Залата

Девиън бавно пристъпи в голямата зала.Празненството по случай Великден беше в разгара си.Присъстващите очевидно се забавляваха.Г-н Хелман обаче беше необичайно отегчен.Може би защото беше пропуснал откриването или пък защото днес въобще не му беше ден.Още със събуждането си нещата като,че ли вървяха с главата надолу.Но въпреки лошия си късмет....младия мъж реши все пак да посети празненството.Хората бавно намаляваха в залата.Това подсказа на мъжа,че всичко това беше към своя край.Той мудно се дотътри до бара и седна на един от трикраките столове наподобяващи набуретка.

- Може да се каже,че съм добре.Ако под добре разбирате жив и здрав?То...да аз действително съм добре.
Той въздъхна тежко и погледна към чашата на директорката.Не беше в особено добро настроение, но се справяше някак си.
- Как върви празненството?Някакви скандали досега? - попита той като се усмихна вяло.
Жалко подобие на усмивка в следствие на изморителния ден.Поне жената до него беше в далеч по-добро настроение.Така му се искаше на Девиън.
- Кавалера ви да не е отишъл до тоалетната?
При тези негови думи бармана се изсмя, но двамата възрастни просто го игнорираха.Това си беше доста вулгарно от страна на един барман.Вярно те бяха купонджий, но това си беше прекалено.

- Боя се, че нямам дама.Та аз разбрах за празненството едва миналата вечер.И то по случайност, ако не се лъжа.
Наистина като, че ли случайността го доведе на това празненство.Отдавна не бе идвал на такова празненство.По-точно избягваше да попада на такива събирания освен, ако не влизаше в задълженията му или пък, ако не беше свързано с някой от неговите любими празници.
- Предполагам на вас трябва да благодарят танцуващите в момента.Заслугата за това малко парти чия е?
Всъщност Девиън просто се опитваше да завърже разговор по-нормален от това да обсъждат тоалетните в близост до тази просторна зала.Някак си просто предишната тема не беше особено подходяща за момент като този.Особено пък, ако в разговора е замесена една директорка.Разговора дори не беше подходящ за чистокръвни.Поне такава мисъл на влезе в главата на г-н Хелман.Тоалетните бяха запазена мярка за мъгълите и тяхното скучно ежедневие.
- Кажете ми....да очакваме ли подобни събирания за в бъдеще. - рече спокойно мъжа. - Може да разчитате на мен, ако се нуждаете от помощ за приготовленията.Винаги съм готов да помогна.

- О аз винаги съм смутен на първи работен ден.Предполагам съм наследил това мое качество от някой мой роднина.
Тази нейна лукава усмивка беше убийствена.Напълно нетипична за една директора, но в някаква степен и чаровна.Изглежда беше от чашата вино от която жената често отпиваше глътка първокласно вино.Впечатлението си остана дълбоко запечатано в съзнанието на младия мъж.
- А вие винаги ли сте толкова любезна към мъжете или просто днес сте в добре настроение?!
Девиън веднага побърза да и зададе въпроса.Не всеки ден виждаше дружелюбна директорка.Обикновено хората на тази длъжност бяха или много строги или просто не обичаха да показват добро настроение по време на разговор.Все пак това си беше трудна професия а по-всичко личеше,че Лейла се справя отлично със задълженията си на директор.Въпреки,че беше млада тя изглеждаше напълно способна в работата си.Нещо което рядко се срещаше у хора на нейната възраст със сериозна длъжност.Той се усмихна малко по-лъчезарно от преди.Усмивката му си заслужаваше повода.

Мерили влезе вътре,поогледа се повечето от гостите си бяха тръгнали.
Приближи се до бара и си поръча кафе,за да се ободри.
Когато барманът й пададе чашата от която се издигаше пара тя отпи леко и
зачака времето да мине.КОгато опразни чашата тя се отегчи и реши да се разходи в градината...