Разпределението на ученици

Елизабет открехна вратата и надникна вътре. Незнаеше какво да очакво знаеше, че в съзнанието и ще изплуват точно тези спомени, който не искаше да си припомня. От опит знаеше, че някой неща е по-добре да си останат в миналото... но с нейният късмет. Тя седна стола, затвори очи и се отпусна.В съзнанието и изплува един спомен за майска вечев. Бях с гаджето си и се разхождахме по една криволичеща пътечка в гората.- Трябва да се разделим. - каза той Замръзнах,ръцете ми изтръпнаха а сълзи напираха в очите ми - Зззззащо? - заекнах аз- Не си за мен. - отвърна хладно той. Тогава гняв се прокрадна в съзнанието ми, адреналин нахлу във вените ми. КАК СМЕЕ!- Спокойно ПУХЧО! - едвам се владеех още малко и щях да го убия той май не го осъзнаваше. Гневни сълзи си стичапа по лицето ми.- Не се безпокой можем  да останем приятели... просто ще се виждаме с други. - каза той и тогава аз изгубих контпрол и се хвърлих към вратя му...Елизабет се сепна и отвори очи.... още беще в стаята ,но от огледалото я гледаше момиче с ужасено изражение и обляно в мъртвешка пот. След малко като се поуспокои затвори очи и в съзнанието и нахлу едно лице. На съпругът и от човешкият и живот. Гледаше я и и се усмихваше докато се гушкаше с бившата и приятелка, която я предаде. Те я гледаха и и се усмихваха докато тя беше на  подиумът и скоро щяха да я обесят, а те се прегръщаха и се целуваха....Отворих очи и опитах да се успокоя......чаках и чаках докато най-накрая се отпуснах и дишането ми се успокои. Един призрачен глас се обади в тишината "твоят дом е..."

Наки влезе в стаята.Игнорира отражението си в огледалата докъто не седна на един стол.В главата и изплува спомен..

Празна.Празна стая.Една празна и прашна стая без прозорци и дори нишка светлина обръщаше Наки.
Болката заличаваше тъмнината.Самотата побеждаваше студа.
Писък.
Ожесточен,изпълнен с агонична болка.
"Кога ще свърши?!!"-несъзнателно шепнеше момичето.
Тя държеше прободната рана, нанесена от ножа, с който я бяха открили.
"Не желая да я видам,ни срещам. Ако желаете я задръжете.Ако желаете я убийте. Искам да забравя съществуванието и."
Тези думи я изпълваха с дори повече болка.
"..Мразя я.."
Нищо.
Болката отмина.
А тя все още беше жива...

електра отвори вратата и влезе в стаята чакашетози момент откакто
сепомнеше най нкрая щеше да разбере какво е станало миналото
и.въздъхна и седна на стола погледна в огледалото и спомена я
обгърна.Тя видя бебе в което разпозна себе си и една жена огнен елф
вероятно майка и лежаща над простосмъртен плачейки и нареждайки че го
е убила и не е нарочно просто прекалено много го е обичала иго е
изгорила.Според законите между простосмъртнит еи е лфите елф убие ли
човек той и децата мутрябва д абъдат избити дори и това да са децата на
човека и елфа да не го е уил нарочно.Както лежеше и пачеше майката на
електра чу стъпкисети са че са дошли за нея.Стана и си измърмори няма д апозволя и ти д аумрешнахлузи черното си наметало с качулката и побягна с вятъра.
Елекре излезе от спомена и усети как една сълза се стича по бузата и. Значи родителите и не са я зарязали по своя воля.Както стоеше и размишляваше.споменът пак я погълна този път видя майка и д апочуква на вратат на училището.влезе при директорката (ама не сегашната а тази която е починала) разказа и какво се е случило и директорката взе бебето на ръце и обеща да се грижи за него в този миг нхлуха стражите и одведоха майка и.Електра се чу как плаче и започна да вика не недейте но това бжеше само спомен и тя нищо неможеше да направи.Огледа се за още спомени в огледалото но нищо повече не си спомни Явно директорката добре беше скрила Електра за д ане я намерят.И значи слуховете че е била захвърлена близо до училището също с аизмислица.Някаква буза адна от сърцето и зарадва се че не е изоставена докато размишляваше чу гласа на директорката който шептеше твоят дом е...