Крис тъкмо щеше да отговори на Меридит, когато нещо се завъртя около нея и кацна в отворената й ръка. Зачуди се какво ли е, май беше бележка. Отвори го и се зачете.
Имаме напредък. Ела в гората, ще те чакам, спешно е. Искам вече да свършвам с това. Писна ми.
Карълайн
Кристин се огледа, заглеждайки се в двете недоумяващи лица пред нея.
-Не, не прекъсваше нищо. - каза тя, усмихна се на Джейсън и му каза - аз ще трябва да тръгвам. Но жестоко се надявам да се видим отново и да продължим ... оттам, откъдето спряхме. Или от още по-напред.
След което забърза към изхода от кулата, а когато излезе, не обърна внимание на професор Джоунс и се засили директно към гората.
Имаме напредък. Ела в гората, ще те чакам, спешно е. Искам вече да свършвам с това. Писна ми.
Карълайн
Кристин се огледа, заглеждайки се в двете недоумяващи лица пред нея.
-Не, не прекъсваше нищо. - каза тя, усмихна се на Джейсън и му каза - аз ще трябва да тръгвам. Но жестоко се надявам да се видим отново и да продължим ... оттам, откъдето спряхме. Или от още по-напред.
След което забърза към изхода от кулата, а когато излезе, не обърна внимание на професор Джоунс и се засили директно към гората.