А ще ми кажете ли къде да вървя, че да ги настигна? - попита отново момчето спокойно.
-Последвай ме - каза само тя, сякаш щеше да си похаби дъха ако му каже нещо повече.
Рик я послуша и тя го преведе през някакви коридори, а пред тях се откри гледка на доста ученици, струпани на едно място и шумящи, докато оглеждат всичко наоколо. Докато се усети, Джоунс бе изчезнала. Той вдигна рамене и се присъедини към другите.
Beautiful Heart- Ученик
- Брой мнения : 7
Age : 29
Registration date : 26.03.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Меридит се изгуби в замъка.Беше нова и реши да разучи териториите,но влезе в забранено място,без да зная,че е такова.Mep влезе в кулата.Там видя няколко ученици.Един от тях беше чаровно на външен вид момче.Румена,Меридит се приближи до него.
-Здравей!-каза Мери с пламък в очите и загледа привлекателното момче.-Аз съм Меридит.
-Аз съм Рик!-усмихна се чаровно той.Мер поруменя леко и се усмихна.Мери не откъсваше очи от него.Само огледа изпепеляващо останалите и отново извърна глава към момчето.
-Здравей!-каза Мери с пламък в очите и загледа привлекателното момче.-Аз съм Меридит.
-Аз съм Рик!-усмихна се чаровно той.Мер поруменя леко и се усмихна.Мери не откъсваше очи от него.Само огледа изпепеляващо останалите и отново извърна глава към момчето.
Рик Бенет- Ученик
- Брой мнения : 137
Age : 30
Раса : Човек
Registration date : 24.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Рик внимателно оглеждаше момичето, което сякаш одряза с един поглед всички други освен него. Не знаеше с какво го е заслужил, но не му и пукаше. Горката, ако си паднеше по него щеше да направи голяма грешка. Но това не му пречеше да се държи приятелски, макар днес да не бе на кеф.
-Е, както гледам си пропуснала вещицата на входа? - попита той с весел тон.
-Моля?! - не го разбра момичето. Може би го прие като обида. Той се усмихна.
-Не, нямах предвид нищо такова. Просто една от учителките стои на входа и варди за закъснели, но по объркания ти поглед съдя, че си я пропуснала? И от това, че ти е останала някаква веселост все пак, тая изпива всичко жизнено от човек само като те погледне.
Момичето гледаше още по-объркано. Вероятно не разбираше какво точно й говори, или не смилаше факта, че един учител може да ти скапе настроението и желанието за живот само с поглед.
-Е, познаваш ли някой наоколо, или си съвсем нова? - попита Рик, за да отклони темата. Да, тя скоро щеше да се запознае с Джоунс, така, че нямаше защо да й спестява "радостното" преживяване.
-Е, както гледам си пропуснала вещицата на входа? - попита той с весел тон.
-Моля?! - не го разбра момичето. Може би го прие като обида. Той се усмихна.
-Не, нямах предвид нищо такова. Просто една от учителките стои на входа и варди за закъснели, но по объркания ти поглед съдя, че си я пропуснала? И от това, че ти е останала някаква веселост все пак, тая изпива всичко жизнено от човек само като те погледне.
Момичето гледаше още по-объркано. Вероятно не разбираше какво точно й говори, или не смилаше факта, че един учител може да ти скапе настроението и желанието за живот само с поглед.
-Е, познаваш ли някой наоколо, или си съвсем нова? - попита Рик, за да отклони темата. Да, тя скоро щеше да се запознае с Джоунс, така, че нямаше защо да й спестява "радостното" преживяване.
Beautiful Heart- Ученик
- Брой мнения : 7
Age : 29
Registration date : 26.03.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Mep огледа момчето отдолу до горе с пламък в очите и като прехапа устната си каза
-Всъщност,дойдох днес,но това не е проблем.-намигна тя.Меридит хвана косата си на една страна и отново огледа всички.
-Всъщност познавам само теб...но и това ми стига.-отбеляза Мери като леко поруменя.След това видя птица,която долетя до нея.Рик погледна очудено,но момичето протегна ръка и гарвана кацна на ръката й.Това беше нейната птица,гарвана Сторм.Той започна да грачи.Мер го "изгони" и отново погледна надменно.
-Всъщност,дойдох днес,но това не е проблем.-намигна тя.Меридит хвана косата си на една страна и отново огледа всички.
-Всъщност познавам само теб...но и това ми стига.-отбеляза Мери като леко поруменя.След това видя птица,която долетя до нея.Рик погледна очудено,но момичето протегна ръка и гарвана кацна на ръката й.Това беше нейната птица,гарвана Сторм.Той започна да грачи.Мер го "изгони" и отново погледна надменно.
Рик Бенет- Ученик
- Брой мнения : 137
Age : 30
Раса : Човек
Registration date : 24.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Рик все още се опитваше да определи момичето пред него. Хем кукетничише, хем се държеше надменно. Не точно неговия тип - тоест не бе Карълайн. Това определено бе голям недостатък... Но засега нямаше как да се промени.
Искаше му се да не бе идвал. За ваканцията трябваше да си отиде у дома, при приятелите си, в горите ... как му се искаше да отиде в гората и да бяга, бяга ...
Изведнъж реши, че е чул достатъчно от лекцията, до която така и не бе стигнал. Предпочиташе да бяга, да тича, да се освободи...
Отново го бе хванало "онова" настроение, за което го дразнеше Джейсън по едно време, както и Андромеда. По дяволите, дори и Карълайн му се подиграваше, когато ходеха. И сестра му, когато бяха малки. Не му пукаше. За никоя и никой от тях. В момента не искаше нищо. Искаше да бяга. Да усеща скоростта, вятъра, всичко ... не искаше до стои тук. Задушаваше се.
Промълви едно "Чао." на момичето със странния си тон и се измъкна, побягвайки към мястото, където бе лагера, надявайки се да намери място, където ще е сам.
Искаше му се да не бе идвал. За ваканцията трябваше да си отиде у дома, при приятелите си, в горите ... как му се искаше да отиде в гората и да бяга, бяга ...
Изведнъж реши, че е чул достатъчно от лекцията, до която така и не бе стигнал. Предпочиташе да бяга, да тича, да се освободи...
Отново го бе хванало "онова" настроение, за което го дразнеше Джейсън по едно време, както и Андромеда. По дяволите, дори и Карълайн му се подиграваше, когато ходеха. И сестра му, когато бяха малки. Не му пукаше. За никоя и никой от тях. В момента не искаше нищо. Искаше да бяга. Да усеща скоростта, вятъра, всичко ... не искаше до стои тук. Задушаваше се.
Промълви едно "Чао." на момичето със странния си тон и се измъкна, побягвайки към мястото, където бе лагера, надявайки се да намери място, където ще е сам.
Beautiful Heart- Ученик
- Брой мнения : 7
Age : 29
Registration date : 26.03.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Пронизителните очи на Мер проследиха Рик до края.След това тя остана сама.Облегна се на стената и започна да си мисли за всичко.За сестра си и братята си,за родителите си...С изпепеляващ поглед изгледа всичко около нея и след това отново се съвзе.Искаше всичко да е минало.Приятелката й Тереза,която бе изоставила...Това правеше Меридит по-чувствителна,каквато всъщност е,но характерът й се беше променил от както се случи това.На моменти добра,на моменти загадъчна и потайна,а на моменти надменна и аруганта.
Чуваше се само сковаващият вятър,който брулеше клоните на дърветата и всичко беше потънало в мрак.Пороят,който се бе изсипал над земята беше оставил само следи от мрак и здрач.Мери седеше скована до каменната стена.
Чуваше се само сковаващият вятър,който брулеше клоните на дърветата и всичко беше потънало в мрак.Пороят,който се бе изсипал над земята беше оставил само следи от мрак и здрач.Мери седеше скована до каменната стена.
Джейсън- Ученик
- Брой мнения : 67
Age : 30
Раса : Човешка
Registration date : 20.09.2008
Описание на героя
Описание на героя:
.Джейсън стоеше и гледаше Кристин. Не му пукаше особено за лекцията, това тук му бе по-интересно. Начина, по който се държеше... харесваше му.
-Мда, това с мястото наистина е голямо предимство - промърмори той тихо, след което каза по-високо - Родителите ми не бяха от типа, които ще те завлекат на палатка. По-скоро петзвездни хотели с приятели. А след това станаха от типа "умрели". - не му бе проблем да говори за това. Дори и да си мълчеше, то нямаше да върне родителите му.
Кристин обаче явно се посмути малко. Може би не бе очаквала да е толкова директен.
-Мда, това с мястото наистина е голямо предимство - промърмори той тихо, след което каза по-високо - Родителите ми не бяха от типа, които ще те завлекат на палатка. По-скоро петзвездни хотели с приятели. А след това станаха от типа "умрели". - не му бе проблем да говори за това. Дори и да си мълчеше, то нямаше да върне родителите му.
Кристин обаче явно се посмути малко. Може би не бе очаквала да е толкова директен.
Christine Roune- Ученик
- Брой мнения : 83
Registration date : 01.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Беше се смутила, защото толкова пъти си бе мислела, че родителите й и да бяха мъртви, щеше да ги вижда по-често. И не че бе истина, но просто изправяйки се пред човек, чиито родители наистнина са умрели, й бе малко кофти.
Все пак загледа реакцията на Джейсън. Той не бе ни най-малко смутен, говореше нормално за това. Което я впечатли донякъде ... дори момчето си докара усмивка - вярно, бе крива и полузаспала, но все пак си беше усмивка.
-Да знаеш, знам какво е. Мойте родители през живота си съм ги виждала ... не знам, два месеца от общо 16 години. Знам за палатките от учителите ми, които се сменяха с годините заедно с капризите ми.
Усмихна се. След което се сети, че Джейсън може би предпочита да си легне, вместо да й слуша глупостите.
-.Хей, ако ти се спи, няма проблем. Тръгни си по-рано, ще те покрия. - намигна му отново. Не й бе чуждо покриването на други, които са се чупили от даскало, макар самата тя да не бе ходила. Често им бе помагала да го направят перфектно, така, че никой учител да не разбере за отсъствието им.
Все пак загледа реакцията на Джейсън. Той не бе ни най-малко смутен, говореше нормално за това. Което я впечатли донякъде ... дори момчето си докара усмивка - вярно, бе крива и полузаспала, но все пак си беше усмивка.
-Да знаеш, знам какво е. Мойте родители през живота си съм ги виждала ... не знам, два месеца от общо 16 години. Знам за палатките от учителите ми, които се сменяха с годините заедно с капризите ми.
Усмихна се. След което се сети, че Джейсън може би предпочита да си легне, вместо да й слуша глупостите.
-.Хей, ако ти се спи, няма проблем. Тръгни си по-рано, ще те покрия. - намигна му отново. Не й бе чуждо покриването на други, които са се чупили от даскало, макар самата тя да не бе ходила. Често им бе помагала да го направят перфектно, така, че никой учител да не разбере за отсъствието им.
Джейсън- Ученик
- Брой мнения : 67
Age : 30
Раса : Човешка
Registration date : 20.09.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Историята й му бе странно позната, тъй като преди родителите му да умрат, се бяха държали по сходен начин. Замисли се над това...
...и изведнъж настоящите й думи пробиха в съзнанието му. Почувства се леко гузно. Стоеше с много готино момиче и си приказваха, пренебрегвайки изцяло директорската лекция, а освен това тя изглеждаше така, сякаш го харесва. А той изглеждаше ... заспал.
Ухили се с най-чаровната си и отвличаща мислите усмивка.
-Добре съм, вярвай ми. Като се постъмни малко ще се разсъня. - "И след няколко кафета", прибави наум. Хрумна му, че не бе зле да изпие едно още сега. - Искаш ли кафе? - попита, и след като видя кимването й, й зададе следващия въпрос - Как го обичаш?
-Чисто ... с много захар и сметана - тя се ухили. Да, много чисто кафе наистина.
-Ок - каза той, след което замахна с пръчката си и си прошепна думите наум. До тях долетяха две средно големи чашки. Той помириса едната, след което й я подаде - това е твоето. Виж, моето наистина е чисто.
-Хей, какво намекваш?! - уж се ядоса Кристин.
Джейсън се разсмя.
-Нищо, определено не искам да нараня самочувствието ти - и вдигна чашка за наздраве.
...и изведнъж настоящите й думи пробиха в съзнанието му. Почувства се леко гузно. Стоеше с много готино момиче и си приказваха, пренебрегвайки изцяло директорската лекция, а освен това тя изглеждаше така, сякаш го харесва. А той изглеждаше ... заспал.
Ухили се с най-чаровната си и отвличаща мислите усмивка.
-Добре съм, вярвай ми. Като се постъмни малко ще се разсъня. - "И след няколко кафета", прибави наум. Хрумна му, че не бе зле да изпие едно още сега. - Искаш ли кафе? - попита, и след като видя кимването й, й зададе следващия въпрос - Как го обичаш?
-Чисто ... с много захар и сметана - тя се ухили. Да, много чисто кафе наистина.
-Ок - каза той, след което замахна с пръчката си и си прошепна думите наум. До тях долетяха две средно големи чашки. Той помириса едната, след което й я подаде - това е твоето. Виж, моето наистина е чисто.
-Хей, какво намекваш?! - уж се ядоса Кристин.
Джейсън се разсмя.
-Нищо, определено не искам да нараня самочувствието ти - и вдигна чашка за наздраве.
Christine Roune- Ученик
- Брой мнения : 83
Registration date : 01.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Кристин вдигна вежда, забелязала поздрава му, както и думите му.
-Ти гледай аз да не нараня твоето - ухили се тя, намалявайки заплахата. О, не че не можеше. Въпроса бе дали искаше. А засега отговора бе "не".
След което продължи нататък, към кафето. Джейсън още очакваше и тя да вдигне чашка в поздрав.
-Ох, зайци! - възкликна Крис драматично. Все пак бе една година по-малък от нея. Май можеше да му вика "заек". - Наздравица с кафе! Знаеш ли колко суеверия има за наздравици с неща, не съдържащи алкохол.
-Да не си суеверна - имаше присмехулна нотка в гласа на Джейсън.
-Не - натърти Кристин. Определено не бе суеверна, просто се шегуваше. Завъртя очи - Не това имах впредвид.
Зарови в чантата си, след което победоносно извади малка бутилчица, пълна с прозрачна течност.
-Искаш ли? - попита, след като си сложи малко в кафето.
-Ти да не си луда?! Водка и кафе?! - възкликна Джейсън с ужасена гримаса, но миг след това се бе ухилил широко и си подаваше чашата - Сипвай!
-Какво беше това, момент на целомъдрие ли? - подкачи го тя за репликата за кафето и водката. Той завъртя очи.
-Споко бе, знам че беше базик. Кака Крис не е задръстена, дишай.
-Не си ми чак кака. Нямаме чак такава разлика... - накъде ли биеше с тези приказки? Крис май усещаше, и по дяволите, харесваше й.
-Знаеш, че си прав. Тогава защо питаш?
-Не беше въпрос.
Тя се разсмя.
-Самоуверен ... браво. Това заслужава нов тост.
Отново допряха чаши. Кристин започна да изследва всяка една черта по лицето му. Беше ... перфектен, поне под сегашния й поглед. Обикновено като се запознаеше с момче, не бе чак толкова обективна. Всички дефекти ставаха видими на следващия ден. И обикновено вече бе късно да се спре, но не и да го отреже. Не искаше да реже Джейсън.
-Ти гледай аз да не нараня твоето - ухили се тя, намалявайки заплахата. О, не че не можеше. Въпроса бе дали искаше. А засега отговора бе "не".
След което продължи нататък, към кафето. Джейсън още очакваше и тя да вдигне чашка в поздрав.
-Ох, зайци! - възкликна Крис драматично. Все пак бе една година по-малък от нея. Май можеше да му вика "заек". - Наздравица с кафе! Знаеш ли колко суеверия има за наздравици с неща, не съдържащи алкохол.
-Да не си суеверна - имаше присмехулна нотка в гласа на Джейсън.
-Не - натърти Кристин. Определено не бе суеверна, просто се шегуваше. Завъртя очи - Не това имах впредвид.
Зарови в чантата си, след което победоносно извади малка бутилчица, пълна с прозрачна течност.
-Искаш ли? - попита, след като си сложи малко в кафето.
-Ти да не си луда?! Водка и кафе?! - възкликна Джейсън с ужасена гримаса, но миг след това се бе ухилил широко и си подаваше чашата - Сипвай!
-Какво беше това, момент на целомъдрие ли? - подкачи го тя за репликата за кафето и водката. Той завъртя очи.
-Споко бе, знам че беше базик. Кака Крис не е задръстена, дишай.
-Не си ми чак кака. Нямаме чак такава разлика... - накъде ли биеше с тези приказки? Крис май усещаше, и по дяволите, харесваше й.
-Знаеш, че си прав. Тогава защо питаш?
-Не беше въпрос.
Тя се разсмя.
-Самоуверен ... браво. Това заслужава нов тост.
Отново допряха чаши. Кристин започна да изследва всяка една черта по лицето му. Беше ... перфектен, поне под сегашния й поглед. Обикновено като се запознаеше с момче, не бе чак толкова обективна. Всички дефекти ставаха видими на следващия ден. И обикновено вече бе късно да се спре, но не и да го отреже. Не искаше да реже Джейсън.
Beautiful Heart- Ученик
- Брой мнения : 7
Age : 29
Registration date : 26.03.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Иззад една каменна стена излезе Меридит.Тя погледна останалите,а те я гледаха очудено.
-Ти откъде се появи?И коя си ти?-попита момичето,което се бе подпряло на стената.
-Ами,аз съм Меридит,Мер или Мери.-каза със студения си глас Мери.
-А ти си...?-попита Мер като повдигна едната си вежда.
-Аз съм Кристин.-каза тя и подаде лъчезарно ръка.
Меридит я изгледа странно и стисна ръката на момичето.
-Да не ви...прекъсвам?-попита уж много заинтересована Меридит,като погледна подозрително момчето и момичето.
-Ти откъде се появи?И коя си ти?-попита момичето,което се бе подпряло на стената.
-Ами,аз съм Меридит,Мер или Мери.-каза със студения си глас Мери.
-А ти си...?-попита Мер като повдигна едната си вежда.
-Аз съм Кристин.-каза тя и подаде лъчезарно ръка.
Меридит я изгледа странно и стисна ръката на момичето.
-Да не ви...прекъсвам?-попита уж много заинтересована Меридит,като погледна подозрително момчето и момичето.
Similar topics
|
|
|