Индекс
+9
Thomas Bellator
Рик Бенет
Merili_Kitrout
Nicko
katerina1991
Christopher Pure
Jennifer Lain
Nightmare Haits
Laila Archer
13 posters
Залата
Laila Archer- Директор
- Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Laila Archer- Директор
- Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Лейла огледа сътвореното от нея: всичко беше изпипано до последния детайл. Усмихна се и се огледа в голямото огледало при входа - дълга малко над коленете рокля в светли тонове, дълга на вълнички, прибрана назад и спускаща се плавно. Гримът й не беше твърде тежък. Усмихна се и се подготви да посрещне гостите..
Nightmare Haits- Ученик
- Брой мнения : 347
Age : 28
Раса : Нечистокръвна магьосница
Registration date : 22.07.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Бягах доста до залата.Бях разбрала твърде късно кога и къде започва бала,и единственото,което знаех беше че Рик щеше да..евентуално щеше да ме придружи.Отворих вратата и пред мен се откри уникална гледка.На каво бяха способни тези директорки?Явно сме добри ученици,а за добрите ученици има и доста добри награди-мислех си аз.Пред мен се простираше червен огромен килим..Сякаш бях звезда!Този път бях облечена в топли цветове-роклята ми се стигаше почти до земята,малко под глезените ми.Имаше няколко кремаво-бежави рози разположени на различно място по продължение на плата.Смата рокля бе бежава.Бях обула онези обувки,от..от рожденния ден на майка ми преди 12 години.Те бяха на високо токче,с роза и също така бежави.Бях възвърнала нормалната дължина на косата,но тя бе стегнато привързана на красив кок.Носех и ръкавици,които стигаха малко над лактите.
Слязох по стълбището,внимателно придържайки се за орнаментирания прецизно парапет.Забелязах една от директорките:
-Здравей!-поздрави ме госпожица Арчър
-Какво чудо сте сътворили с тази зала само!-похвалих я аз,а тя показа една лека усмивка,колкото да покаже че оценява мнението ми.Разминахме се и аз седнах на една от масите.
Слязох по стълбището,внимателно придържайки се за орнаментирания прецизно парапет.Забелязах една от директорките:
-Здравей!-поздрави ме госпожица Арчър
-Какво чудо сте сътворили с тази зала само!-похвалих я аз,а тя показа една лека усмивка,колкото да покаже че оценява мнението ми.Разминахме се и аз седнах на една от масите.
Jennifer Lain- Директор
- Брой мнения : 426
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Дженифър влезе в залата и се огледа. Бе оставила подготовката за този бал на Арчър и не се бе намесвала. Очевидно се бе получило прекрасно.
Самата Джен изглеждаше подходящо за мястото. Не особено дълга рокля, някъде до средата на бедрата, с гол гръб, в цвета на дома й - червено. Грима й бе лек, подчертаващ красивите черти на лицето й. Обувките й бяха високи, със затворени пръсти, но иначе отворени, отпред заоблени.
Освен красотата на залата, забеляза също, че е от първите пристигнали, както трябваше и да е. На една маса седяха Лейла и една от ученичките, Найт. Джен се запъти натам. Знаеше, че има кавалер, но той явно щеше да запази анонимност докато не пристигне, защото не й бе разяснено точно кой е. Когато куриера бе дошъл при нея и бе поискал тя да придружи господаря му на бала, не й бе съобщено кое е името на "господаря". Но й бе харесал огромният букет цветя, и другите два, които бе получила анонимно преди това и предполагаше, че са от един и същ човек, и прие.
Запъти се към масата на другите две. Още като се приближаваше, каза:
-Лейла, супер... ъъ... страхотен дизайн. Браво! - пак бе почнала да използва нормалния си речник, а не преподавателския. Бе сигурна, че учениците щяха да й се кефят, ако започне да говори както си знае, обаче не искаше - все пак бе директор и трябваше да си поддържа авторитета.
Лейла й се усмихна и кимна в благодарност, а Найт каза:
-Тъкмо й казвах същото, професор Лейн.
Джен се усмихна на ученичката. Бе добро момиче, поне не създаваше повече проблеми, отколкото се очакваше от тийнейджър. Дженифър понякога нарочно се правеше на сляпа за въртопите, които се получаваха в живота на учениците. Вярваше, че децата трябва да бъдат оставяни да правят собствените си грешки и решения и определено бе по-добра тактика, отколкото да ги наказва всеки ден и да им губи времето с глупости, от които така и няма да си вземат поуката, която биха си взели после от нещото, което ги е спряла да извършат.
-Здравейте, госпожице Хайтс. Сама ли сте на бала? - попита Джен, спазвайки що-годе формален език. Мале, как я мразеше тази част от преподаването ...
-Не, с Рик съм ... но него още го няма... - каза момичето - Явно съм подранила.
"Хм... значи е с племенникът ми... добрее" помисли си Джен и се усмихна на себе си. Имаше момент, в който й се прииска да я разпита какви са точно с Рик, обаче се въздържа. Ако толкова държеше, можеше да го разбере и по-късно.
-Аха... не се притеснявай, сигурна съм, че ще дойде.
Самата Джен изглеждаше подходящо за мястото. Не особено дълга рокля, някъде до средата на бедрата, с гол гръб, в цвета на дома й - червено. Грима й бе лек, подчертаващ красивите черти на лицето й. Обувките й бяха високи, със затворени пръсти, но иначе отворени, отпред заоблени.
Освен красотата на залата, забеляза също, че е от първите пристигнали, както трябваше и да е. На една маса седяха Лейла и една от ученичките, Найт. Джен се запъти натам. Знаеше, че има кавалер, но той явно щеше да запази анонимност докато не пристигне, защото не й бе разяснено точно кой е. Когато куриера бе дошъл при нея и бе поискал тя да придружи господаря му на бала, не й бе съобщено кое е името на "господаря". Но й бе харесал огромният букет цветя, и другите два, които бе получила анонимно преди това и предполагаше, че са от един и същ човек, и прие.
Запъти се към масата на другите две. Още като се приближаваше, каза:
-Лейла, супер... ъъ... страхотен дизайн. Браво! - пак бе почнала да използва нормалния си речник, а не преподавателския. Бе сигурна, че учениците щяха да й се кефят, ако започне да говори както си знае, обаче не искаше - все пак бе директор и трябваше да си поддържа авторитета.
Лейла й се усмихна и кимна в благодарност, а Найт каза:
-Тъкмо й казвах същото, професор Лейн.
Джен се усмихна на ученичката. Бе добро момиче, поне не създаваше повече проблеми, отколкото се очакваше от тийнейджър. Дженифър понякога нарочно се правеше на сляпа за въртопите, които се получаваха в живота на учениците. Вярваше, че децата трябва да бъдат оставяни да правят собствените си грешки и решения и определено бе по-добра тактика, отколкото да ги наказва всеки ден и да им губи времето с глупости, от които така и няма да си вземат поуката, която биха си взели после от нещото, което ги е спряла да извършат.
-Здравейте, госпожице Хайтс. Сама ли сте на бала? - попита Джен, спазвайки що-годе формален език. Мале, как я мразеше тази част от преподаването ...
-Не, с Рик съм ... но него още го няма... - каза момичето - Явно съм подранила.
"Хм... значи е с племенникът ми... добрее" помисли си Джен и се усмихна на себе си. Имаше момент, в който й се прииска да я разпита какви са точно с Рик, обаче се въздържа. Ако толкова държеше, можеше да го разбере и по-късно.
-Аха... не се притеснявай, сигурна съм, че ще дойде.
Christopher Pure- Възрастен
- Брой мнения : 27
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 19.04.2009
Кристофър влезе в залата и се огледа - вече имаше дама за бала, която все още не беше виждал - беше е съгласил да придружи едно момиче, което нямаше кавалер, чисто приятелски. За сега в помещението имаше две жени, и определено не бяха Мерили Кидроу.
Беше се облякъл подходящо за случая - черен смоинг с вратовръзка. Мразеше да е толкова официално облечен, а и прическата и обецата не се връзваха много, но като за пръв път на ново място се беше постарал повечко.
-Добър вечер. - поздрави.
-Добре дошъл на балът, страннико. - усмихна се една от двете, която беше седнала с някакво момиче, докато се изправяше.
-Казвам се Кристоър. - отвърна и се огледа за Водка. - А вашето име?
-Лейла.. - отвърна къдрокосата. - Какво търсите? - попита усмихнато.
-Чудех се, дали се сервира алкохол.
-Разбира се . Ето там. - посочи тя. - Ако искате, ще ви придружа.
-С най-голямо удоволствие. - отвърнах и тръгнахме към барманчето.
Беше се облякъл подходящо за случая - черен смоинг с вратовръзка. Мразеше да е толкова официално облечен, а и прическата и обецата не се връзваха много, но като за пръв път на ново място се беше постарал повечко.
-Добър вечер. - поздрави.
-Добре дошъл на балът, страннико. - усмихна се една от двете, която беше седнала с някакво момиче, докато се изправяше.
-Казвам се Кристоър. - отвърна и се огледа за Водка. - А вашето име?
-Лейла.. - отвърна къдрокосата. - Какво търсите? - попита усмихнато.
-Чудех се, дали се сервира алкохол.
-Разбира се . Ето там. - посочи тя. - Ако искате, ще ви придружа.
-С най-голямо удоволствие. - отвърнах и тръгнахме към барманчето.
Laila Archer- Директор
- Брой мнения : 498
Age : 32
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Лейла погледна към Дженифър, която си говореше с Найт и реши, че няма да е голям проблем да ги остави. Усмихна се на новодошлия, много сладък беше и тръгнаха към бара. -Е, вие от кога сте тук? Мислех си, че познавам всички наоколо, но явно съм грешала. - засмя се кратко директорката.-Всъщност пристигнах снощи. - оповести той. - Доста бях уморен от пътя и исках да си почина за тази нощ. - отвърна в шеговит тон Пюъ. Лейла се усмхна и фини бръчици се появиха около очите й. Стигнаха до бара - имаше много и най-различни коктейли, чист алкохол, вина, бира.. А барманът стоеше, четейки вестник и чакаше своите клиенти. -Какво предпочиташ? - попита Крис. -Огнено уиски. - отвърна без колебание Арчър.-Добре,тогава две огнени уискита. - отвърна Кристофър. Двамата зачакоханапитките си. Лейла наблюдаваше доволно как залата се пълни - тайничко се бе притеснявала, че гостите няма да дойдат, какво всеки домакин.
katerina1991- Ученик
- Брой мнения : 471
Age : 29
Раса : вампир
Registration date : 09.04.2009
Описание на героя
Описание на героя:
- Пристигнах малко по-късно от колкото вазнамерявах. Пиготването на облеклото беше трудна задача дори и за вампир. Бях облекена с бяла копринена рокля малко под коляното. Бях си хвенала косата на кок и из нея бяха пръснати перли. Имах само лек грим. Бях обула СКЪКЛЕНИ обувки на високи тънки токчета. За всеки човек това да ходи на стъклени обувки, би било невъзможно, но за вампирите всичко е възможно.Целият ми външен вид леко напомняше на девойките от миналият век. Беше ми доста любопитно. Исках да се запозная с други хора.. Не не исках....налагаше ми се.Влязох и се огледах. Беше доста красиво. Пред мен се простираше огромен червен килим.Слязох по стълбището,внимателно придържайки се за мраморният парапет.Явно директорката си беше свършила добре работата. Огледох се и видях, че няма мого хора. Забелязох двете директорки, Найт и някъкво момче. Сега се сетих, че Нико щеше да ме придружава (ако не се беше отказал) и го потърсих. Още го нямаше. Реших да почакам и да си взема питие. Запътих се към бара.
- - Едно Мохито, моля. - казах аз
- - Веднага. - отговори момчето с готовност. Взех питието и се настаних на една маса до Найт.
- - Здрасти, Лизи радвам се да те видя. - каза тя.<LI>- И аз. Какво правиш?
- <LI>
- <LI>
- <LI>
Последната промяна е направена от katerina1991 на Пон Апр 20, 2009 7:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Nicko- Ученик
- Брой мнения : 143
Age : 37
Раса : бял магьосник
Registration date : 23.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Нико закъсня с няколко минути бе облечен в черен костюм, червена риза и черна вратовръска.Застана на вратата и се огледа за да види кой тук.Видя двете директорки и още няколко човека.Тогава съзря своята дама която бе в бяла копринена рокля.Нико се приближи до нея и я заговори
-Добър вечер - поздрави я той
-Добра да е -отвърна му тя и го погледна и се опита да надникне в съзнаниято му за да го прочете, но не успя.Опита пак но не можеже да разбере защо не може ,тогава Нико я погледна и каза
-Не се опитвай няма смисъл защото съзнанието ми е затворе за всеки който се опита да го прочете.Ако те интересува нещо за мен просто попитай и ще ти отговоря.Но първо разкажи нещо за себе си.
Момичето се усмихна леко и......
-Добър вечер - поздрави я той
-Добра да е -отвърна му тя и го погледна и се опита да надникне в съзнаниято му за да го прочете, но не успя.Опита пак но не можеже да разбере защо не може ,тогава Нико я погледна и каза
-Не се опитвай няма смисъл защото съзнанието ми е затворе за всеки който се опита да го прочете.Ако те интересува нещо за мен просто попитай и ще ти отговоря.Но първо разкажи нещо за себе си.
Момичето се усмихна леко и......
Merili_Kitrout- Ученик
- Брой мнения : 129
Age : 30
Registration date : 27.02.2009
Мерил се бе забавила доста в подготовката си,а и докато си намери рокля...Просто..
Най-накрая бе готова и се запъти към залата.Когато влезе почти всички мъжки погледи се насочиха към нея.Бе облечена в прилично къса рокля
която й седеше невероятно.Магично черната й коса бе небрежно пусната и вятарът леко я рошеше.Гримът й не бе много тежък.Кожата й светеше на светлината.
Момичето влезе и с поглед потърси кавалера си,за който впрочие само бе чувала.Знаеше горе долу как изглежда но..Поразходи се малко и го срещна на една от масите.А залата бе толкова красиво украсена,както и масите.Тя се усмихна и попита мъжа до нея:-Ти..ти трябва да си Кристофър.Ъм аз съм Мерили Кидрет..накратко ..Мерил.:Каза тя и чаровно се усмихна.
Мъжът я погледна от горе до долу.Усмихна се...
Най-накрая бе готова и се запъти към залата.Когато влезе почти всички мъжки погледи се насочиха към нея.Бе облечена в прилично къса рокля
която й седеше невероятно.Магично черната й коса бе небрежно пусната и вятарът леко я рошеше.Гримът й не бе много тежък.Кожата й светеше на светлината.
Момичето влезе и с поглед потърси кавалера си,за който впрочие само бе чувала.Знаеше горе долу как изглежда но..Поразходи се малко и го срещна на една от масите.А залата бе толкова красиво украсена,както и масите.Тя се усмихна и попита мъжа до нея:-Ти..ти трябва да си Кристофър.Ъм аз съм Мерили Кидрет..накратко ..Мерил.:Каза тя и чаровно се усмихна.
Мъжът я погледна от горе до долу.Усмихна се...
katerina1991- Ученик
- Брой мнения : 471
Age : 29
Раса : вампир
Registration date : 09.04.2009
Описание на героя
Описание на героя:
- Знаех си, че ще попита. Какво ли да му кажа? Реших, че една полуистина ще е добре за всички.
- - Ами живях във Франция после се преместих в Англия, защото търсех приключения. Родителите ми решиха да ме запишат тук. - казах аз и се усмихнах. Реших да не ровичкам в съзнанието му, и без това не обичах да го правя...
- - Ами твоята история? - попитах аз. Знаех, че не иска да задавам този въпрос.
- - Искаш ли да те почерпя едно питие? - каза той усмихнат и ме поведе към бара. Погледнах към чашата си и забелязах, че е празна. Явно не бях усетила кога съм я изпила. Това никога не е било проблем, защото вампирите МНОГО трудно се напиваха. Беше почти невъзможно.
- - Е какво да бъде. - попита ме той. Зачудих се. Видях, че той щеше да си поръча уиски и затова отговорих.
- - Уиски. - казах аз с леко подигравателна усмивка
- - Две уискита
Nicko- Ученик
- Брой мнения : 143
Age : 37
Раса : бял магьосник
Registration date : 23.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Нико взе чашата в ръка но не отпи.погледна съдържанието и се замисли за миг.Момичето побутна леко и той се стресна.погледная и каза
-Макар че не бе искрена с мен ще те оставя да ме попиташ нещо
Момичето го погледна леко стреснато, но Нико продължи малко са хората които могат да ме заблудят защо аз виждам аурата и така разбирам кога някой ме лъже.
Момичето го погледна и каза
-Окей ще го имам в предвид.Сега ще ми разкажеш ли за себе си.
-Едва ли ще ти е инрересно но щом искаш.Аз съм от чистокръвен благороднически произход.Имам сестра близначка, а родителите ми загинаха във войната .Ако може да те попитам ти как стана вампир.
Момичето се сепна
-Как разбра-попита го тя
-Мога да каже че можеш да заблудиш всички , както вече казах могата да виждам аурите на другите и да разбера какви са те .Е кажи ми...
-Макар че не бе искрена с мен ще те оставя да ме попиташ нещо
Момичето го погледна леко стреснато, но Нико продължи малко са хората които могат да ме заблудят защо аз виждам аурата и така разбирам кога някой ме лъже.
Момичето го погледна и каза
-Окей ще го имам в предвид.Сега ще ми разкажеш ли за себе си.
-Едва ли ще ти е инрересно но щом искаш.Аз съм от чистокръвен благороднически произход.Имам сестра близначка, а родителите ми загинаха във войната .Ако може да те попитам ти как стана вампир.
Момичето се сепна
-Как разбра-попита го тя
-Мога да каже че можеш да заблудиш всички , както вече казах могата да виждам аурите на другите и да разбера какви са те .Е кажи ми...
katerina1991- Ученик
- Брой мнения : 471
Age : 29
Раса : вампир
Registration date : 09.04.2009
Описание на героя
Описание на героя:
- - Аз съм по-специфичен вампир.Когато е бях на 19 е живях във Франция , но бях осъдена на обеснане заради несправедливи причини. Бях е осгодена за красив благородник , но една моя приятелка ми завидя за красивият съпруг и ме обвини в опит за убийство. Бях обесена но последното ми желание беше да се превърна във вампир за да мога да отмъстя за несправедлиността . - спрях за малко. Не обичах да разказвам историята си и още повече мразех, когато някой се досетеше, че съм вампир.
- Когато ме откараха в моргата един вампир видя че сърцето ми още бие и ме охапва. - е вече беше сложил маската на безразличие на лицето си, но мислите му говореха много ясно.
- След като отмъстих за смъртта си отидох в Англия и там заживях в една гора. - е вече май се беше панирал, защото ме гледаше с широко отворени очи и леко отворена уста. Странно мислите му бяха доста по-спокойни от изражението и.
- После чух за това училище и..... дойдох. - зачаках той да каже нощо пръв.
Рик Бенет- Ученик
- Брой мнения : 137
Age : 30
Раса : Човек
Registration date : 24.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Рик пристигна леко закъснял. Причината - бе решил да си почине малко преди купона, защото смяташе да остане до късно и последното, което искаше, бе да му се приспи, след като не бе успял да си почине предните две вечери. Само дето се бе унесъл в дрямката и се бе превърнало в тежък сън, поради което не бе успял да се събуди. Чак след шестата аларма проявил признаци на живот.
Бе се оправил набързо, и все пак имаше що-годе приличен вид. Панталон от костюм, но със свободно пусната разгащена риза и хлабаво завързана вратовръзка и със сако, което носеше в ръка. В косата си имаше съвсем малко препарат, колкото да я изправи нагоре, като таралеж. Отиваше му много ... всичко бе изключително добре оформено в небрежността му.
Бе поканил Найт на бала. Не защото искаше интимни отношения, а защото желаеше да има среща за бала без да се ангажира романтично. Найт бе най-близката му до приятелка от женски пол връзка, освен Андромеда, но Анди не я бе виждал от доста време ... и тя бе очевидния му избор. Не бе сигурен защо не се бе опитал да възстанови нещата с Карълайн, но засега му се струваше някак грешно.
Когато влезе в главната зала, видя, че има немалко гости, но все пак не бе и претъпкано. Намери Найт седяща ... с леля му. Добър старт на среща, няма що.
-Здрасти - поздрави той и се сети, че всъщност може да се държи така със съученичка, но не и директорката. Тя повдигна вежда, но му смигна и отчасти развали ефекта. Бе сигурен, че намигването го бе забелязал само той обаче. - Ъъ... добър вечер, професор Лейн.
-Господин Бенет ... е, виждам, че кавалерът ти дойде - обърна се тя към Найт, напълно пренебрегвайки го. - Аз ще отида някъде ... другаде. - Лейн стана от масата и се пренасочи към бара с напитките.
Бе се оправил набързо, и все пак имаше що-годе приличен вид. Панталон от костюм, но със свободно пусната разгащена риза и хлабаво завързана вратовръзка и със сако, което носеше в ръка. В косата си имаше съвсем малко препарат, колкото да я изправи нагоре, като таралеж. Отиваше му много ... всичко бе изключително добре оформено в небрежността му.
Бе поканил Найт на бала. Не защото искаше интимни отношения, а защото желаеше да има среща за бала без да се ангажира романтично. Найт бе най-близката му до приятелка от женски пол връзка, освен Андромеда, но Анди не я бе виждал от доста време ... и тя бе очевидния му избор. Не бе сигурен защо не се бе опитал да възстанови нещата с Карълайн, но засега му се струваше някак грешно.
Когато влезе в главната зала, видя, че има немалко гости, но все пак не бе и претъпкано. Намери Найт седяща ... с леля му. Добър старт на среща, няма що.
-Здрасти - поздрави той и се сети, че всъщност може да се държи така със съученичка, но не и директорката. Тя повдигна вежда, но му смигна и отчасти развали ефекта. Бе сигурен, че намигването го бе забелязал само той обаче. - Ъъ... добър вечер, професор Лейн.
-Господин Бенет ... е, виждам, че кавалерът ти дойде - обърна се тя към Найт, напълно пренебрегвайки го. - Аз ще отида някъде ... другаде. - Лейн стана от масата и се пренасочи към бара с напитките.
Thomas Bellator- Възрастен
- Брой мнения : 13
Age : 29
Раса : Човек, с примес от животинска кръв
Registration date : 10.04.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Влязох в залата оглеждайки се. Нямах търпение да намери дамата си и да видя изражението на лицето й.
Всъщност се притеснявах малко дали тя ще ме познае. В крайна сметка бяха минали години, въпреки че външния ми вид си оставаше все такъв. Тогава бяме на една възраст ... и бяхме доста добри приятели, само дето си падах по нея. Колко странно - никога не бях имал проблем с жените, винаги бях имал която си поискам. Разбира се, без тази. Първо, защото имахме съвсем малко време заедно, и второ, защото станахме приятели. Може би не гледаше на мен по този начин. Е, бе време да разбера.
С безпогрешното си животинско зрение успях да локализирам висок обект, тъмнокос, на червени токчета и с червена рокля. Зачудих се дали не сънувам ... но не, ако бе сън, в този момент хората щяха да се изпарят. Завървя с наперена крачка и усмихнат, за да застана лице в лице с Дженифър Лейн...
Всъщност се притеснявах малко дали тя ще ме познае. В крайна сметка бяха минали години, въпреки че външния ми вид си оставаше все такъв. Тогава бяме на една възраст ... и бяхме доста добри приятели, само дето си падах по нея. Колко странно - никога не бях имал проблем с жените, винаги бях имал която си поискам. Разбира се, без тази. Първо, защото имахме съвсем малко време заедно, и второ, защото станахме приятели. Може би не гледаше на мен по този начин. Е, бе време да разбера.
С безпогрешното си животинско зрение успях да локализирам висок обект, тъмнокос, на червени токчета и с червена рокля. Зачудих се дали не сънувам ... но не, ако бе сън, в този момент хората щяха да се изпарят. Завървя с наперена крачка и усмихнат, за да застана лице в лице с Дженифър Лейн...
Jennifer Lain- Директор
- Брой мнения : 426
Раса : Човек
Registration date : 02.06.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Джен тъкмо си наливаше мартини, когато усети нечие присъствие до себе си и вдигна глава.
Изведнъж топли вълни я заляха. За малко да изсипе коктейла си в краката на мъжа пред нея. Не можеше да е истина ... загледа го с ококорени очи и сякаш виждаше призрак от миналото си. Бе мислела, че повече няма да види този мъж.
"Не може да е вярно! Просто пред мен стои някой, който изглежда като Том, и тъй като се бях гмурнала в стари спомени... " - тя започна да спори със сетивата си. Да, вярно, тъкмо си бе мислила за добрите стари времена когато не преподаваше, но да й се привижда вече беше прекалено.
Но тази усмивка ... начина, по който гледаше... Не, това не можеше да е фантазия. Тези неща бяха уникални и дори съзнанието й не можеше да ги съхрани толкова добре.
Осъзна, че все още е вцепенена и го зяпа. Той продължаваше да се усмихва, чакайки я да се съвземе.
-Олеле, Том! - едва не се разкрещя. След което го прегърна - Какво правиш тук?!
-Ами, водя една дама на бала - отвърна той и с гласа си доведе стотици спомени, за които тя бе забравила.
-Искаш да кажеш, че ти си кавалерът ми?! - Джен се ядоса - И не си ми казал че си тук, а ми играеш оная игричка с куриери и... - само дето не го удари.
Изведнъж топли вълни я заляха. За малко да изсипе коктейла си в краката на мъжа пред нея. Не можеше да е истина ... загледа го с ококорени очи и сякаш виждаше призрак от миналото си. Бе мислела, че повече няма да види този мъж.
"Не може да е вярно! Просто пред мен стои някой, който изглежда като Том, и тъй като се бях гмурнала в стари спомени... " - тя започна да спори със сетивата си. Да, вярно, тъкмо си бе мислила за добрите стари времена когато не преподаваше, но да й се привижда вече беше прекалено.
Но тази усмивка ... начина, по който гледаше... Не, това не можеше да е фантазия. Тези неща бяха уникални и дори съзнанието й не можеше да ги съхрани толкова добре.
Осъзна, че все още е вцепенена и го зяпа. Той продължаваше да се усмихва, чакайки я да се съвземе.
-Олеле, Том! - едва не се разкрещя. След което го прегърна - Какво правиш тук?!
-Ами, водя една дама на бала - отвърна той и с гласа си доведе стотици спомени, за които тя бе забравила.
-Искаш да кажеш, че ти си кавалерът ми?! - Джен се ядоса - И не си ми казал че си тук, а ми играеш оная игричка с куриери и... - само дето не го удари.
Merili_Kitrout- Ученик
- Брой мнения : 129
Age : 30
Registration date : 27.02.2009
-А да,здравей Мерил...Аз съм Кристофър..Е ти вече го знаеш!Аз ще ида да си вземе нещо за пиене.Ти искаш ли нещо?
-Може би....Малко Сангрия:Това бе любимото й питие,съдържащо вино и портокалов сок,не бе толкова силно а и бе приятно на вкус..
Момчето се обърна и отиде до бара.Мерил кимна с глава и си намери едно доста удобно място,близо до един от прозорците.
Тя седна и леко опъна роклята си.Разроши леко косата си с ръка.Кристофър се бе забавил доста,тя се обърна за да види къде е и видя че още си поръчва понеже опашката бе голяма.Тя все повече се отегчаваше,искаше й се да танцува,да се развихри..Как щеше да стане ако седеше сама на една маса..Тя се молеше момчето да побърза.
Но горе долу партито вървеше добре,хората се забавляваха,музиката бе приятна както и обстановката.Макар да не бе успяла да опита от храната от пръв поглед разбра че е вкусно.
-Може би....Малко Сангрия:Това бе любимото й питие,съдържащо вино и портокалов сок,не бе толкова силно а и бе приятно на вкус..
Момчето се обърна и отиде до бара.Мерил кимна с глава и си намери едно доста удобно място,близо до един от прозорците.
Тя седна и леко опъна роклята си.Разроши леко косата си с ръка.Кристофър се бе забавил доста,тя се обърна за да види къде е и видя че още си поръчва понеже опашката бе голяма.Тя все повече се отегчаваше,искаше й се да танцува,да се развихри..Как щеше да стане ако седеше сама на една маса..Тя се молеше момчето да побърза.
Но горе долу партито вървеше добре,хората се забавляваха,музиката бе приятна както и обстановката.Макар да не бе успяла да опита от храната от пръв поглед разбра че е вкусно.
Nightmare Haits- Ученик
- Брой мнения : 347
Age : 28
Раса : Нечистокръвна магьосница
Registration date : 22.07.2008
Описание на героя
Описание на героя:
Последната промяна е направена от Nightmare на Вто Апр 21, 2009 4:02 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Christopher Pure- Възрастен
- Брой мнения : 27
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 19.04.2009
"Та тя наистина е на 17" - пимсисли си Крис, докато си взимаше питие. Радваше се, че не е оставил момичето само на бала - наистина изглеждаше мило. Докато чакаше се обърна, видя, че стои сама на маса в ъгъла. Защо ли не отидеше при приятелките си? - помисли си в началото, а после се досети - него чакаше. Подсмихна се и се върна с две питиета в ръка. Подаде й едното, докато сядаше:
-Гроздов сок. - смига й той и момичето смело надигна чашата.
-Не, не е сок. - възмути се момичето - Това е вино!
-Ами да, и то се прави от грозде. - смига й Крис. - Ти от колко време живееш в Лиенор, Мерил?
-Гроздов сок. - смига й той и момичето смело надигна чашата.
-Не, не е сок. - възмути се момичето - Това е вино!
-Ами да, и то се прави от грозде. - смига й Крис. - Ти от колко време живееш в Лиенор, Мерил?
Merili_Kitrout- Ученик
- Брой мнения : 129
Age : 30
Registration date : 27.02.2009
Mерил остави чашата си на масата и се усмихна..
-Ъм..От горе-долу два месеца..За теб знам...хъм не много одавна..нали?
Момчето кимна позитивно.
-Надявам се да ти е приятно с мен,ако пък не..има доста самотни дами които биха убили за кавалер като теб!
Крис се усмихна..С една таква лукава усмивка...Мерил отново надигна чашата си,отпи малко и я върна на мястото й.Двамата се спогледаха,настъпи мълчание.
-Искаш ли да танцуваме?:Предложи Мерили,макар да си мислеше че не бе редно...
-Ъм..От горе-долу два месеца..За теб знам...хъм не много одавна..нали?
Момчето кимна позитивно.
-Надявам се да ти е приятно с мен,ако пък не..има доста самотни дами които биха убили за кавалер като теб!
Крис се усмихна..С една таква лукава усмивка...Мерил отново надигна чашата си,отпи малко и я върна на мястото й.Двамата се спогледаха,настъпи мълчание.
-Искаш ли да танцуваме?:Предложи Мерили,макар да си мислеше че не бе редно...
Edward- Възрастен
- Брой мнения : 146
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 09.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Калид още я нямаше. Достатъчно дълго бях видял пред вратата като сопол. Накрая отворих и изчаках две момичета да влязат, а аз - след тях. Залата беше хубава, добре подредена, имаше малки яйчица тук таме и доста цветя. Въздуха все още беше приятен, не беше задушно все още. Ухилих се на няколко познати. Огледах се за двете директорки - едната скачаше на врата на доста добре изглеждащ мъж, също като мен, а другата обягна от погледа ми. Все още не бях говорил с нея, дано скоро имахме възможност.
Някои вече се бяха разгорещили на дансинга, а моята дама все още дори не си беше направила труда да дойде. Отидох до бара и си взех Блъди Мери, после седнах на маса, близо до прозореца и започнах да пия бавно, чакайки Фелис, или въобще някой, с който да си поприказвам.
Някои вече се бяха разгорещили на дансинга, а моята дама все още дори не си беше направила труда да дойде. Отидох до бара и си взех Блъди Мери, после седнах на маса, близо до прозореца и започнах да пия бавно, чакайки Фелис, или въобще някой, с който да си поприказвам.
Calid Felis- Възрастен
- Брой мнения : 57
Age : 31
Registration date : 18.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Отдавна бяха минали петте минути учтиво закъснение, но пък да закъснявам ми идваше някак.. отвътре. Просто каквото и да правех, колкото и безумно рано да започнех да си правя косата, някак все закъснявах. Но пък обикновено компенсирах за това. Ухилих се леко, когато зърнах Ед на една от масите, и тръгнах към него. Той се беше загледал някъде през прозореца и не усети приближаването ми или поне не даде признаци, че го усеща, затова когато поставих ръка на рамото му и той се обърна, по лицето му се четеше изненада. Приятна. Май. Да се надяваме.
-Ти дойде- на устните му цъфна широка усмивка.
-Дойдох-ухилих се аз в отговор. Реших, че не си заслужава да обяснявам защо съм се забавила. Едва ли косата и маникюра ми го интересуваха особено.
-Изглеждаш... - Едуард ме огледа от глава до пети-.. меко казано зашеметяващо.
Вместо отговор му се усмихнах отново и се настаних до него.
-Ти дойде- на устните му цъфна широка усмивка.
-Дойдох-ухилих се аз в отговор. Реших, че не си заслужава да обяснявам защо съм се забавила. Едва ли косата и маникюра ми го интересуваха особено.
-Изглеждаш... - Едуард ме огледа от глава до пети-.. меко казано зашеметяващо.
Вместо отговор му се усмихнах отново и се настаних до него.
katerina1991- Ученик
- Брой мнения : 471
Age : 29
Раса : вампир
Registration date : 09.04.2009
Описание на героя
Описание на героя:
- Нико седеше и ме гледаше с отворена уста и ококорени очи. Чувах мислите му и ми се преиска да си ударя главата някъде. НИКОГА НЕ КАЗВАЙ ИСТИНАТА!!! Изкрещях си аз на глас.Защо не мога да го изпълня, на всеки който кажех, че съм вампир или той сам предположи ме намразваше и почваше да ме избягва. Е то истината скоро щеше да се разчуе и ВСИЧКИ щяха да ме намразят. Бях свикнала хората да ме мразят. Не знам защо дойдох. Да не би да съм станала мазохист? От кога започнах да се измъчвам умишлено. Решех да го оставя да си ме мрази, а аз да отида в друга част на залата.<LI>- Е аз ще отида да поздравя една моя приятелка. - по-голяма лъжа от това не можех да кажа. Нито щях да поздравявам някой, нито имах приятели. Той усети, че го лъжа, но не каза нищо. Може би се ръдваше, че се оттървал толкова лесно, а може би още беше парализиран от шока, че НАИСТИНА СЪМ ВАМПИР. Честно казано не ми пукаше. Помахах на някъква непозната и се запътих натам. Скоро се изгубих от погледа му. Със сигурност нямаше да го видя пак. Подпрях се на една колона и загледах хората. Четях им мислите. Повечето не ме забелязваха , някой ми се възхищаваха. Зачетох мислите на една двойка, която се бяха отдалечили и си говореха. Хммм.... интересно мислех си че няма други вампири тук. Момчето приличащо на Дон Жуан беше вампир. Момичето до него беше здраво хлътнала по него. Докато разсъждавах и го зяпах Едуард се обърна и ме погледна. Май му стана ясно, че му чета мислите и си ги скри. Тъкмо се чудеше дали да дойде да ме попита колко знам.
Последната промяна е направена от katerina1991 на Вто Апр 21, 2009 4:30 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Thomas Bellator- Възрастен
- Брой мнения : 13
Age : 29
Раса : Човек, с примес от животинска кръв
Registration date : 10.04.2009
Описание на героя
Описание на героя:
Не можах да не се разсмея. Гневът й й отиваше безумно. Бе като разбесняло се котенце, само дето това котенце можеше да хапе по-дълбоко и от него сигурно. Знаех тъй като я бях виждал как се бие и нямах желание да се озова от вражеската й страна.
-Хей, успокой се - казах с мек глас.
-А, сега искал и да се успокоя - укори ме тя саркастично. - Не, сериозно, защо просто не дойде при мен? И между другото, да се върнем на въпроса, а именно - какво правиш тук?
Завъртях очи. Мда, май само това щях да получа като добре дошъл.
-Ами, ако смяташ да дадеш мъъъничка ваканция на въпросите, може и да отговоря на тези, които си задала дотук.
Тя ме погледна остро, давайки да се разбере, че спора не е свършил, но и че ще ме изслуша. Само това и исках.
В крайна сметка знаех, че ще реагира по подобен начин, макар и да се бях надявал на друго. Надеждата ми бе да не ме разпитва ... но и не бях разочарован, което доказва факта, че го бях очаквал.
-ОК, значи ... да започнем от въпроса ти защо съм тук. Ами, знаеш, че пътувам ... - изчаках да го потвърди с кимване. Забелязах, че сякаш нарочно не си отваря устата, за да подчертае с мълчание, че е цялата в слух. - И чух за това място. Стана ми интересно, особено след като самият аз съм прекарал толкова малко време в училище - ново кимване от нейна страна, за да потвърди, че ме е разбрала, и същевременно да ме подкани да продължа - А относно това защо си играх с куриерите ... реших, че една изненада ще бъде по-приятна, и че ще имаш по-малко време да ме разпитваш...
Бе замислено като шега, но знаех, че в това, което казвам, имаше истина. Налях си малко водка - любимото ми питие...
-Хей, успокой се - казах с мек глас.
-А, сега искал и да се успокоя - укори ме тя саркастично. - Не, сериозно, защо просто не дойде при мен? И между другото, да се върнем на въпроса, а именно - какво правиш тук?
Завъртях очи. Мда, май само това щях да получа като добре дошъл.
-Ами, ако смяташ да дадеш мъъъничка ваканция на въпросите, може и да отговоря на тези, които си задала дотук.
Тя ме погледна остро, давайки да се разбере, че спора не е свършил, но и че ще ме изслуша. Само това и исках.
В крайна сметка знаех, че ще реагира по подобен начин, макар и да се бях надявал на друго. Надеждата ми бе да не ме разпитва ... но и не бях разочарован, което доказва факта, че го бях очаквал.
-ОК, значи ... да започнем от въпроса ти защо съм тук. Ами, знаеш, че пътувам ... - изчаках да го потвърди с кимване. Забелязах, че сякаш нарочно не си отваря устата, за да подчертае с мълчание, че е цялата в слух. - И чух за това място. Стана ми интересно, особено след като самият аз съм прекарал толкова малко време в училище - ново кимване от нейна страна, за да потвърди, че ме е разбрала, и същевременно да ме подкани да продължа - А относно това защо си играх с куриерите ... реших, че една изненада ще бъде по-приятна, и че ще имаш по-малко време да ме разпитваш...
Бе замислено като шега, но знаех, че в това, което казвам, имаше истина. Налях си малко водка - любимото ми питие...
Edward- Възрастен
- Брой мнения : 146
Age : 34
Раса : Човешка
Registration date : 09.02.2009
Описание на героя
Описание на героя:
"Най-накрая!" - пимслих си. Наистина беше невероятна.
-Радвам се да те видя.-прошепнах в ухото й, долепяйки устни за момент. Уситх я как потръпна.
Не се бяхме виждали отдавна,а последния път бе за кратко, сред доста ученици. После аз се затворих за околния свят - имах нужда от малко почивка. Разходих се до Швейцария, за да видя стар приятел, който отдавна не бях срещал. Настана мълчание.
-Е, как я караш от.. Последния път? - попита ме тя ухилена.
-Чакам следващата ни срещна. - смигах й. Предполагах, че това иска да чуе. - Отпих от чашата си и хвърлих поглед в нощта за секунда - на вът имаше някакви малки животинки, които мърдаха наоколо - сигурно сови, или бухали.
-Искаш ли да танцуваме? попитах я неволно: Музиката ми харесваше, а и вече почти всички танцуваха, защо не и ние..
-Радвам се да те видя.-прошепнах в ухото й, долепяйки устни за момент. Уситх я как потръпна.
Не се бяхме виждали отдавна,а последния път бе за кратко, сред доста ученици. После аз се затворих за околния свят - имах нужда от малко почивка. Разходих се до Швейцария, за да видя стар приятел, който отдавна не бях срещал. Настана мълчание.
-Е, как я караш от.. Последния път? - попита ме тя ухилена.
-Чакам следващата ни срещна. - смигах й. Предполагах, че това иска да чуе. - Отпих от чашата си и хвърлих поглед в нощта за секунда - на вът имаше някакви малки животинки, които мърдаха наоколо - сигурно сови, или бухали.
-Искаш ли да танцуваме? попитах я неволно: Музиката ми харесваше, а и вече почти всички танцуваха, защо не и ние..
katerina1991- Ученик
- Брой мнения : 471
Age : 29
Раса : вампир
Registration date : 09.04.2009
Описание на героя
Описание на героя:
- Едуард отиде да танцува с момичето до него. Беше много щастлив, че я вижда. Ухилих се. Беше приятно да наблюдавам щастливите двойки, въпреки, че аз не бях част от тях. Прегледах и мислите на момичето. Едвам се сдържах да не се разхиля. Беше МНОГО увлечена по него.Е поне бях добър човек. Не грешка вампир. Можех да се радвам на щастието на другите въпреки, че самата аз бях МНОГО нещастна. Беше ми трудно да сдържа напиращите сълзи. Как така някой вампири нямат чуства? Искам и аз така!!! Те не изпитват нищо. НИЩО!!! Нито тъга, нито мъка, нито любов... нищо. А аз... давех се в мъка, студенина ме обгръщаше, самота ме мъчеше. Всъщност се наслаждавах на самотата, но ми липсваше приятелката ми. Как можа да замине!?! Една сълза се стече по бузата ми. Със светкавично движение я избърсах. Никой ЧОВЕШКИ очи не биха могли да забележат, а вампира беше прекалено погълнат да се наслаждава на партньорката си. Я стега какво се превземам! Това е парти, трябва да се забавлявам. Отидох до бара и си поръчах още алкохол. понякога ми се искаше да можех да се напивам, но............уви не можех. Преброих питиетата си. Бяха около 7-8 и пак нищо. Видях Найт, че е с Рик. Усмихнах се, обаче после чух мислите му. Все още харесваше Карълайн. В главата ми се заформи стихотворение... за вампирите:
- Вампир
- И ето нощта пак се спуска
- Безспирно кръвта кипи.
- В сенките на мрака дяволи танцуват
- Над покушението ти те пируват
- Лежиш безсилен с поглед към луната
- Единствен извор на светлината
- Душата ти от демони обсебена е
- Дълбоко в царството черно погребана е
- Но не, не ще си идеш ти от този свят
- Вампир да си - ще бъдеш прокълнат
- Безсмъртието си като дар ще имаш
- За да те има ще трябва да убиваш
- Нима не искаш слънцето да видиш пак?
- Да те огрява с топлата си благодат?
- Не...в теб е вече дяволът рогат
- И прокълнат оставаш во веки.
Последната промяна е направена от katerina1991 на Вто Апр 21, 2009 8:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път
|
|
|