Реката на Мечтите - Лили и Кейдън

Лили усети как Кей пада. По-точно видя с периферното си зрение. Незнаеше, защо го направи, но се хвърли към ямата,и го хвана за ръката. Той се задърпа, ала Лили не го пускаше. Въпреки, че имаше крехка фигура, Лили можеше да издържи и по-тежки неща, като Кей.
-Какво правиш?! - извика тя. - Остави ме да те издърпам.
Момчето обаче упорито се дърпаше. Явно искаше да падне.
-Няма да те пусна. НАй-много да паднем и двамата... - каза тя, опитвайки да го издърпа... Беше го хванала така, че той иска или не не можеше да се измъкне от хватката й. Тя се опитваше да го издърпа нагоре,а той се дърпаш надолу. Лили все пак успя да огледа онова, в което щеше да падне Кей. Беше доста дълбоко, но странното бе че стените бяха гладки, сякаш някойнарочно го бе направил.
-Кей стига моля те, ако продължаваш така ще паднем и двамата.
Той обачаче сякаш не чуваше и още повече се задърпа.
-ААААААААААААААААААААААААААА - изпищяха и двамата в един глас и паднаха 10тина метра надолу в трапа...

Кей се приземи на нещо твърдо и изохка. Добре че все пак не падаха от кой знае колко високо, иначе щеше да е доста трагично. Лили от своя страна след няма и част от секундата се приземи отгоре му...което в известен смисъл беше добро развитие-поне нямаше да го обвинява и за нараняване последвало от падането:
-Защо ме дърпаше?-попита Кей учудено, пък и с трудност, тъй като ръката на момичето натискаше гръкляна му.
Лили се усети и се изправи, но не преди да го изгледа сърдито:
-За да не паднеш?
-Ама аз нямаше да падна. Бях си напълно добре така.-заяви той, ококорил очи при отговора й.
-А да, прекрасно си беше така-само че щеше да паднеш след секунда иначе нищо ти нямаше.
-Е аз пак паднах.-още повече се учуди той.
Лили въздъхна и се отказа от обясненията пък и от въпросите. Момчето си беше шантаво и нямаше какво да се направи по въпроса:
-Ей, какво мислиш е направило това?-попита тя, оглеждайки стените на трапа. И от тук изглеждаха напълно гладки-твърде вероятно беше да е капан, оставен от някой.
-Ами...има ли ловци в гората?
Лили се поколеба, тъй като всъщност изобщо не знаеше, но друг глас нейде отгоре измрънка:
-Мхм. А пък вие изобщо не сте вълци.-от края на ямата се подаде една глава, а след секунди Лили и Кей бяха издигнати нагоре чак до повърхността.
-Значи капанът е бил твой.-усмихна се Кейдън.
-Кой слага капани насред пътя?-попита момичето много намясто.
-Той.-отвърна момчето без да се замисля особено.
Непознатият изглеждаше някъде на тяхната възраст, обаче изобщо нямаше вид на магьосник. Беше малко по-висок и два пъти по-едър от Кей (но пък Кей и без сравнението, си имаше доста "неотгледан" вид). Беше, за сметка на това, поизцапан точно колкото момчето, но имаше по-дълга коса и бе (ако това беше възможно) дори по-небрежен наглед от Кейдън. Непознатият се приведе, за да си стъкми капана за следващата жертва:
-От училището ли си?-попита Лили с голяма доза скептицизъм в тона и изражението, което другият нямаше как да види.
-Аха. Грийнсторм по-точно, ама още не съм стигнал до униформи и вратовръзки.-момчето се изправи и избърса потта на челото си с длан, подавайки я след това за поздрав на Лили, която реши да реагира като Кей преди и помаха с ръка енергично.
-Много си примитивен.-рече Кей простичко.
-Ами благодаря.-отвърна му момчето с усмивка и подаде ръка.-Кристофър Блек.
Момичето бе на път да зададе въпрос за родословното дърво на Кристофър като чу фамилията, но нещо друго грабна вниманието й преди да отвори уста. Кейдън се усмихна и не само подаде ръката си на момчето, но и я стисна енергично в поздрав. Лили беше без думи. Дали все пак поведението на Кей не си беше лично отношение?
Кейдън Шоу от своя страна знаеше много добре, че прави ексклузивно изключение, но най-сетне някой го беше разбрал правилно от първия път и това трябваше да се отчете подобаващо, дори с цената на такава голяма жертва.

ПП: До тук с гениалните идеи. Изобщо не знам защо реших да го включа този. Ако решиш, продължаваме по пътя и го зарязваме моментално (ще си го оставя за последващо развитие)

Лили беше много "очарована" от отношението на КЕйдън.
-Приятно ми е, Лили. - усмихна се тя чаровно на Грийнстормеца. - Радвам се, че ще се запознаем преди началото на годината.
Другото момче просто Кимна и толкова.
Двамата с Кейдън обсъждаха разгорещено на-различни теми, там, на дъното. Скоро се измъкнаха по някаква тайна стълбичка. Лили се огледа. Виждаше върха на Кулата. Беше неблизо, ала явно на Кейдън не му се тръгваше, беше забравил всичко освен новата си "находка" - Кристофър. За това момичето, еши, че ще е добре да ги остави да си поговорят и се отдалечи. Подпря се на дървото, така е да не вижда двете момчета и се загледа в топлите лъчи на следобедното слънце.

Лили поклати глава.
-Не?! - възкликна учудено Кейдън. - Защо?
Лили простря ръка във въздуха. Но оново не каза нищо. Кей погледна натам, ала нямаше нищо, или поне той не виждаше каквото и да е било.
-Лили, ти да не си глътна езика, че само със знаци? - попита той и с асмя на предположението си.
-НЕ, не съм. - отговори тя. - На какво ти прилича онова...
Кей погледна отново. Там имаше само една скала, съвсем обикновена, нищо особено.
-скала... - предположи той неуверено, като беше наясно че греши.
-Да.. - отговори отнесено Лили. - А пред скалата?
И двамата гледаха в пространството пред скалата. Нещо мърдаше, и това нещо беше доста лепкаво.
-Какво според теб е това, Кей? - попита момичето, мъчещо се да го види по-добре.
-Незная, но то се приближава... Скоро ще е точно при нас...